Акт от 22.10.2020, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

Гр.Момчилград, 22.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на

19.10.2020 година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН, при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 265/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на И.Н.Т. с ЕГН- **********,***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 3921628, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.З от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание- "глоба" в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

В жалбата, наказаното лице, изразява недоволството си от процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че ел.фиш е незаконосъобразно издаден- бил издаден след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, и не съдържал необходимите реквизити, при неправилно приложение на материалният закон. Иска отмяна на обжалваният ел.фиш.

В съдебно заседание- жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна- административно- наказващият орган- ОДМВР- Кърджали, не се представлява и и чрез ю.к.М.Петрова е постъпила молба, в което се сочи, че жалбата е неоснователна, а ел.фиш-законосъобразно издаден, и се иска потвърждаването на същият- претендира и юрисконсултско възнаграждение и намаляване размера на адв.възнаграждение поради прекомерност.

От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваният ел.фиш.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С електронен фиш серия К № 3921628 на

ОДМВР-Кърджали, на жалбоподателят е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.З от ЗДвП, административно наказание „Глоба" в размер на 100 лева, за това, че на 15.08.2019г. в 17Д9ч. на път 1-5, км

349+850, разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение гр.Кърджали- ГКПП „Маказа", при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак „В 26" и отчетен толеранс от минус 3 км/ч; с МПС- л.а. „****" с per. № ****, извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1- М 615.

В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 90 км/ч, а превишението е било с 30 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.

Като доказателство по делото АНО е приложил клип № 8852 от радар № 615, в който се съдържат снимки от дата 15.08.2019г. в 17,19ч, и в които се вижда МПС с per. № ****, като измерената скорост е 93 км/ч., при ограничение от 60 км/ч., и превишение на скоростта с 33 км/ч., и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 90 км/ч, като наказуемо превишение на скоростта е от 30 км/ч. Сиреч, АНО е приложил и допустимият законов толеранс от минус 3 км/ч.

В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението. С копие на протокол на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе с №615/, на 15.08.2018г. за времето от 16,30ч. до 18,00 часа е било разположено в разклона за с.Балабаново, общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от Кърджали към ГКПП- Маказа, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 130 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 16 клипа /с нарушения/ с посочените в протокола номера, в т.ч. и процесният, упоменат по-горе. Приложена е и схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.

От Протокол за проверка на мобилна система, както и Протокол от проверка № 144- ФМИ/ 06.06.2013г. на Българският институт по метрология, приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка /това обстоятелство е отразено и в протокола за използване на АТСС. От писмо № 1037/09.12.2015г. на ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа", в които са въведени ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване на нарушението по настоящото производство /в пункт 2 от писмото.

Приложена е справка от сектор КАТ- ПП за регистрация на автомобил- л.а. „****" с per. № ****, от която се установява, че собственик на същият НЕ Е жалбоподателят по делото /и записан в процесният ел.фиш/, а друго лице- Д.А.Т.от гр.Пазарджик. По делото се установи, че първоначално ел.фиш за допуснатото нарушение с л.а. „****" с per. № **** на ограничението на скоростта на

15.08.2019г. в 17,19ч. на посоченият пътен участък /процесният/, е бил издаден срещу собственика на автомобила- Д.А.Т./и това е ел.фиш № К 2963889, приложен по делото и връчен на това лице на 18.08.2020г./, който е подал на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП съответната декларация, с която е посочил лицето, на което е предоставено за ползване МПС- процесното /като към самата декларация е приложено и свидетелството за правоуправление на МПС на жалбоподателят/.

Така първоначално издаденият ел.фиш е бил анулиран, и е бил издаден нов ел.фиш /обжалваният/ срещу жалбоподателят, и по делото няма данни последният да се е възползвал от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП да посочи лице, на което той от своя страна е предоставил процесният автомобил и по този начин да се освободи от отговорност.

При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и въпреки, липсата на яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателят, съдът приема, че е същата е подадена в срок /върху ел.фиша е отбелязана ръкописно „вр.03.09.2020. с подпис, представляващ параф"/. За последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не следва да се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакуваният акт, и затова съдът приема, че подадената жалба е в срок. Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.

Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. Посочен е собственикът на МПС/ ползвателят в конкретният случай и това е жалбоподателят.

От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.

При така посоченото място- на територията на посочената ОБЩИНА, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.

От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП

/с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова- ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.

Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г.. в сила от 09.07.2017г./. и която редакция е в сила към момента на извършване на пропесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС" или „отнемане на контролни точки". Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.

Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП.

В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2014ff86-7fe0-41f4-9ebf-f67c38885ca4