Решение № 258 от 27.11.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Перник , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500452 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12 от 29.01.2020 г. постановено по гр.д. № 549 по описа на Районен съд Радомир за 2019 г. съдът е осъдил Д. В. И. , с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Н. С. Ш. , с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 50 ЗЗД, сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ухапване на ищцата на *** г. от куче, собственост на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5000 лв. (пет хиляди лева), като неоснователен и недоказан.

Със същото Решение Районният съд отхвърли предявеният от Н. Ш. срещу М. П.

Д., с ЕГН: ********** с адрес: ****, иск за заплащане на сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ухапване на ищцата на *** г. от куче, собственост на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. И. да заплати на Н. С. Ш. сумата от 689.50 лв. (шестстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски.

Осъдил Н. С. Ш. на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Ц. И. от Адвокатска колегия С., сумата от 174 лв.

1

(сто седемдесет и четири лева), представляваща разноски по делото за оказана безплатна адвокатска защита.

Осъдил Н. С. Ш. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. П. Д. сумата 600,00 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство Д. И., която в законоустановения срок, е подала въззивна жалба. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно Решение. В жалбата се изтъква, че от събраните по делото доказателства, не е доказано по несъмнен начин, че ищцата е претърпяла болки и страдания от ухапване от животно собственост на ответницата Д.

И., както е приел Районният съд. Излага съображения, че нараняванията на ищцата са в следствие на ухапване от куче. Твърди, че липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. С жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Н. С. Ш. чрез процесуалния си представител – адв.

Б., е подала отговор на жалбата, като по подробно изложени съображения моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното Решение по направените оплаквания в жалбите и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Производството пред Районен съд Перник е образувано по молба подадена от Н.

С. Ш. чрез адв. Б. Б., с която моли да бъдат осъдени Д. В. И. и М. П. Д. да й заплатят солидарно сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие ухапване на ищцата на *** г. от куче, собственост на ответниците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното изплащане, както и да бъдат осъдени ответниците да й заплатят и сторените по делото разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК Д. В. И. подала такъв, като оспорила предявените искове по основание и размер и е поискала отхвърляне на същите.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор М. П. Д. оспорва насочения срещу нея иск с довод, че не е собственик на имота и кучето, за което се твърди да е причинило увреждането, поради което не следва да носи отговорност за причинени от последното вреди.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На *** г. в късния след обяд Н. С. Ш. била в имота си представляващ дворно място с жилищна сграда, находящи се в ***. В съседен на нейния имот собственост на ответницата Д. В. И. се намирали над 30 кучета, за които И. се грижела. Тъй като ищцата имала работа и се наложило да излезе на улицата пред дворното място.

2

Неочаквано към нея се спуснали няколко кучета, от тези, които се стопанисвали в съседния двор, след което едно от кучетата я ухапало в областта на дясна подбедрица.

Ш. паднала на земята и започнала да вика, като на помощ й се притекла съседка, която успяла да й помогне и да разгони кучетата. На място пристигнал екип на „Спешна помощ“, който закарал ищцата до ФСМП гр. Р., където била извършена хирургическа обработка на раната и поставена инжекция против тетанус. На следващия ден Ш. посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, откъдето ù издали съдебномедицинско удостоверение.

Вследствие на инцидента претърпяла множество болки и страдания, както по време на увреждането, така и по време на лечението. Не можела да спи, тъй като сънувала кошмари. Изживявала случилото се, което ù донесло допълнителен стрес и се наложило да пие успокоителни медикаменти.

С обжалваното решение, РС Радомир е осъдил Д. В. И. , с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Н. С. Ш. , с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 50 ЗЗД, сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ухапване на ищцата на *** г. от куче, собственост на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5000 лв. (пет хиляди лева), като неоснователен и недоказан, както и отхвърлил иска срещу М. П. Д..

При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС Радомир в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Радомир е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от Районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивницата, че Районният съд се е произнесъл без да съобрази всички налични доказателства и без да вземе предвид доводите на защитата, нито свидетелските показания, както и представените по делото писмени доказателства. В тази връзка, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че РС Радомир е събрал необходимите, допустими и 3 относими доказателства, ангажирани от страните и детайлно е обсъдил всички доводи на страните, като решението е постановено след анализ на доказателствения материал и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Следва да се има предвид също, че ответницата не е давала обяснения по делото по реда на чл. 176 ГПК, нито е представила писмени доказателства за установяване на твърденията й, че не е собственик на кучето, поради което изложените в тази връзка доводи във въззивната жалба са несъстоятелни.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетеля М., който е присъствал на инцидента се установява, че в двора на ответницата се отглеждат около 30 – 40 кучета, които постоянно излизат на улицата, тъй като не са вързани и се разхождат свободно, като също така са агресивни. Свидетелят е видял, как около 5 – 6 от кучетата на ответницата са нападнали ищцата, като едно от тях я е ухапало по десния крак. Видял е, че на място пристигнали екип на спешна помощ, както и служители на полицията.

В подкрепа на изложеното от този свидетел са и показанията на свидетелката С.

К., която също притежава имот в ***, който посещава ежеседмично. И тази свидетелка знае, че в притежаваното от ответницата дворно място се отглеждали 40 – 50 кучета, които се разхождали на двора. Заявила е, че на *** г. видяла линейка, която преминала покрай нейния имот и продължила нагоре по пътя, след което се обадила по телефона на ищцата, която, плачейки ù заявила, че е била ухапана от кучетата на ответниците.

Противно на твърденията във въззивната жалба, показанията на свидетелите са последователни, обективни и непротиворечиви, същите не са оборени от други подостоверни такива, нито са ангажирани доказателства опровергаващи изявленията им.

Изнесените от свидетелите М. и К. данни се подкрепят и писмените доказателства по делото, включително и цялата административна преписка, образувана в община Радомир по повод подавани жалби от жители на *** срещу отглеждането на кучета от ответницата Д. И. в имот, находящ се в същото село. Други доказателства, установяващи противното, не са ангажирани от ответницата. Обратен извод не следва от ангажираните от ответницата свидетели – А. Н. и В. И., тъй като същите не са били очевидци на инцидента и не изнасят релевантни за спора факти, поради което правилно показанията им не са били обсъждани и кредитирани от първата инстанция, а възраженията на въззивницата в този смисъл са неоснователни.

Районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като изрично е указал на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже всичките си възражения. Доказателства, обаче за установяване на твърденията в писмения отговор, страната нито е искала, нито е представила по делото, поради което възраженията във въззивната жалба, че такава възможност не е била дадена от съда са несъстоятелни. Ето 4 защо, въззивният съд приема, че Д. И. следва да се счита за лице, което упражнява надзор над кучетата и тя е легитимирана да отговаря по иска за вреди.

Относно възражението в жалбата, че не е доказано, че ищцата е претърпяла болки и страдания от ухапване от животно собственост на ответницата Д. И., както е приел Районният съд, настоящият въззивен състав счита това твърдение за неоснователно по следните съображения:

От приетото по делото заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза е установено, че в резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били поинтензивни в първите дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни е установено, че вследствие на инцидента освен физическото страдание, ищцата е претърпяла и травми върху психиката, като след инцидента е била стресирана, чувствала се е много напрегната и потисната, имала е неспокоен нощен сън и множество вегетативни симптоми с панически облик и предвид липсата на други доказателства в обратна насока, изложените в тази връзка доводи във въззивната жалба са несъстоятелни.

Относно размера на присъденото обезщетение:

Обжалваното решение е постановено при пълно и точно установена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, а именно чл. 52 от ЗЗД.

Възражението за съпричиняване, наведено от ответницата в писмения отговор и във въззивната жалба, настоящият въззивен състав намира за неоснователно. В случая не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението, тъй като по делото не е установено ищцата да е допринесла за настъпването на вредите. По смисъла на посочената разпоредба, принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.