Определение № 254 от 09.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600510 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба № 29568/01.04.2025г. подадена от адв. И. И.ВАК, в качеството му на защитник на подс. И. С. Т. срещу определение постановено в о.с.з. на 31.03.2025г. по НОХД № 2661/2024г. по описа на Районен съд- Варна.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наложената мярка “Задържане под стража“ ,поради липса на кумулативно дадените в чл.63,ал.1 НПК предпоставки. В тази насока, защитата излага твърдения, че данните по делото не сочат за наличие на опасност подсъдимият да се укрие или извърши престъпление.

Сочи се, че подс. Т. има добро процесуално поведение и наличие на постоянен адрес в рамките на гр. Варна. Навежда твърдения, за тежко здравословно състояние, доказано чрез СМЕ, което състояние не му позволява пребиваване в условията на ОЗ- Варна, поради липса на нужното лечение.

Иска се, наложената мятка за неотклонение “Задържане под стража“ да бъде изменена в по- лека такава.

Представител на РП- Варна не е изразил становище във връзка с подадената частна жалба.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с подадената частна жалба установи, че е депозирана в законоустановения седем дневен срок от произнасянето в открито съдебно заседание на определението на РС- Варна, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката, по отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като по същество намери жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното производство, но съгласно нормата на чл. 270. ал. 1 НПК, това искане може да се прави при промяна на обстоятелствата. В съответствие със стандарта на чл.5, §4 от ЕКПЧ, изискващ националният съдия при произнасяне по въпроса за задържането на едно лице да се произнесе по законосъобразността на това задържане, следва да бъде споделено, че нормата на чл. 270 НПК изисква, в съответствие с Конвенцията, съда да даде отговор и на въпросите за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление и кумулативно с това – наличие на риск от укриване или извършване на престъпление от подсъдимият.

Делото пред Районен съд-Варна е образувано по внесен на 02.07.2024 обвинителният 1 акт срещу подс. И. С. Т., за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, чл.150 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК. Обвинението, което е повдигнато по отношение на подсъдимия Т., е за тежко престъпление по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 7 от НК. Относно вероятна съпричастност на подсъдимия към инкриминираните деяния, наказуеми с лишаване от свобода, настоящият съдебен състав, намира, че и към момента не е налице разколебаване на предположението за съпричастност на подсъдимият към повдигнатото обвинението.

При определяне вида на мярката за неотклонение е нужно да бъде намерен баланс между целите, визирани в чл. 57 от НПК, относими към обществения интерес и засягането на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен срок, както и да се възпрепятства подсъдимият да предприеме действия по укриване или извършване на престъпление.

В конкретният случай, рискът от укриване не е налице, предвид установената по делото самоличност на подсъдимия, трайната му установеност на територията на Република България на известният по делото адрес. Не може да бъде направен обаче същият извод по отношение предвидената следваща кумулативна предпоставка - риск от извършване на престъпление. В тази връзка, настоящият съдебен състав, не следва да игнорира съдебното минало на подсъдимия, която обосновава наличие на опасен рецидив. Тези данни характеризират подсъдимият, като личност със завишена степен на обществена опасност в сравнение с останалите членове на обществото, наред с високата обществена опасност на конкретните инкриминирани деяния. Преценени при съблюдаване на презумпцията за невиновност, сочат на реален риск от престъпно поведение при по-лека по вид мярка за неотклонение. На следващо място, съдът намира, че не са налице и нови данни относно обоснованата при предходни съдебни произнасяния опасност от извършване на престъпление.

По възраженията на защитата, касателно влошеното здравословно състояние на подсъдимия.

По делото е била назначена СМЕ за установяване актуалното здравословно състояние на подсъдимия, по повод направено искане за изменение на мярка за неотклонение “Задържане под стража“. Цитираната експертиза е била изготвена и приложена към материалите на съдебното производство на дата 09.01.2025г. Съгласно изготвеното заключение на компетентните лица и дадените в о.с.з отговори на поставените въпроси, се установява, че след направен кардиологичен преглед на подсъдимото лице на 27.12.2024г., същият страда от исхемична болест на сърцето, захарен диабет тип 2 неинсулинозависим тип, хипертонична болест, хронична левостранна сърдечна недостатъчност, дислипидемия. В заключението си вещите лица допускат, че в този случай има умишлени действия в неприемане на медикаментите, предписани за лечение на заболяванията. Също така и умишлени действия в не лечението на инфекцията на горните дихателни пътища, която вероятно е прогресирала към пневмоничен инфилтрат. Сочат, че при провеждане на назначената антибиотична терапия , както и такава по отношение на хроничните заболявания на сърдечно-съдовата система, захарният диабет тип 2, не установяват противопоказания И. Т. да пребивава в условията на Затвора - Варна.По делото е представена и медицинска справка от ГД „ИН“ към Затвора- Варна, изготвена от д-р Р, ОПЛ в Медицински център към Затвора- Варна/ л.152 от делото/, от която се установява, че подс. Т. не е посещавал МЦ на Затвора- Варна, нито е представил издадената от болнично заведение експертиза, поради което, медикаменти на лицето не са изписвани по определения от НЗОК ред.

С оглед гореизложеното се налага изводът, че към настоящия момент не е установен медицински критерий, който да налага самостоятелно основание за изменение на прилаганата до момента най- тежка мярка за процесуална принуда. На подсъдимия са предоставени необходимите медицински грижи, които в пълна степен да охранят неговото здравословно състояние. Настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че към настоящият момент, няма данни подсъдимият да е поискал ползване на медицинска помощ, която да му е била отказана, а въпроса относно наличието на предпоставките за продължаване действието на мярката за неотклонение "задържане под стража" може да бъде преразгледан отново, след евентуалното установяване на несъвместимост на заболяването му с условията в местата за лишаване от свобода.

2

С оглед гореизложеното Окръжен съд- Варна, намира атакуваното определение за законосъобразно и обосновано, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1625/11.04.2025 г. по НОХД № 2661/2024 г., по описа на Районен съд-Варна, 15-ти състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия И. С. Т. за изменение на мярката за неотклонение от "Задържане под стража" в по-лека такава.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3