Акт от 10.12.2025, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: 4765/2023
Подписан: 10.12.2025

Цитирани разпоредби

чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 149 · Закон за енергетиката
чл. 150 · Закон за енергетиката
чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
§ 1, т. 2а · Закон за енергетиката
чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 22643 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110104765 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „********** ЕАД срещу С. Г. П. и А. Г.

Ц., с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми:

1. за С. Г. П.: сумата от 1 357,98 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, аб. № *****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 234,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от 24,41 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2023 г., до окончателното плащане, и сумата от 5,62 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.

234,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от 24,41 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2023 г., до окончателното плащане, и сумата от 5,62 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на законни наследници на Р. А. И. и в качеството им на собственици на топлоснабдения имот при равни квоти въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Счита, че ответниците са в забава в плащането на цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услугата дялово разпределение, поради което дължат и обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Г. Ц. чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Г. П. не е подала отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба с приложенията е връчен лично на 01.06.2024 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение 2 и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобР.те от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В случая ищецът извежда претенциите си при твърдения, че договорното отношение за доставка на топлинна енергия между него и ответниците е възникнало по силата на закона поради придобиване в съсобственост при равни квоти на топлоснабдения имот на собствено основание и по силата на наследяване от Р. А. И.. Действително, от приетото като писмено доказателство по делото УдостовеР.е за наследници № 1070/31.03.1994 г., както и от извършената от съда Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че ответниците С. Г. П. и А. Г. Ц. са единствени наследници по закон на своите родители – Г. Ц. И., починал на 08.09.1994 г., и Р. А. И., починала на 28.09.2016 г. От останалите събрани по делото писмени доказателства обаче не следва извод, че наследодателите на ответниците някога са придобили правото на собственост върху целия топлоснабден имот или върху идеални части от него чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Документ, пряко доказващ правото на собственост на Г. Ц. И. и/или Р. А. И. върху топлоснабдения имот, липсва по делото. В тази връзка съдът намира, че от приетата по делото Молба-декларация от 02.02.2000 г. от Р. А. И. за откриване на партида за имота на нейно име не следва извод за наличие на договорно правоотношение между топлофикационното дружество и ответниците. Молбата декларация има значение в контекста на т. 1 на ТР № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК в хипотезата на трето лице, различно от собственик/вещен ползвател, което би могло да има качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови 3 нужди при наличието на две предпоставки: 1) да ползва имота със съгласието на собственик/вещен ползвател за собствени нужди, и 2) да е в договорно правоотношение с „********** ЕАД, което подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Процесният случай не е такъв. Именно поради факта, че се касае за лице, различно от собственик/вещен ползвател, тълкувателното решение поставя изискване за наличието на тези две предпоставки, за разлика от хипотезата на лице, което е собственик или вещен ползвател, в който случай на доказване подлежи наличието на право на собственост или право на вещно ползване върху имота, от което именно произтича и качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди.

Смисълът на тълкувателното решение не е да улесни ищеца в доказването му, а да даде разяснения за хипотеза извън типичната, в която клиент на топлинна енергия се явява собственикът/вещният ползвател на топлоснабдения имот.

Отделно от това, липсват каквито и да е преки, а и косвени доказателства по делото, че за процесния период ответниците са притежавали право на собственост върху целия имот или идеални части от него и на собствено основание. Следователно, ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията за топлоснабдения имот нито в качеството си на законни наследници на Р. А. И., нито на собствено основание.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е доказал пълно и главно наличието на договорно правоотношение между него и ответниците, т.е., не е изпълнил доказателствената тежест, разпределена с доклада на делото. Това обуславя неоснователност на предявените главни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с които ищецът претендира стойността на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение за исковия период.

По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

При този изход на спора – неоснователност на предявените главни осъдителни искове, акцесорните искове за обезщетение за забава върху търсените главници – доколкото са обусловени от главните искове, също подлежат на отхвърляне като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат единствено ответниците в производството, но те не претендират разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „********** ЕАД, ЕИК ***********, с 4 адрес на управление гр. ***********, срещу С. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***********, и А. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

***************, пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми:

2. за А. Г. Ц.: сумата от 1 357,98 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, аб. № *****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 234,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от 24,41 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2023 г., до окончателното плащане, и сумата от 5,62 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.