Определение № 10 от 07.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 07.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500670 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№16850/02.12.2021г., подадена чрез куриер на 01.12.2021г. от БНП П.П.Ф. С.а., клон България КЧТ, чрез пълномощника юрисконсулт Д.В., против Определение №1398 от 19.11.2021г., постановено по в.гр.дело №2638/2021г. по описа на Окръжен съд-П., с което е спряно, на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, производството по делото до свършване на гр.дело №15179/2021г. по описа на Районен съд-П. с влязъл в сила съдебен акт. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които след постановяване на първоинстанционното решение ищецът е предявил иск за обявяване на процесния договор за потребителски кредит за недействителен на различно от наведените с исковата молба по настоящото дело основания, което, обаче, касае императивна правна норма, каквато е тази на чл.10,ал.1 от ЗПК, за приложението на която съдът следи служебно, поради което не е необходимо да се изчаква произнасянето на друг съдебен състав по този въпрос, като с действията си по завеждане на ново дело на този етап от производството ищецът заобикаля закона, тъй като е имал правна възможност да изкаже така предявените си правни твърдения пред съда, но не 1 го е сторил, а го е направил в момент, в който съдът е сложил край на съдебното дирене, като размерът на шрифта на оспорения вече като недействителен договор не е ново обстоятелство, възникващо след прекратяване на съдебното дирене по първоинстанционното производство. По така изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния състав за разглеждането му по същество. В условията на евентуалност е заявено искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на тълкувателно дело №1/2020г. на ВКС.

Ответникът по частната жалба М. М. Г. е депозирал чрез пълномощника си адв.Д.Б. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност, според които производството по новообразуваното дело касае недействителност на процесния договор на основание, което не е било наведено с исковата молба по настоящото дело и ответното дружество не се е защитавало по такова, като въпросът за размера на текстовата част на шрифта не е поставян от съда служебно в определението за насрочване на делото и приетият за окончателен доклад по делото не може да бъде допълван, а въззивният съд не може за първи път да се произнесе по него. Заявено е особено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАадв в размер на 240лв. с ДДС в полза на Адвокатско дружество „Г.“.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподател-ответник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение, временно преграждащо по-нататъшното развитие на делото, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Пред Районен съд-П. е подадена искова молба вх.№607/08.01.2021г. от М. М. Г., по която е образувано гр.дело №261/2021г. Посредством нея е предявен против „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, КЧТ, иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 300лв. като недължимо 2 платена по договор за потребителски кредит от 21.09.2016г., извън заемната сума от 5000лв., каквато единствено се дължи, поради недействителност на клаузата за ГПР като противоречаща на материалния закон /чл.143,ал.1,т.18 от ЗЗП, чл.11,ал.1,т.10 във връзка с чл.19,ал.2 от ЗПК и чл.6,пар.1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики/ и поради противоречието й с добрите нрави, водеща до недействителност и на клаузата за възнаградителна лихва и до цялостна недействителност на договора. С постановеното по така образуваното дело Решение №1431 от 09.08.2021г. искът е уважен. Против това решение е подадена въззивна жалба вх.

№48931/30.08.2021г. от „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, КЧТ, по която е образувано в.гр.дело №2638/2021г. по описа на Окръжен съд-П.. С молба вх.

№13731/28.10.2021г. въззиваемият Г. е поискал спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.дело №15179/2021г. по описа на Районен съд-П., образувано по подадена от него искова молба вх.№54745/27.09.2021г., посредством която е предявил срещу същия ответник иск за недействителност на процесния договор за потребителски кредит от 21.09.2016г. на основание чл.22 във връзка с чл.10,ал.1 от ЗПК, което не е било въведено с исковата молба по настоящото дело. С молбата е приложено копие от искова молба с предмет идентичен на посочения от въззиваемия.

Представено е от него и съдебно удостоверение, според което производството по това дело е висящо на фаза срок за отговор по чл.131 от ГПК от ответника.

С обжалваното определение окръжният съд е приел, че спорът по образуваното гр.дело №15179/2021г. на Районен съд-П. по заведения между същите страни установителен иск за недействителност на договора за потребителски кредит от 21.09.2016г. е с преюдициален характер по отношение на настоящия осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, касаещ недължимо плащане по същия договор, по които решаващи съображения е постановил спиране на производството по делото.

Настоящата инстанция намира, че предметът на спора по настоящото дело включва освен наведените с исковата молба основания за нищожност на клаузите от договора за потребителски кредит за ГПР и за възнаградителна 3 лихва, доколкото се претендира връщане на заплатените за тях суми с изрично признаване в обстоятелствената част дължимостта единствено на заемната сума по кредита от 5000лв., и на самия договор, още и наличието на неравноправни клаузи в него, понеже се касае за потребителски договор, при какъвто съдът служебно следи за такива, съгласно чл.7,ал.3 от ГПК, както и за действителността на договора относно спазването на предвидената за него от закона форма, тъй като се касае за прилагане на императивна правна норма и защото в този случай нищожността произтича пряко от договора, а не е свързана с факти и обстоятелства, които само страната в съответствие с диспозитивното начало може да наведе и то в предвидените за това преклузивни срокове. В този смисъл наведеното с предявения след постановяване на първоинстанционното решение иск ново основание за нищожност на договора като сключен при неспазване на предвидената от чл.10,ал.1 от Закона за потребителския кредит форма, е предмет на изследване и в настоящото производство, в съответствие с който с решението си районният съд е и изложил изрично мотиви в тази насока. При тези конкретни за казуса обстоятелства настоящата инстанция намира да не е налице основание за спиране на производството по делото до приключване на това по впоследствие образуваното от ищеца, поради което обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия във въззивното производство.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1398 от 19.11.2021г., постановено по в.гр.дело №2638/2021г. по описа на Окръжен съд-П., с което е спряно, на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, производството по делото до свършване на гр.дело №15179/2021г. по описа на Районен съд-П. с влязъл в сила съдебен акт.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на съдопроизводствените действия във въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5