Решение № 29 от 15.06.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Кубрат - 7300, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20263320200048 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Д. К. И. от гр.

Кубрат, обл.Разград, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0290000015/23.02.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Разград, РУ – Кубрат, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 153,39 евро (300,00 лева) на основание чл. 179, ал.

2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на материалноправните разпоредби, поради което моли да бъде отменено изцяло.

Основното възражение е относно липсата на доказателства, че именно той е бил водача на ППС и виновно е осъществил нарушението, посочено в нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На следващо място посочва, че неправилно е квалифицирана деятелността на водача. Навеждат се и възражения за недоказаност на част от състава на нарушението, а именно – движението с несъобразена скорост. Развити са и съображения за наличие на заледен пътен участък в района на ПТП-то, който не бил обработен и сигнализиран по съответния ред от стопанина на пътя.

За въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР - Разград, не се явява представител. Депозирано е писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което счита жалбата за неоснователна, а възраженията, които са направени с нея – за недоказани и не конкретни. Моли да се потвърди НП, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата.

За РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът 1 намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2026 г. сутринта свидетелите А. А. – мл. автоконтроьор в РУ Кубрат и П. С. – мл. инспектор в РУ – Кубрат били изпратени по подаден сигнал за настъпило ПТП на ул. „Арда“ в гр. Кубрат. При пристигане пред дом № 13 полицейските служители установили паркиран лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № **, който бил с видими следи от увреждания в резултат на ПТП и разпилени пластмасови части около него. Собственикът на автомобила Емилиян Христов Манушков им обяснил, че не е чул и видял нищо през нощта, а на сутринта е видял ударения автомобил и е подал сигнал.

Свидетелите направили оглед на автомобила и на разпилените части, като по една от тях преценили, че вероятно другият автомобил, участвал в ПТП – то е марка „Ауди“, сив на цвят. Огледали улицата за наличието на камери и установили такава на кръстовището между улиците „Арда“ и „Ал.

Стамболийски“. Свързали се със собственика на камерата и той им предоставил видеозапис от нея за процесната нощ. След като прегледали видеозаписа свидетелите установили, че на 17,01,2026 г. около 04,20 ч. се вижда как лек автомобил марка „Ауди“, светъл на цвят спира на кръстовището и от него слиза водачът, който оглежда автомобила си и се хваща за главата, след което се качва отново и продължава.

Полицейските служители разпознали водача и автомобила, след което посетили адреса, на който той живеел в гр. Кубрат. Пред жилищния блок установили л.а. „Ауди А 4“ с рег. № **, по който имало видими следи от ПТП, отговарящи на следите по пострадалия л.а. „Фолксваген Поло“. Св. А. снимал щетите по автомобила, след което потърсили собственика му – К. И. К., който им заявил, че през процесната нощ колата била управлявана от сина му Д. К.

И.. Водачът бил установен и при разговор с полицейските служители не отрекъл, че той е управлявал автомобила на баща си и е причинил процесното ПТП. Заявил, че познавал собствениците на автомобила, който бил блъснал и мислел да ги уведоми по-късно. В последствие св. А. съставил Протокол за ПТП № 2026 – 1041 – 50079 – 1/17,01,2026 г, в който вписал индивидуализиращите данни на двата автомобила, собствениците им, водача, видимите щети на двете ППС, скица на ПТП. Протоколът бил подписан от участниците в ПТП.

Въз основа на така установеното св.А. преценил, че водачът Д. И. е виновен, за това, че не е съобразил скоростта си с пътните условия, в резултат на което е причинил ПТП с материални щети и му съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). При предявяването му на нарушителя, той го подписал без възражения.

Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била отразена същата фактическа обстановка, като наказващият орган е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 20 ал. 1 ЗДвП и е приложил санкционната норма на чл. 179 ал. 2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща Протокол за ПТП№ 2026 – 1041 – 50079 – 1/17,01,2026 г., АУАН № 4847054/17.01.2026 г., НП №26-0290-000015/23.02.2026 г. и справка за нарушител/водач, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите А. и С..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против 2 подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Видно е както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП, че те съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено виновно от санкционираното лице.

На първо място съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установи, че именно жалбоподателят е управлявал на процесната дата и в указания час л.а. „Ауди А 4“ с рег. № **, като се е движел с несъобразена с атмосферните условия и със състоянието на пътя скорост – заледен пътен участък, губи контрол над управляваното МПС и се блъска в паркираното пред дом № 13 на ул. „Арда“ МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № **.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че липсвали доказателства, че именно той е водачът на лекия автомобил, причинил процесното ПТП. В показанията си двамата свидетели – полицейски служители подробно описват реда и начина, по който са стигнали до заключението, че именно Д. И. е управлявал автомобила през процесната нощ. Установили са при извършен оглед разпилени части около блъснатия автомобил, като в една от частите разпознали такава от лек автомобил „Ауди“, сив на цвят, от прегледаните видеозаписи от камера за наблюдение на кръстовището на улиците „Арда“ и „Ал. Стамболийски“ видели л.а. „Ауди“, светъл на цвят, който спира в непосредствена близост до местопроизшествието на 17,01,2026 г. в 04,20 ч., от него слиза водач, който огледал щетите по неговия автомобил. Именно в този водач свидетелите, заедно със собственика на пострадалия автомобил, разпознали Д. И.. Полицейските служители установили автомобила, управляван от жалбоподателя, за който знаели, че е собственост на баща му, пред жилищния блок, в който живеел Д. И.. При огледа на автомобила - л.а.

„Ауди А 4“ с рег. № **, са установени нанесени щети, които отговарят да са получени именно при съприкосновението с л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № **. Собственикът на л.а. „Ауди А 4“ с рег. № ** – К. И. К. е заявил, че през процесната нощ автомобилът е бил управляван от сина му Д. И., а самият жалбоподател е потвърдил пред полицаите, че той е направил ПТП – то, но тъй като познавал собствениците на автомобила, мислел да им се обади. При така установеното от свидетелите бил съставен и протокол за ПТП, който бил подписан от Д. И. като Участник 1 без възражения. В протокола били описани нанесените в резултат на ПТП материални щети и на двата автомобила, както и била съставена схема на ПТП. Този протокол, като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти мястото, времето, атмосферните условия, идентичността на водачите и автомобилите, както и за видимите преки материални щети по колите, които 3 полицаят е възприел лично с очите си. Същият не е оспорен от жалбоподателя чрез провеждане на пълно обратно доказване, поради което съдът го кредитира изцяло.

По този начин събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, налагат единствения непротиворечив и възможен извод, че именно жалбоподателят е управлявал л.а. „Ауди А 4“ с рег. № ** на 17,01,2026 г., около 04,20 ч., по ул.

„Арда“ в гр. Кубрат, излязъл е в дясно по посоката си на движение и се блъска в паркираното МПС пред дом № 13, в резултат на което на настъпило ПТП с материални щети.

При така описаната в НП и установена в хода на съдебното производство фактическа обстановка административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, а именно – водачът при избиране на скоростта на движение е длъжен да се е съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на нарушението. Действително разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа задължение на водачите да се съобразяват с редица изброени фактори при управление на МПС и избиране на скоростта на движение, но в настоящият случай в АУАН и НП изрично е посочено в какво се изразява нарушението – несъобразяване на скоростта със състоянието на пътя, а именно заледен пътен участък – хипотеза, която е изрично предвидена в чл.

20, ал. 2 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика е трайна и последователна в разбирането относно понятието „несъобразена скорост“ – същата не е непременно превишена скорост, а по-скоро е такава, която не е съобразена с посочените в чл. 20, ал. 2 ЗДВП фактори, в резултат на което водачът не е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Именно несъобразяването на избраната от водача Д. И. скорост на движение с условията на пътя не му е позволила да спре пред предвидимо препятствие – паркирано на пътното платно в дясно по посоката на движение МПС, поради което правилно е посочена нарушената правна норма.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която визира жалбоподателя, съдържа изисквания за цялостното поведение на водача на МПС, а не само за скоростта. Възможно е към момента на управление Д. И. да е допуснал и други нарушение на задълженията му като водач, които да са допринесли за настъпване на процесното ПТП, но тъй като липсват свидетели – очевидци, това не може да бъде установено. Единственото нарушение, което обективно полицейските служители са могли да установят въз основа на събраните доказателства, е именно нарушение на задължението, посочено в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което и правилно деянието е квалифицирано по този начин.