Решение № 1317 от 13.04.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 1317 гр. Пловдив, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4651 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от “Гарант Кредит Консулт” ЕООД (с променено наименование считано от 27.02.2020 г. и предишно наименование “Лайт Кредит Консулт” ЕООД, установено при осъществена служебна справка от съда за вписани обстоятелства в Търговския регистър), против К.М.Б. кумулативно обективно съединени установителни искове за установяване на паричните притезания, както следва: на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЗД сумата от 737, 76 лв. – представляваща главница по договор за паричен заем № ..../18.02.2015 г., сключен между ответника и „Лайт Кредит“ ООД, заплатена от ищеца на 15.11.2018 г. по силата на договор за гаранция от 18.02.2015 г., който е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 590, 52 лв. – възнаграждение по договор за гаранция от 18.02.2015 г., сключен между “Лайт Кредит” ООД, “Лайт Кредит Консулт” ООД и К.М.Б., ведно със законна мораторна лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.11.2018 г., до окончателното й изплащане, удостоверени в Заповед № 10826/06.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19166/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав.

Ищецът твърди, че между ответната страна и „Лайт кредит“ ООД е сключен договор за заем № ..../18.02.2015 г., по силата на който кредитодателят е предоставил в заем на длъжника сумата в размер от 600 лв. срещу насрещното задължение на последния да върне на 12 равни месечни погасителни вноски сумата от 737, 36 лв., всяка вноска в размер от 61, 48 лв. и краен срок на погасяване – 18.02.2016 г. Като обезпечение на вземането по договора за кредит е сключен договор за гаранция от 18.02.2015 г. между ищеца в качеството му на гарант, „Лайт кредит“ ООД – като заемодател и ответника – заемател. С този договор заемателят поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на гаранта на 12 месечни премии от по 49, 21 лв., което от своя страна е обезпечено с издадена запис на заповед. Твърди, че с уведомление от 14.11.2018 г. заемодателят на основание чл. 5 от договора е активирал гаранцията, като сумата от 737, 76 лв. е платена от ищеца на 15.11.2018 г. Претендира заплащане на сумата, платена от ищеца в изпълнение на поетото задължение за обезпечение на чужд дълг, както и сумата от 590, 52 лв. – възнаграждение по сключения договор за гаранция. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искови претенции, ведно със законните последици.

Ответната страна К.М.Б. е депозирала е в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че с договора за гаранция е установена поредност на плащането, като е установено, че заемодателят следва да предяви претенцията си заплащане първо спрямо заемателя и след това към гаранта, която не е спазена. Счита, че спрямо гаранта, изпълнил задължението, е приложима разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като към момента на осъществяване на плащането отговорността му е била прекратена на основание посочената разпоредба с изтичане на установения в нея преклузивен срок. Твърди, че договорът за паричен заем по своята същност представлява договор за потребителски кредит и спрямо него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Намира последния за нищожен на основание чл. 22 във р. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в него да е посочен годишният процент на разходите, липсва конкретно посочване от какви разходи се формира последния и как е формирана възнаградителната лихва. Сочи, че в погасителния план са посочени броя и размера на погасителните вноски, без да е налице разпределение на отделните суми, които се включват във вноската. Твърди, че липсва уточнение на базата, върху която се начислява лихвения процент – върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Твърди, че макар в договора да е посочено, че лихвеният процент е фиксиран, липсва разпоредба за условията за прилагането му, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава с повече от три пъти размера на законната лихва, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. Предивид изложеното и поради нищожността на договора за паричен заем, счита, че отговорността на поръчителя не се е породила на основание чл. 138 ЗЗД. На следващо място, поддържа, че договорът за гаранция е нищожен, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Твърди, че рискът на гаранта, който е икономически по-силната страна, е изцяло покрит на основание чл. 143 ЗЗД, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставяне на това поръчителство, е напълно необоснован и несъответен на този риск. Счита, че клаузата за възнаграждение по договора за гаранция е нищожна, поради противоречие и заобикаляне на закона, в точност на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Моли за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд –

Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 10826/06.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19166/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, както следва: сумата от 737, 76 лв. – представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № ..../18.02.2015 г., сключен между ответника и „Лайт Кредит“ ООД, заплатена от ищеца на 15.11.2018 г., който е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 590, 52 лв. – възнаграждение по договор за гаранция, сключен между страните, ведно със законна мораторна лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.11.2018г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е било депозирано възражение в срок, поради което и на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск относно вземането си.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От представения по делото Договор за паричен заем № ..../18.02.2015 г., сключен между “Лайт Кредит” ООД и К.М.Б., се установява, че кредитодателят е предоставил за временно и възмездно ползване на длъжника сумата от 600 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне предоставения в заем финансов ресурс на погасителни вноски, в които се включва и възнаградителна лихва при установен годишен процент на разходите от 48, 66 % и годишен лихвен процент от 40 %. Длъжникът е поел задължение да върне сумата от общо 737, 76 лв. на дванадесет месечни вноски, всяка в размер от 61, 48 лв., с падеж на първата погасителна вноска – 18.03.2015 г.

Договорът за кредит е сключен при отнапред установени Общи условия, които са част от предметното съдържание на договора за кредит – арг. чл. 298, ал. 2 ТЗ.

По делото е представен договор от 18.02.2015 г., сключен между “Лайт Кредит” ООД, “Лайт Кредит Консулт” ООД и К.М.Б., от който се установява, че ищецът е поел задължение към заемодателя за заплащане на задължението на длъжника по договор за заем от 18.02.2015 г., в случай че заемателят не извърши дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест седмици. В клаузата на т. 1.2. е установено, че заемодателят се задължава да предяви иска си първо срещу заемателя, и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от гаранта. В т. 3.1. на договора е установено, че за предоставената гаранция заемателят дължи на гаранта възнаграждение, платимо на дванадесет месечни премии в размер от 49, 21 лв. Установено е, че месечните премии по гаранцията се дължат и се заплащат заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема. В разпоредбата на т. 4 е посочено, че заемателят се счита в неизпълнение по договора за заем в случай на и докато трае, което и да е неизпълнение на негово задължение към гаранта в съответствие с договора за гаранция. С договора за гаранция гарантът е поел отговорност по гаранцията, при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което заемодателят декларира, че заемателят не е изпълнил свои задължения по договора, като е установено, че в случай на активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В т. 7 от договора е установено, че заемателят се съгласява и нарежда на заемодателя, а заемодателят се задължава към заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по т. 3.1., която да представлява част от отдадената в заем сума по договора за заем. Установено е, че заемодателят е длъжен да удържа от постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.2., като така изплатените суми няма да се считат за част от погашенията, извършени от заемателя към заемодателя. Посочено е, че заемателят няма право да отменя това нареждане без предварително писмено съгласие на гаранта – т. 8 от Договора за гаранция.

До гаранта е изпратено писмено уведомление от 14.11.2018 г. за активиране на гаранцията, поради неизпълнение на задължението на заемополучателя. В уведомлението е обективирана покана за заплащане на сумата от 737, 76 лв. С платежно нареждане от 15.11.2018 г. посочената сума е преведена по сметка на кредитора “Лайт Кредит” ООД.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 15.11.2018 г. от страна на “Лайт Кредит Консулт” ЕООД е заплатена в полза на “Лайт Кредит” ООД сумата в размер от 737, 76 лв., от които сумата в размер от 600 лв. – главница и сумата в размер от 137, 76 лв. – възнаградителна лихва.

Вещото лице е установило, че задължението на длъжника към ищеца е в размер на сумата от общо 1 328, 28 лв., от която сумата в размер от 600 лв. – главница, сумата в размер от 137, 76 лв. – възнаградителна лихва и сумата от 590, 52 лв.

– премия по гаранция.

Вземането, обезпечено по силата на процесния договор за гаранция, е възникнало на основание договор за заем, по отношение недействителността на който са релевирани възражения от страна на ответника в отговора на исковата молба.

Възникналото между страните облигаторно правоотношение се регулира от действалия към момента на сключване на договора – 18.02.2015 г., материален закон, а именно Законът за потребителския кредит – ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.