Решение № 2346 от 19.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2346 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20262120101601 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Т. А. А., ЕГН **********, адрес: гр. *** срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г.Т.Т., за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № *** от *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит. Съгласно договора за паричен заем е получил заемната сума от 1500 лева, при уговорен годишен лихвен процент 45 % и годишен процент на разходите в размер на 54,53 %, като общата дължима сума е посочена на 1716 лева. Във връзка договора за паричен заем е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията по договора за заем, като уговореното възнаграждение за поръчител е в общ размер 849 лева. От съдържанието на договора за гаранция се установява, че същият е функционално свързан с договора за заем, като има за предмет обезпечаване изпълнението на задълженията по него, а плащанията по него се събират чрез същия кредитор и се погасяват с приоритет. Твърди още, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира чрез 1 договора за гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР. По този начин договорът за кредит не съдържа вярна информация относно реалната цена на кредита, което представлява нарушение на императивната разпоредба на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до неговата нищожност на основание чл. 22 ЗПК.

Моли за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

Ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД счита предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му.

Ищецът се позовава на твърдяна нищожност на договора за кредит, без обаче да обоснове наличието на реален и конкретен правен интерес от такава установителна претенция. В изложените факти липсва каквото и да било твърдение за наличието на висящ спор относно изпълнението, за предприети действия по принудително събиране или за конкретно накърняване на негови права, което да налага съдебна намеса. Вместо това искът има абстрактен и декларативен характер, насочен към принципно оспорване на договора, което е недопустимо съгласно установените изисквания за наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка.

В условията на евентуалност оспорва основателността на предявената искова претенция. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, като сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и твърдението, че към момента на сключване на процесните договори за кредит дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за основателен.

По направеното възражение за недопустимост на претенцията съдът се е произнесъл с определение, което поддържа. Налице е правен интерес у потребителя да предяви иск за прогласяване недействителността на договора, тъй като силата на пресъдено нещо на постановеното решение ще 2 преуреди правоотношението с кредитора и ще избегне бъдещи принудителни действия.

Между страните по делото не се спори, че са в облигационно отношение по повод сключен на *** г. договор за кредит за сумата 766,94 евро. Уговорено е кредитът да се върне на 15 седмични вноски, всяка в размер на 58,49 евро с краен падеж 26.03.2026 г. Посочено е, че общата сума за връщане е 877,38 евро при фиксиран годишен лихвен процент 45 % и годишен процент на разходите 54,53 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит кредитополучателят следва в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение на кредита – две физически лица – поръчители, които следва да отговарят на определени условия, банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Изи асет мениджмънт“ АД юридическо лице.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца. По силата на този договор дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД и да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда (чл. 3), че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер на 434,09 евро, платими на вноски в размер на 28,94, включени в погасителния план към договора за заем с краен срок и падежи, съответстващи на тези по договора за кредит. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство „Изи асет мениджмънт“ АД има право да приема вместо гаранта изпълнение на задължението по договора за поръчителство, т.е. потребителят следва да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Изи асет мениджмънт“ АД, като с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „Изи асет мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала в „Файненшъл България“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.

3

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.

11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. По смисъла на т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит може да се направи извод, че предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство от свързано с кредитодателя юридическо лице е задължително условие или въобще за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14дневен срок от заявлението. По този начин сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества, съответно на договор за 4 предоставяне на поръчителство между длъжника и свързания с кредитодателя поръчител, в който е уговорено и възнаграждение за тази „услуга“ под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на месечните погасителни вноски по договора за потребителски кредит.

В договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 877,38 евро, която включва отпуснатия кредит 766,94 евро и лихва, при годишен лихвен процент 45 %. Посочено е също така, че ГПР е 54,53 %, но не е ясно същият от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също както в договора, така и в представената преддоговорна информация, липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 10 ал. 1 ЗПК и самостоятелно се явява основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място съгласно чл. 4 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, за което кредитополучателя заплаща такса в определен размер, като сумата не е включена в ГПР. Съдът обаче счита, че сумата от 28,94 евро на 2 седмици за срока на договора – дължима такса по договора за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход, свързан с предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 ЗПК, която норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства многократно над допустимата стойност. Не са необходими специални знания, за да се установи, че при посочените параметри размерите на уговорените месечни вноски за възнаграждение за поръчителя, които са и явно непропорционални на размера на получения кредит, не са включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това не са необходими и специални знания, за да се определи, че при включването им в ГПР размерът му би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това се налага изводът, че със сключване на договора за поръчителство в случая е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. При преценка на действителния размер на разходите по кредита след включване на таксата по договора за поръчителство се надвишава предвиденият в закона ГПР, което също води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на 5 потребителския договор, посочени в чл. 22 ЗПК, води до неговата нищожност, като този извод е в съответствие с практиката на СЕС по Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714-22 и другите решения, цитирани в него. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, което включва всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, и които са известни на кредитора. В тази връзка следва да се отчетат всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да се установи дали в действителност с договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно допълнителни услуги и разходи, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Всичко това, наред с поставените изисквания на кредитора към изискуемото обезпечение и краткия срок за неговото предоставяне, както и факта, че се предвижда въпросната сума да се включи в погасителните вноски, налагат извода, че така предвидената сума, без значение как е наименована, съставлява разход, платим във връзка със сключването на договора, поради което следва да бъде включен в общите разходи по кредита, а оттам и в ГПР.