Решение № 92 от 21.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14704/2021
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 21.01.2022
- В сила
- 21.01.2022
- Състав
- Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 527 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.78 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.78, ал.1,т.1 и 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.78, ал.1,т.1 и 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79, ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова
Членове:
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20211100514704 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№117263/19.11.2021г., подадена от С.С.Г., чрез адв.Р.Ш., насочена срещу постановление за разноски изх.№ 80266/03.11.2021г., по изп.д.№20208510401673 по описа на ЧСИ М.П.; срещу покана за доброволно изпълнение по изп.№80393/03.11.2021г, допълнени и изменени с уведомление изх.№82803/10.11.2021г. по същото изпълнително дело.
С подадената жалба се атакуват законосъобразността на действията на ЧСИ при определяне на дължимите разноски.
В подкрепа на тезата за незаконосъобразност на горепосочените актове, с които се обосновава искането за отмяна на постановленията за разноски жалбоподателката сочи следните аргументи:
Твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя И.Е.Г. във връзка с изпълнение на постановено по гр.д.№29533/2020г. по описа на СРС, 117-ти състав, режим на лични отношения обективиран в изп.лист от 25.08.2020г.
Твърди, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) длъжникът и настоящ жалбоподател и изпълнявала добросъвестно и доброволно задължението си по чл.528, ал.2 ГПК.
Твърди, че последваща ПДИ от 03.11.2021г. е ненужно и безпредметно действие на ЧСИ, тъй като закона няма такова изискване, поради което и 1 такси за тази покана са недължими.
Твърди, че към момента на атакуваните актове на ЧСИ по изпълнителното производство не са извършени действия на принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител(СИ) и това е така, тъй като е налице доброволно изпълнение от страна на майката и без участието на СИ.
Действия от страна на взискателя, чрез адвокат също не са извършвани, поради което не следва да се начисляват нови такси за ЧСИ и да се приемат нови разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, които да се възлагат в тежест на длъжника.
Жалбоподателката твърди, че съобразно разпоредбата на чл.434, ал.2 ГПК едва при предприемане на изпълнително действие и при неговото извършване СИ определя разноските за плащане. Съгласно чл.79, ал.1,т.3 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, за тези изпълнителни способи, които не са приложени.
Ето защо при нереализиране на изпълнителен способ предаване на дете по чл.528, ал.5 ГПК, не следва преждевременно да се възлагат на длъжника определени за това такси и разноски, независимо от искането на взискателя.
Извън изложеното от актовете на ЧСИ не се установяват какви са правните и фактически основания за начислени такси за ЧСИ в размер на 168лв., респ. 156лв., както и кои точно разноски и за какво действие по защита на взискателя са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв, който разход се явява недължим, тъй като е неясно за какво действие по защита е приет за събиране, тъй като на длъжника е връчена единствено повторна ПДИ. Други действия не са извършвани и ако основанието за това възнаграждение е само повторната ПДИ то е налице злоупотреба по аргумент на чл.3 ГПК. Твърди, че след като по изпълнителните дело не са извършвани изпълнителни действия то не е налице и основание за начисляване на адвокатско възнаграждение по т.4 на чл.10 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
Излага доводи за недължимост на сумата от 168лв./ 156лв., тъй като не е налице съставени сметка от ЧСИ, която сочи основание и размер на всяка такса, а тази неяснота възпрепятства длъжника да възрази конкретно всяка сума, формираща посочената по- горе и тази неяснота е достатъчно основание атакуваните актове на ЧСИ да бъдат отменени, в каквато насока сочи практика на СГС. Твърди, че това е и основание съдът да бъде поставен в невъзможност да извърши преценка за законосъобразността на атакуваните актове на СИ.
Твърди, че по делото няма данни ЧСИ да е регистриран по ДДС, за да има право да начислява такова върху дължимите суми.
Оспорва и дължимост и размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като излага аргумента, че при определяне на същата не следва да се включва адвокатското възнаграждение.
Моли съдът да уважи жалбата. Претендира разноските в това производство, като моли съда да осъди взискателя, ЧСИ и посочения му помощник, солидарно да бъдат осъдени да му заплатят разноските.
2
В срока за отговор на жалбата, другата страна в процесуалната връзка, взискателят И.Е.Г., депозира такъв, с който оспорва основателността на жалбата, като излага аргументи за неоснователността и.
Твърди, че в хода на изпълнителното производство е налице периодично изпълнение от страна на длъжника, но в повечето случаи не е предавала децата на бащата. Твърди, че това се установява от електронната комуникация между страните. Твърди, че за всяко неизпълнение се е обаждал на тел. 112, като разполага и със свидетелски показания за установяване на това си твърдение.
Тъй като след получаване на първата ПДИ са следвали периоди на неизпълнение, по аргумент от чл.428 ГПК, следва да се заключи, че СИ би бил възпрепятстван да извърши принудително изпълнение, без да е изпратил ПДИ във връзка с новото неизпълнение. В този смисъл доводите на жалбоподателя за ненужност на втората ПДИ са несъстоятелни, което се извежда и от характера на дължимата престация – лична и незаместима, при която е налице неизпълнение, след вече извършено доброволно такова.
Поради тази причина взискателят е ангажирал адвокат, на когото е заплатено адвокатско възнаграждение. Не е налице основание да се приеме тезата на жалбоподателя, че поради факта, че взескателят е адвокат по професия, то този факт да го лишава от възможността за правна защита и съдействие.
Моли съда да остави без уважение жалбата.
ЧСИ М.П., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви относно неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №2028510401673 по описа на ЧСИ М.П., рег.№851 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба, подадена от И.Е.Г. на 08.09.2020г., за осъществяване на принудително изпълнение на определения от съда по гр.д.№29533/2020г. по описа на СРС, режим на лични отношения на взискателя с децата, като длъжник по който е посочената настоящата жалбоподателка С.С.Г..
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 25.08.2020г., издаден по посоченото гражданско дело, съдържащ конкретния режим на лични отношения между бащата и двете малолетни деца.
На 08.09.2020г. до длъжника е изпратена ПДИ, за която няма данни да е връчена на длъжника.
На 24.09.2020г. ЧСИ отново изпраща ПДИ до длъжника, на която длъжностното лице е извършило удостоверяване на 28.09.2020г., че книжата са връчени при отказ за получаването им от адресата, тъй като децата са при баща им.
За последното, а именно наличие на доброволно изпълнение, свидетелствува молбата на взискателя от 01.10.2020г.
На 01.10.2020г. ЧСИ изпраща нова ПДИ до длъжника касателно изпълнение на задължението да предаде децата на взискателя на 05.10.2020г., 3 на 22.10.2020г., на 02.11.2020г. и на 19.11.2020г. в посочените часове.
ПДИ е връчена на длъжника на 02.10.2020г.
По делото е налице изявление на взискателя, че на 05.10.2020г. децата са му предадени доброволно.
На 10.06.2021 година по делото постъпва заявление от длъжника С.Г., чрез адв. Ш., с което страната, чрез ЧСИ уведомява взискателя, че за посочения в заявлението период ще ползва платен годишен отпуск, за което уведомяване е налице споразумение между страните в контекст на режима на личните отношения между бащата и децата.
На 21.10.2021 година пред ЧСИ постъпва уведомление от длъжника относно причини, които правят невъзможно изпълнение на задължението за изпълнение на режима на лични отношения между взискателя и децата.
На 02.11.2021 година по делото постъпва уведомление от взискателя, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на режима за лични отношения, касателно посочените периоди. Представя доказателства за допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лева, за които е удостоверено, че са платени в брой.
На 03.11.2021 година ЧСИ изпраща ПДИ за 18.11.2021година., която е изпратена на 05.11.2021година на имейла на адвоката на длъжника.
На 03.11.2021 година ЧСИ издава постановление за разноски, с което приема за събиране сумата от 200лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, връчено по имейл на адвоката на длъжника на 10.11.2021 година.
На 19.11.2021 година постъпва процесната жалба от страна на длъжника.
На 24.11.2021 година ЧСИ издава сметка, съобразно която дължимите такси по т.5 ТТРЗЧСИ са в размер на 60лв общо (по 20лв за връчване на книжата) и ДДС в размер на 12 лева – общо сумата от 72лева.
Съобразно актовете на ЧСИ към тази сума следва да се прибави и адвокатското възнаграждение, в резултат на което сумарната величина е 272лева. Остатъкът за такси към ЧСИ, представляващи разлика между сумата от 72 лева и посоченият общ размер на таксите от 156лева, не е посочено как се формира.
При така установеното съдът от правна страна приема следното:
Предмет на обжалване са актове на ЧСИ, представляващи постановления за разноски, обективирани в постановление за разноски от 03.11.2021 година и покана за доброволно изпълнение от същата дата, за които длъжникът е получил уведомление по имейл на адвоката на 10.11.2021година.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, на основание, изрично посочено в нормата на чл.435, ал.2,т.7 ГПК, подадена в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
По нейната основателност.
4
В случая, взискателят, чрез процесуалния си представител, е подал молба за образуване на изпълнително дело. Причината за образуване на изпълнителното дело е създаване на трудности при осъществяване на контактите.
Съобразно ТР№3/2015 от 10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС: “ В случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Правото на лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение няма да бъде изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на родителя за периода на осъществяването му. Последното се реализира по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК.
Приложното поле на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК е очертано в ал. 1 на разпоредбата. Същото се отнася и до изпълнение на задължение за предаване на дете и за такова за последващо връщане на детето. Посочени са само задълженията, които могат да бъдат изпълнени принудително чрез този способ, без да бъдат посочени конкретните основания за възникването им и някои от тях да са изключени изрично от приложното поле на чл. 528 ГПК.
Затова по този ред се изпълняват всички задължения за предаване на дете, включително и това за предаването на детето от упражняващия родителските права родител на другия такъв за осъществяване на правото му на лични отношения с детето. Да се приеме, че това задължение не може да бъде реализирано по реда на чл. 528 ГПК, а само по реда на чл. 527 ГПК, означава да се постави родителят, който не упражнява родителските права в по неблагоприятно положение от другия родител, тъй като той не би могъл да осъществи реално правото си на лични отношения с детето, което произтича от съществуващите му, но ограничени откъм обем на упражняване родителски права. Същевременно другия родител би могъл винаги да иска предаването на детето по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК, позовавайки се на съдебното решение, с което му е предоставено упражняването на родителските права. В текста на чл. 528, ал. 1 ГПК е използван израза „последващо връщане”, което означава, че същото е свързано с осъществено преди това предаване на детето, въз основа на което е възникнало задължение за това връщане. Това налага извода, че изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК“.
Разпечатката съдържа 57 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20100c20-9e39-4f0f-a53e-b2694f42504d