Решение № 1852 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1852 гр. Варна , 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502724 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на

МВР-ВАРНА вх.№ 262783/ 26.08.2020г срещу решението на ВРС-42с-в № 3580/30.07.2020г по гр.д.№ 17291/ 2020г, с което е осъдена да заплати на Т. Х. Р. ЕГН **********, със съд.адрес: **********, сумата от 1816,29лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 258 часа за целия процесен период 1.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.10.2019г до окончателното изплащане на паричното вземане, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 240лвразноски за първата инстанция, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумите от 72,65лв-дължимата държавна такса за производството и 150лв-възнаграждение за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, двете вносими по сметката на ВРС.

Излага доводи за неправилността и незаконосъобразността на постановеното решение и затова моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго за отхвърлянето на предявените искове.

Претендира присъждането на сторените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 266973/21.09.2020г от Т. Х. Р., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.

1

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв. възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на Т. Х. Р. , в която твърди, че за процесния период 1.10.2016г–30.09.2019г полагал труд на длъжност „старши полицай“ в Участък Дългопол към РУ - Провадия при ОД МВР – Варна, която е със статут на държавен служител.

З а същия период основното м у месечно трудово възнаграждение е било

890лв.Съобразно разпоредбата на чл.187 ал.6 ЗМВР при 5,56лв ставка на ден, 5 0 % й увеличение е равно на 8,34лв на ден за извънреден труд.

Ищецът претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на 1576 часа положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

Така претенцията му /след направено уточнение и частично оттегляне и прекратяване на производството с протоколно определение/ е за възмездяване на 258 часа, чиято парична равностойност възлиза на 1816,28лв за целия период 01.10.2016г. до 30.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.10.2019г до окончателното изплащане на паричното вземане.

Не претендира мораторни лихви в размер на 284лв, тъй като с уточняваща молба от 4.11.2019г е заявил, че оттегля претенцията си в тази част и по това искане РС се е произнесъл с прекратително определение от 11.03.2020г, на осн.чл.232 ГПК .

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ОД на МВР-ВАРНА е представила отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

Признава, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.

Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатила всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това, законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното 2 работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Затова счита за неоснователни предявените искове за заплащане на процесната сума за допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от 22:00 часа до 06:00 часа в претендирания размер за посочения в ИМ период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Моли за отхвърлянето на предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от страна на ищеца.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през периода 1.10.2016г–30.09.2019г ищецът е заемал длъжността „мл.инспектор“ в РУ – Провадия, което е на структурно подчинение на ОД МВР-Варна.

Същият изпълнявал служебните си задължения на 24-часови работни смени, съобразно месечни графици, което се установява от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период, за който няма спор, че е бил възмезден по тарифната ставка за нощен труд – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено. Според същото за процесния период от ищецът е положил нощен труд общо 1811 часа, които са му били заплатени-354,50лв /л.74-І/. Същите часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, се равняват на 2069 часа дневен труд. Получената разлика от 258 часа е с парична равностойност 1916,29 лв. /л.75-І/.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че са доказани твърденията, 3 че за процесния период ищецът е положил общо 1811 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 2069 часа дневен труд, от които извънреден се явяват 258 часа, чиято парична равностойност е равна на 1916,29лв.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, съгл.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка 4 на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса за производството съобразно материалния интерес в установения от Тарифата минимален размер от 50лв, и в полза на ищцовата страна сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, обективиращ и разписка от 10.11.2020 за реалното заплащане на сумата от 430лв без вкл.ДДС. Приложимите материално-правни норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.2 от Наредбата установеният минимален размер е 357,14лв.

Възражение за прекомерност от въззиваемата страна е заявено своевременно с депозираното преди сз. писмено становище от 19.11.2020. Същото е основателно предвид фактическата и правна сложност на делото. Затова в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в редуцирания размер от 357,14лв.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-42с-в № 3580/30.07.2020г по гр.д.№ 17291/ 2020г, с което ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА е осъдена да заплати на Т. Х. Р.

ЕГН **********, със съд.адрес: **********, сумата от 1816,29лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 258 часа за целия процесен период 1.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска–23.10.2019г до окончателното изплащане на паричното вземане, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; сумата от 240лв-разноски за първата инстанция, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумите от 72,65лв-дължимата държавна такса за производството и 150лв-възнаграждение за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, двете вносими по сметката на ВРС.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА да заплати на Т. Х. Р.

ЕГН **********, със съд.адрес: ********** , сумата от 357,14лв /триста петдесет и седем лева и 14ст/ - разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

5

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на 6 служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.

По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.