Решение № 45 от 01.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Благоевград, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Евг. Хр. Ст. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно административно наказателно дело № 20221200600033 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 вр. чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на защитника на обвиняемия Е. М. М. – адвокат А. Л., срещу Решение № 83 от 20.12.2021 г., постановено по н.д. № 321/2021 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с коeто обв. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 326, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Във въззивната жалба и в постъпило допълнение към същата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че по делото не се е установила категорично и безспорно фактическата обстановка, като обаждането на обв. М. не е било сигнал за тревога и с предизвиканата проверка на автобуса не се е нарушил нормалният ред за функциониране на група хора. Сочи се, че обаждането до св. Д. е било приятелска шега; сигналът в полицията е бил депозиран от друго лице – от бащата на шофьора на автобуса, по негова преценка; полицейските служители 1 също били наясно, че сигналът е приятелска шега, защото са проверили автобуса при пресрещането му по пътя за гр. Гоце Делчев, а не са разпоредили на шофьора веднага да спре; не били изложени мотиви от съда, че при обаждането до св. Д., че в автобуса има бомба, последният свидетел се е уплашил или че възникнало съмнение у него за тревога поради повикването от обв. М.; твърди се, че направените изводи от съда в мотивите били различни от изложените от прокурора в постановлението; нямало обаждане до телефон 112, поради което обвинението не се доказвало по несъмнен начин; изтъкват се и доводи, че не се установявал субективният елемент при извършване на престъплението, тъй като обвиняемият не е целял да всява паника и тревога у хората, а да се пошегува, като проверката от полицейските служители била, за да изпълнят служебните си задължения, а не защото е имало паника сред пътниците в автобуса, които били наясно, че става дума за шега и изобщо не са искали да слязат от автобуса; деянието на обв. М. не било съставомерно, защото не целял предизвикване на тревога, като след спонтанното обаждане веднага се обадил на св. Д., за да каже, че е шега, а бащата на шофьора е подал сигнал по негова преценка, като не се установявал мотив обв. М. да извърши престъпление. Излагат се доводи, че са налице основания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като с оглед конкретиката на случая следвало да се приеме, че деянието на обв. М. не е престъпно – същият е млад човек, подвластен на емоцията да се шегува, като в съдебната практика наказаните лица са подавали сигнал до тел. 112 или полицията; обв. М. бил трудово ангажиран и няма лоши характеристични данни за него, осъзнал е грешката си, преживявал случилото се и проявявал критичност, което сочи на ниска степен на обществена опасност на дееца. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и признае обвиняемия М. за невиновен по повдигнатото му обвинение на основание чл. 9, ал. 2 НК.

Пред въззивния съд не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред Благоевградски окръжен съд прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Прокурорът сочи, че събраните доказателства установявали по несъмнен начин вината на обвиняемия в извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 НК, като не са налице основания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй 2 като деянието на М. е предизвикало тревога и напрежение в обществото и поради това е с висока степен на обществена опасност, като съставът по чл.

326, ал. 1 НК не изисква като обективен признак неверните повиквания да са предизвикали уплаха или тревога у други лица. Поради правилността на решението и относно наказанието, което е минимално, прокурорът прави искане да бъде потвърдено.

Защитникът на обвиняемия – адв. Л., в пледоарията си пред въззивния съд иска да се отмени обжалваното решение и обвиняемият М. се признае за невиновен. Излага доводи, че в случая не е имало обаждане на тел. 112; събраните доказателства били разгледани едностранчиво от съда, като се навеждат доводи относно твърденията в обвинителния акт и събраните доказателства за това къде е бил автобусът, когато се е получило обаждането по телефона като противоречия в мястото на извършване на деянието, като не се доказало извършването му на мястото, посочено в обвинителния акт. Сочи се, че в автобуса е имало 12 човека и това било малка група от хора, на които е нарушен нормалният ред на функциониране, поради което обществената опасност била незначителна. Излагат се и доводи, че доказателствата установявали, че деянието на обвиняемия не е създало смут и съмнение за тревога, не се бил уплашил и разтревожил и св. Д., последният и пътниците в автобуса били наясно, че това било приятелска шега. Изтъкват се малозначителност на деянието и основание за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като същото не е престъпно.

Обвиняемият не се явява пред въззивната инстанция и не изразява лична позиция по делото.

Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване изискванията на чл. 314 НПК, към който препраща разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна, тъй като са налице предвидените в закона основания за потвърждаване на постановеното от РС – Гоце Делчев решение поради следното:

С обжалваното решение обв. Е.М., е признат за виновен в това, че на 04.02.2021 г. около 16:40 часа в близост до с. Господинци, обл. Благоевград, 3 предал по телефон неверни повиквания за тревога с думите „В автобуса има бомба“ посредством А. А. Д. /от мобилния си телефон, ползван с мобилен номер ********** инициирал повикване към мобилния телефон на А. Д., ползван с мобилен номер **********, като му съобщил, че в автобуса, в който пътува, осъществяващ курс от гр. София за гр. Гоце Делчев, има бомба, при което Д. уведомил шофьора на автобуса - Н. К., който предал съобщението на баща си - С. К., като последният го депозирал писмено до Началника на РУ - Гоце Делчев, като за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 НК на основание чл. 78а НК районният съд е освободил обв. М. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., обв. М. е осъден да заплати и направени разноски в производството за експертиза.

От събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие и доказателствата по досъдебното производство районният съд е направил фактически изводи, които се споделят от настоящата инстанция:

Не са налице противоречия в гласните и писмени доказателства, че св.

Н. К. шофирал автобус, собственост на „К.-Т. Г“ ООД, като управител на фирмата бил баща му - св. С. К., а дейността на фирмата била междуградски превоз на пътници. Липсват и противоречия за това, че на 04.02.2021 г. св. Н.

К. осъществявал курс с посочения автобус с рег. № *, като в 13:15 часа автобусът потеглил от Централна автогара в гр. София за гр. Гоце Делчев. На предната седалка до шофьора – св. Н. К., седял неговият познат - св. Х. К.. В автобуса пътували около дванадесет пътници, като на Централната автогара се качил и непълнолетният свидетел А. Д., роден на * г., за който сестра му, която го изпращала с автобуса в гр. София, помолила св. Х. К. да го „наглежда“, за да не се „изгуби“ /св. Д. тогава бил на * г. и * м./. Майката на св. А. Д. – св. Ш. Д.а, този ден си била в селото /с. Слащен, общ. Сатовча/, където живеели и където трябвало да се прибере св. А. Д.. Св. Ш. Д.а помолила св. Ю. Л. да отиде с автомобил в гр. Гоце Делчев и да вземе от автогарата сина й, който пътувал с посочения по-горе автобус от гр. София, като дала на св. Ю. Л. 20 лв., за да зареди гориво. С управлявания от св. Ю. Л. от с. Слащен за гр. Гоце Делчев тръгнали св. В. Ц. и обв. Е.М., който седнал на предната седалка до шофьора. Пътуващите в автомобила на св. Ю. Л. знаели причината, заради която трябвало да отидат в гр. Гоце Делчев, св. А.

4

Д. нямал записан телефона на обв. Е.М., който имал прякор „З.“, макар и да го познавал /видно от характеристичните данни за обв. М. същият има дядо в с.

Слащен, като познанството по прякор на обв. М. от св. Д. се установява от гласните доказателства/. Обв. М. решил да „избъзика“ непълнолетния св. А.

Д., като в 16:40 ч, когато автобусът се намирал в района на с. Господинци, обл. Благоевград, на мобилния телефонен номер на св. А. Д. - № **********, обв. М. от ползвания от него тогава мобилен № **********, се обадил и казал на непълнолетния свидетел, че „в автобуса има бомба“, след което затворил. Св. А. Д. се уплашил, станал от мястото си в автобуса и „забързано“ отишъл при шофьора на автобуса /вж. показанията на св. И. М. от досъдебното производство и показанията на св. Х. К., който е възприел непълнолетния като момче на около 15 г., което било „много разтреперано“/.

Св. А. Д. поискал от шофьора да говори по телефона с лицето, което му е казало, че в автобуса има бомба, но тъй като св. Н. К. шофирал св. К. се опитал да се свърже по телефона, когато в същото време в 16:42 часа последвало ново входящо обаждане на телефона на св. А. Д. от обв. М., като телефонът вдигнал св. К.. В проведения разговор св. К. започнал да пита кой се обажда, на което обв. М. отговорил, че е „сержант от пътното“, св. К. започнал да говори да намери друг, с който да се „бъзика“, обв. М. прекратил разговора. Св. Н. К. снимал с телефона си номера, от който били обажданията на телефона на св. А. Д., обадил се на баща си - св. С. К., казал му, че пътник му казал, че в автобуса има бомба и поискал от него да му каже какво да прави, св. С. К. казал на сина си да спре автобуса на удобно място и да изведе пътниците от него. Св. Н. К. спрял автобуса преди разклона за с. Буково, обл.

Благоевград. В автобуса пътувал и св. И. М. /роднина на свидетелите К.и/, с който шофьорът на автобуса разговарял, по-голяма част от пътниците в автобуса били изплашени, като разбрали причината, поради която трябвало да слязат от автобуса. В същото време след телефонния разговор със сина си, св.

С. К., който при разговора се намирал близо до полицейското управление в гр. Гоце Делчев, подал сигнал в полицията при дежурния служител за това, че има анонимен сигнал за бомба в автобус на управляваната от него фирма, движещ се от с. Господинци към гр. Гоце Делчев /сигналът бил подаден и писмено/. На св. Н. К. било казано да тръгне с автобуса за гр. Гоце Делчев, че ще бъде пресрещнат от полицейски служители. Пътниците отново се качили в автобуса и по пътя за гр. Гоце Делчев близо до бензиностанция „Лукойл“ в 5 с. Баничан /след като автобусът изминал няколко километра/ автопатрул по ООР в състав свидетелите Белемезов и Караджов спрели автобуса, пътниците отново били свалени и отдалечени от автобуса, като на мястото пристигнали още трима служители на РУ – Гоце Делчев - свидетелите Попов, Гевреков и Филипов. Полицейските служители започнали да регулират движението, като на около 300 м пред и зад автобуса имало полицейски постове, които отбивали движението по обходен маршрут, багажът на пътниците останал в автобуса и не могли да го вземат преди приключване на проверката на автобуса, на мястото пристигнал друг автобус на фирмата, с който пътниците били извозени до гр. Гоце Делчев с около 2 часа закъснение. При извършената проверка на автобуса от полицейските служители не било открито взривно устройство. Междувременно св. Ю. Л. провел разговор със св. А. Д. от собствения си телефонен номер и разбрал от последния, че автобусът е спрян от полицейски служители, като му казал, че обаждането за бомба е шега. Обв. М. бил в колата със св. Л. /и св. Ц./ и разбрал това, като се уплашил и казал на св. Л. да му спре, след което слязъл от автомобила на светофар в гр. Гоце Делчев, а когато при следващия телефонен разговор св.