Решение № 162 от 29.10.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500226 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор П. О. против решение № 260000/09.02.2024г. по гр.д. № 27/2019г. на ОС – Силистра, с което са отхвърлени предявените от въззивника против М. М. Т. и Н. Ю. Т. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 118 000 лева, съставляващо подробно описани самостоятелни обекти – жилище с идентификатор ***, жилище с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***, всички находящи се в гр.Дулово, ул.“Христо Ботев“ № 118.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и установеното от доказателствата. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извършения от съда анализ на приходите и разходите на ответниците, кредитирайки вариант втори на 3СИЕ, както и на обусловения от този анализ извод за липсата на изискуемото се от закона несъответствие.

Твърди се, че от доказателствата по делото е установено, че стойността на притежаваното имущество в края на периода е 153 247.75 лева, а не както е 1 приел първоинстанционния съд /159 037.75 лева/, реализираните приходи са 1 914 083.95 лева, направените разходи са в размер на 2 157 298.03 лева, поради което нетният доход за проверявания период е отрицателна величина – минус 243 214.08 лева, а несъответствието също е в отрицателен размер от 402 251.83 лева /съгласно последната СИЕ/, което сочи за несъответнствие над изискуемия се от закона размер от 150 000 лева.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпили писмен отговор от въззиваемите М.

М. Т. и Н. Ю. Т., чрез адв.Н., с който оспорват въззивната като неоснователна.

Подадена е и частна жалба от КОНПИ против постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 260008/28.03.2024г., с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на решението в частта му относно присъдените в полза ответниците разноски за адвокатски възнаграждения. Излагат се оплаквания за неправилност на така обжалвания съдебен акт, основани на доводи за липса на доказателства за заплащане от всеки един от ответниците на адвокатско възнаграждение от по 3 000 лева, за приложимостта на чл.156, ал.6 ЗОНПИ и релевантната редакция на Наредба № 1/2004г., респ. за незадължителния характер на посочените в нея минимални размери. Иска се отмяна на определението и уважаване на искането по чл.248 ГПК.

В с.з. жалбите, съответно отговорът се поддържат. По подадената частна жалба се излага становище за нейната неоснователност с доводи, изложени в отговора по чл.263 ГПК.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против М. М. Т. и Н. Ю. Т. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./.

В подаденото въз основа на Решение № 49/23.01.2019г. на КПКОНПИ /сегашно наименование КОНПИ/ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Софийска градска прокуратура с рег.№ УВ – 1175/19.07.2017г. за внесен обвинителен акт срещу М. М. Т. по повдигнати обвинения за извършено от него престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК и по чл.282, ал.2, вр. ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.20 ЗОПДНПИ /отм./, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 27.07.2007г. – 27.07.2017г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от страна на проверяваното 2 лице и съпругата му Н. Ю. Т., несъответно на реализирания от тях доход и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в размер на 407 058.70 лева значително по см. на §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от М.

Т. на подробно посочени парични суми, съставляващи направени вноски по банкови сметки и равностойност на придобито и отчуждено през проверявания период имущество, както и за отнемане от двамата ответници на подробно индивидуализирани недвижими имоти, съставляващи самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр.Дулово, ул.“Христо Ботев“ № 118 и представляващи жилище с идентификатор ***, жилище с идентификатор

*** и гараж с идентификатор

***.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК, съгласно молба от 10.10.2023г. и протоколно определение за прекратяване от 24.10.2023г., предмет на искането за отнемане, по което е постановено и обжалваното решение е единствено искането за отнемане на притежаваните от въззиваемите недвижими имоти – описаните две жилища и гараж, на обща стойност 118 000 лева.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имущество – не са придобивали имущество на значителна стойност, което да обоснове значително несъответствие, а придобитото такова е изцяло със законни доходи. Сочи се, че към датата на подаване на отговора е налице висящо наказателно производство само срещу М. Т., по което единствено повдигнатото срещу него обвинение по чл.282 НК съставлява основание за извършването на проверка, както и че следва да бъде отчетено, че това престъпление е за деяние от 13.09.2005г. Изложени са конкретни твърдения за реализирани от тях доходи, в т.ч. за спестени суми отпреди началото на проверявания период, които не са изследвани от Комисията и с които е реализирано строителството на претендираните за отнемане недвижими имоти, че голяма част от строителните материали са били закупени през 2006г. – 2008г., а през 2010г.

3 само е заплатен труда на изпълнителя, съгласно представен договор, че се касае за пристрояване. В тази връзка оспорват твърденията на Комисията относно стойността на направените от тях разходи за СМР. Прави се възражение, че относно направените разходи за закупените строителни материали преди проверявания период е налице изтекла погасителна давност.

С подробни аргументи оспорват извършения от Комисията икономически анализ и крайния й извод за значително несъответствие.

Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от Софийска градска прокуратура с рег.№ УВ – 1175/19.07.2017г. за повдигнати по ДП № 6/2015г. обвинения и внесен обвинителен акт срещу М. Т. за извършено от него престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.282, ал.2, вр. ал.1 НК, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ10219/27.07.2017г. Комисията е образувала проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./. Проверяваният период е 27.07.2007г. – 27.07.2017г., съответен и на предвидения 10-годишен период по см. на чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението по чл.282 НК, за което е повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.22, ал.1, т.20 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.1, т.20 ЗОНПИ. В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ както на проверявания М. Т., така и на съпругата му Н. Т. и сина им М. М. Т.

/за последния до дата на навършване на пълнолетие – 24.01.2009 г./, в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 и т.3 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.142, ал.2, т.2 ЗОНПИ. Въз основа на изготвения доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 953/07.11.2018г.

Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Не е спорно и установеното по делото, че с влязла в сила присъда № 12/05.10.2018г., постановена по ВНОХД № 213/2018г. на АпС – Варна, потвърдена с решение № 19/01.10.2019г. на Върховен касационен съд по к.д.

№ 1223/2018г., М. Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.282 НК, за това, че на 13.09.2005г. в гр.Дулово, в качеството му на длъжностно лице – кмет на гр.Дулово, действайки като възложител на открит конкурс по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, е нарушил служебните си задължения с цел да набави за другиго облага – построяването на пътен участък от 3,120 км на цената на пътен участък от 7,300 км и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – плащане на сумата от 1 223 293.78 лева, както и за община Дулово – накърняване на авторитета и доверието в местната изпълнителна власт. За това престъпление на въззиваемият е наложено наказание като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК с оглед влезли в сила присъди по НОХД № 4

5760/2010г. но СГС, по НОХД № 4838/2011г. на СГС и по НОХД № 274/2013г. на ОС – Силистра, е определено да изтърпи най-тежкото му наложено наказание – лишаване от свобода за срок от 5 години, към което са присъединени лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност за срок от 6 години, лишаване от право да упражнява дейност, свързана с управление и разпореждане на държавни и общински средства и активи за срок от 5 години, както и глоба в посочен размер.

Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъде изведен извод за размера на несъответствието.

Отговорът на този въпрос се съдържа в задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съдебната практика на касационната инстанция, уеднаквена след приемането на този тълкувателен акт и легалните дефиниции в разпоредбите на §1, т.3 вр.

§1, т.2, т.4, т.8 и т.9 от ДР на ЗОНПИ.

Съгласно приетото в ТР № 4/2021г. на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. За направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания 5 период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ето защо съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на периода възмездно придобито имущество спрямо притежаваното имущество в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.