Решение № 87 от 06.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600042 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по протест на прокурор при ОП Варна и въззивна жалба на адвокат Д.В. от АК – Варна защитник на подсъдимия К. СТ. М., срещу присъда № 76 от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 776/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.

С оспорения съдебен акт подсъдимият М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.304а НК, тъй като на 28.03.2021г., в гр.Бяла, на кръстовището на ул. „Трифон Милушев“ и ул.“Андрей Премянов“ предложил подкуп-сумата от 100 лева в банкнота с номинал от 100 лева, с № АЕ 4697477 на полицейски орган - М.М.М., на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция" - Бургас, за да не извърши действие по служба - да осигури присъствието му до пристигане на извикания екип на сектор „Пътна полиция“ при Четвърто РУ ОД на МВРВарна, за да бъде довършена извършващата му се полицейска проверка като водач на моторно превозно средство - л.а „Ауди" с peг. № В 3997ВС - по отношение употреба на алкохол и управление на МПС без СУМПС, за което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и „Глоба“ в размер на 1 500 лева; по реда на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ е било отложено с изпитателен срок от три години.

С присъдата е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – горепосочените две банкноти. Съдът е възложил върху 1 подсъдимия заплащането на сторените по делото разноски.

С въззивната жалба и допълнението към нея се изразява недоволство от осъдителната присъда. Наведени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в: противоречие между правните изводи на съда, изложени в мотивите и тези в присъдата относно квалификацията на деянието; отсъствие на доказателствен анализ досежно значимите обстоятелства; основаване на фактическите изводи на предположения, доколкото били кредитирани единствено показанията на полицейските служители и игнориране на други гласни доказателства – показанията на св.И.. На следващо място се твърди, че свидетелите М. и И. не са имали правомощия да извършват проверки за нарушения по ЗДвП и като гранични полицаи те нямали нормативно определено задължение да осигурят присъствието на водача до пристигане на компетентните органи. Затова според защитата, дори подс.М. да е дал 100 лева на полицаите, това поведение не може да се квалифицира като насочено да ги мотивира да не изпълнят свое задължение, т.е. не е налице подкуп. Според защитата служителите на Гранична полиция не можели да изискват представяне на СУМПС, тъй като това било предвидено в чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП, а те правомощия да извършват проверки по този закон нямали.

Защитата поддържа необоснованост на съдебния акт, тъй като съдът кредитирал едностранно и превратно доказателствените материали и така приел неправилно фактите. Защитникът определя присъдата и като явно несправедлива. Отправената към тази инстанция претенция е за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с оправдателен характер. Алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или за намаляване на наказанието.

Във въззивния протест се излагат оплаквания единствено за заниженост на наложените на подс.М. наказания „Лишаване от свобода“ и „Глоба“. Иска се тяхното увеличаване над средния размер.

В проведеното публично съдебно заседание пред Варненския апелативен съд страните поддържат неизменни позициите си .

В хода на съдебните прения прокурорът от въззивната прокуратура поддържа изцяло протеста на ВОП, ведно с допълнителните съображения към него. По отношение на въззивната жалба становището му е, че не са налице основания за нейното уважаване.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Д. Х., поддържа отправените с въззивната жалба и допълнението искания по изложените в тях съображения.

Изразявайки личната си позиция, подсъдимият М. поддържа казаното от защитника му, без да го допълва.

В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че е невинен и претендира за оправдаване.

След като прецени изложените в жалбата и допълнението към нея доводи, 2 становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Варненският апелативен съд намери за установено следното:

На първо място следва да бъдат разгледани доводите на защитата за наличие на съществени процесуални нарушения. Това се обуславя от обстоятелството, че евентуални допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения в принципен план биха инвокирали ново първоинстанционно разглеждане на делото, което пък от своя страна прави безпредметна въззивната проверка по съществото на обвинението.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че процесуалните нарушения, свързани със събирането и оценката на доказателствения материал са от категорията на отстранимите от въззивния съд и затова не могат да съставляват основание за връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция. В конкретния случай, основните оплаквания във въззивната жалба се основават именно на твърдения за пороци в доказателствената дейност на първостепенния съд. Обсъждането им намира израз по-нататък в изложението, а тук следва да се обсъди единствено възражението за противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея, тъй като нарушение от такова естество по правило е годно да обуслови отмяна на акта на самостоятелно основание.

Във въззивната жалба се поддържа, че съдът с атакуваната присъда е признал подс.М. за виновен в осъществяване на престъпление по чл.304а от НК, а в мотивите си бил приел, че квалификацията на деянието е по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК, като за защитата не били ясни причините да се приеме тази „друга“ квалификация. Прочитът на мотивите потвърждава основателността на заявеното от адв.Д. Х., че ВОС от правна страна е посочил, че К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК. Не може да бъде споделено обаче разбирането, че се касае за друго престъпление, различно от онова за което подс.М. е бил признат за виновен с присъдата. Както посочва и прокурорът в пледоарията си по съществото на делото, текстът на чл.304а от НК се съотнася към този по чл.304 от НК като специален към общ. В диспозицията на чл.304 ал.1 от НК са дефинирани изпълнителните деяния, обективните и субективните белези на основния състав на престъплението активен подкуп. Чл.304а от НК от своя страна урежда квалифицирани хипотези на активния подкуп с оглед особените качества на длъжностното лице, на което се въздейства. Затова и привръзката на чл.304а от НК с ал.1 на чл.304 от НК не променя по никакъв начин нито квалификацията на деянието, нито неговата наказуемост.

В заключение, ВАпС намира, че не е налице твърдяното противоречие между диспозитив и мотиви; мотивите отговорят изцяло на изискването за съдържанието им. Съдът е изразил ясно и недвусмислено вътрешното си убеждение. Посочил е кои факти приема за установени и защо. Направил е анализ на доказателствата, като е отразил кои кредитира и кои – не, както и защо. Отговорил е на доводите и възраженията на страните, обсъждайки ги 3 изчерпателно. Следователно, процесът на формиране на волята му е обективно проследим и може да бъде проверен.

Първостепенният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа да събере и провери възможните доказателствени източници за разкриване на обективната истина по делото.

ВОС е извлякъл относимата фактология по делото, обсъждайки следните доказателства: гласни такива - обясненията на подсъдимия (кредитирани частично), депозираните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите М.М., Пл.И., Н.Р., А.А., П.П., Д.А. и В.А., дадени пред съда и тези на свид. М.М. и П.П. приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.1 т.1 и чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК. Съдът е подложил на анализ и показанията на св.И., но е отказал да кредитира твърдението й за отрицателния факт, че подсъдимият не е предлагал пари на свид. М.М..

Първоинстанционният съд не е сторил това декларативно, а е изложил логични аргументи защо намира тези показания за изолирани; заключението на назначената съдебно графическа експертиза, установила истинността на банкнота на Република България с номинал 100 лева № АЕ 4697477; писмените източници – протокол за доброволно предаване, Актове за встъпване в длъжност, длъжностни характеристики, протоколи за ежедневни инструктажи, справка за съдимост и др.

Затова, и след собствен анализ на събраните доказателствени материали, въззивният съд на свой ред намери, че следва да възприеме за установени фактите по идентичен начин без да се налага внасянето на корекции в тях.

Така ВАпС също споделя за установено следното от фактическа страна:

На 28.03.2021г. свидетелите М. М. и П. И. - служители на ГПУ Варна при РДГП Бургас, били разпределени да изпълняват служебните си задължения на главен път Е-87 Бургас- Варна по график от 20.30ч. до 23.00ч. Възложено им било да изградят КПП на кръстовището на ул. „Трифон Милушев“ и ул.

„Андрей Премянов“ в гр.Бяла, Варненска обл., което и те сторили.

Ръководител на екипа бил свид. М., който изпълнявал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление - Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция" - Бургас, а св. П. И. бил водач на служебния им автомобил - джип „Ланд Роувър" с per.

№ А1786 КР. Този автомобил свидетелите били установили на асфалтирания тротоар в посока Варна, с предна част насочена срещу посоката на движение.

Мястото, където бил паркиран служебния автомобил било осветено и от там се виждали фаровете на идващите от Бургас автомобили. Времето било дъждовно.

На полицейските служители било възложено да извършват проверки на пътни превозни средства движещи се от Бургас за Варна, отговарящи на профила на риска, формулиран в ежедневен инструктаж рег.№ 6100р4 28.3.2021г. на Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас, Гранично полицейско поделение Варна (л.66 дп). Полицейските служители следвало да проверяват за нелегални мигранти, контрабандни акцизни стоки и други. За целта извършвали проверка на автомобилите, проверка на лицата в тях и съответно справки в АИС МВР за всяко проверено лице и автомобил.

Около 22.00 часа същата вечер свид. М. забелязал фарове на приближаващ автомобил и подал сигнал за спиране със стоп палка и фенер, като посочил и мястото за спиране. Автомобилът не спрял веднага на подадения сигнал, продължил да се движи като намалил скоростта и след като изминал 30 - 40 м. спрял. Свидетелят М. отишъл до него и установил, че това е л.а. „Ауди 80“ с рег. № В 3997 ВС. Свидетелят се представил на водача и поискал да му бъдат представени всички документи. Водач на л.а. бил подс.М., а до него на предна дясна седалка седяла снаха му - свид.А. И..

Подсъдимият се обърнал към св. М. по име, като му казал: „Бат Миро, не ме ли позна, нали знаеш, че нямам книжка?“. Тогава свидетелят М. го поканил да го придружи до служебния автомобил. Докато вървели на М. направило впечатление, че М. залита и говори заваляно. Подсъдимият извадил личната си карта и я подал на свид. М., който я дал на св. П. И., за да извърши справка.

През това време М. продължил да говори на св. М.: „Пускай ме, защо се заяждаш?“

Тъй като М. лъхал на алкохол и видимо бил в нетрезво състояние и след като установил самоличността му, свидетелят П. И. се свързал с оперативния дежурен при ГПУ Варна - св.Н. Р.. На него свид. М. докладвал, че е спрян неправоспособен водач със съмнения за употреба на алкохол и поискал съдействие от екип на Пътна полиция при Четвърто РУ Варна, тъй като служителите на ГПУ нямали правомощия да установяват нарушения по ЗДвП.