Решение № 1192 от 29.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Варна, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20213110203670 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. ЕМ. ЕНЧ., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни Чифлик, против Наказателно постановление № 21-0445-000429, издадено на 18.08.2021г. от ВПД Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с което са му били наложени административно наказание „глоба" в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. В обстоятелствената част на наказателното постановление не била посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушение, като по никакъв начин не били обсъдени и устно депозираните възражения от страна на водача. Посоченото нарушение на процесуалните правила било от категорията на съществените, тъй като е довело да ограничаване правото на защита на наказаното лице. Моли се за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от надлежно упълномощен процесуален представител, който моли НП да бъде отменено, като излага, че била налице неясното по кое точно съставомерно поведение визирано в нарушената норма било санкционирано поведението на жалбоподателя – затова че е отказал тестване с техническо средство или затова, че не е дал проба за химически анализ. Претендира сторените разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ИВ. ЕМ. ЕНЧ. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС №281756660.

На 09.06.2021г., около 00:25 часа, в гр. Аксаково, общ.Аксаково, на ул. „Капитан Петко войвода“ на изхода за гр. Игнатиево въззивникът управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № В 5490 РВ.

По същото време св.С.Х. служител на РУ Аксаково пи ОД на МВР-Варна, осъществявал служебните си задължения, като провеждали пътен контрол по линия на употребата на алкохол и наркотици.

Докато изпълнявал служебните си задължени, забелязал, управлявания от въззивника автомобил и решили да извършат проверка на водача. Служителите на реда го спрели и въз основа на представените от него документи водачът бил установен като възз. ИВ. ЕМ. ЕНЧ..

Св.Х. му извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство- дрегер, чиито цифров индикатор не отчел наличие на алкохол в издишания въздух. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван и с тест за употреба на наркотични вещества с полеви тест - дрегер Дръг тест, като св.Х. му обяснил по какъв начин се извършва теста за употреба на наркотични вещества и последиците от отказа да бъде тестван.

Въпреки това, възз.Е. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества, като на заявения от него отказ освен св.Х.. Предвид отказа на водача, св.Х. издал на възз.талон за медицинско изследване №0069345, в което вписал, че той отказва да бъде тестван с полеви тест, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че възз. следва да се яви във ВМА до 01.40ч. Възз. отказал да подпише и получи талона за изследване, като неговият отказ бил удостоверен с подписа на Десислава Велинова.

При така установеното, още същата вечер св.Х. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. НП било връчено лично на жалбоподателя на 20.08.2021г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените 2 материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелят С.Х. -очевидец на деянието и на отказа за тестване с полеви тест и на отказа за подписване на талона за изследване.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 27.08.2021г. видно от саморъчното отбелязване върху въззивната жалба/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителятрите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с полеви тест. Не се споделя възражението в жалбата, че не 3 ставало ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества и техни аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Така според защитата е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Опел Астра" с рег.

№ В 5490 РВ на 09.06.2021г, около 00.25 ч. в гр. Аксаково и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест дрегер Дръг Чек 5000.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от Е. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за посочени две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от Пончев след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението 4 само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието.

Жалбоподателят несъмнено има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи- св. Х.. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства Е. да е съдействал на проверяващите за употреба на наркотични вещества.

Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника, включително и чрез заявеното от него пред органите на реда, че не иска да бъде изпробван, тъй като е употребил наркотици.

В конкретния случай е налице отказ за проверка с полеви тест за употреба на наркотични вещества на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.