Решение № 7051 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7051 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100500607 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 31.10.2023 г., постановено по гр.д. № 41809/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу ответника В. К. Т., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, суми, както следва:

1135,26 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

121,81 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2018 г. до 21.08.2020 г. върху главницата за ТЕ;

46,33 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2020 г., до окончателното 1 изплащане на вземането;

9,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до 21.08.2020 г. върху главницата за ДР.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 25041867/23.11.2023 г. от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивникът счита, че по делото е била доказана облигационната връзка между ищцовото дружество В. Т.. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Поддържа, че правилно е отчетено, че не е доказано качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, поддържа възражение за изтекла погасителна давност. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Н.И.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2017038/01.09.2020 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника В. К. Т., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, суми, както следва:

1135,26 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със 2 законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

121,81 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2018 г. до 21.08.2020 г. върху главницата за ТЕ;

46,33 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

9,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до 21.08.2020 г. върху главницата за ДР.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. „*******. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез своя особен представител е подал отговор на исковата молба. Оспорено е наличието на облигационна връзка между страните и е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По делото са приети писмени доказателства и са изслушани заключения на съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи.

По делото като писмени доказателства са събрани единствено Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор 3 на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., Договор № У№100/05.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Н.И.“ ЕООД /Изпълнител/ и Индивидуално споразумение между

„Топлофикация София“ ЕАД и „Н.И.“ ЕООД от 05.08.2005 г.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Топлофикация София“ ЕАД. Установява се, че в имота има монтиран един топломер върху едно отоплително тяло, щранглира, както и два водомера за отчитане на потреблението на топла вода.

Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1135,27 лв.

Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми, възлиза на 1135,27 лв. за главница за топлинна енергия, а начислената мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падеж на задължението до 21.08.2020 г. е в размер на 194,57 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата 4 цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищцовото дружество, както и останалите си възражения.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от съдебнотехническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за наличието на облигационна връзка между страните.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна 5 енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Законът императивно урежда възникването на облигационно правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.

Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия, изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.

149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени 6 между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.