Решение № 4632 от 30.07.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 30.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 8601 по описа за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.А.И. срещу „Д.з.” ЕАД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 14.09.2013 г. около 6,15 часа, при управление на л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № *******по автомагистрала „Тракия“ , 900+300 м, посока гр.Пловдив-гр.София, водачът Ю.Т.Б.губи контрол върху управлявания от него автомобил, блъска се в крайпътно дърво и реализира ПТП, при което на място починал С.П.И., който се е возил в автомобила на предна дясна седалка до шофьора с поставен колан. Поддържа се, че вината на водача е установено с влязла в сила на 07.01.2014 г. присъда от 19.12.2013 г.

Поддържа се, че ищцата е сестра на починалия в пътния инцидент, като отношенията им били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение, имали са много силно изградена емоционална връзка помежду си. Твърди се, че двамата живели цял живот в един дом, израснали заедно, споделяли са едно домакинство, радост и тревоги.

Поддържа се, че вследствие на смъртта на своя брат, ищцата преживява изключително трудно загубата му, който е бил едва на 29 години, в разцвета на своята младост и живот. След смъртта на брат си ищцата изпаднала в тежка депресия, станала е затворена, неконтактна, постоянно плачела.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 06113001458876/29.05.2013 г. валидна от 01.06.2013 г. до 31.05.2014 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния брат С.П.И., резултат от настъпило на 14.09.2013 г. на автомагистрала „Тракия“ , 900+300 м, посока гр.Пловдив-гр.София ПТП, виновно причинено от водача управлявал л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.з.” ЕАД с полица № 06113001458876/29.05.2013 г. валидна от 01.06.2013 г. до 31.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 27.06.2015 г. до 27.06.2018 г.

Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Германова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва иска по основание и размер. Оспорва правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди в качеството й на сестра на загинал в резултат на ПТП.

Поддържа се, че естествената родствена връзка между брат и сестра предполага тези лица да търпят неимуществени вреди от загубата на близък родственик, но това не е достатъчно за да се призна правото им да получат парично обезщетение във връзка с тази загуба. Поддържа се, че в случая не са налице критериите по ТР № 1/2016 г., а именно: изключително обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налага присъждане на обезщетение на ищцата.

При условията на евентуалност оспорва претенцията на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като завишена по размер. Поддържа се, че считано от 07.12.2018 г. е прието изменение на КЗ, с което е въведен лимит на размера на застрахователното обезщетение на лицата от т. нар. тесен семеен кръг, поради което ответникът въвежда възражението, че претендираната сума от застрахователното дружество многократно надвишава нормативно установения лимит за идентични случаи.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа исковата си молба по аргументите изложени в нея. Оспорва възраженията на ответника.

С допълнителния си отговор ответникът поддържа всички възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 07.01.2014 г.

Присъда от 19.12.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 556/2013 г. по описа на Пазарджишкия районен съд Ю.Т.Б.е признат за виновен в това, че на 14.09.2013 г. на АМ „Тракия“ км 300, в посока от Пловдив за гр.София, при управление на лек автомобил Рено Меган с рег.№ *******, след като нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на С.П.И., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

С удостоверение за родствени връзки от 10.07.2018 г. на Община Велико Търново, се установява, че починалият при ПТП С.П.И. е брат на ищцата.

Между страните не е било спорно, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 06113001458876/29.05.2013 г. валидна от 01.06.2013 г. до 31.05.2014г.

От заключението на приетата по делото комплексна СППЕ, неоспорена от страните се установява, че преживяната от ищцата тежка психотравма (внезапната смърт на брат й), е довела до тежък емоционален срив (остра стресова реакция), след което възникнала изразена невротично-депресивна симптоматика-ищцата станала много подтисната, всичко й било безразлично, нищо не я е вълнувало и не я е радвало, не се хранела, изолирала се от околните, нямала желание за разговори, не общувала с никого. Това състояние на ищцата било особено силно изразено до една година след трагичния инцидент и представлява депресивно разстройство с хроничен ход на протичане.

Вещите лица установяват, че психичното здраве на ищцата не е възстановено. Към момента при нея се установяват клинични данни за депресивна симптоматика-променливо настроение, загуба на чувство за радост, непълноценен сън, но с по-малка интензивност, промяна на личностовите характеристики (емоционална отчужденост и емоционална неустойчивост) и начина й на живот (нарушено лично и социално функциониране). Налице са данни и анамнезни данни за тревожност и страхови преживявания в определени ситуации.

Вещите лица установяват, че при ищцата е налице неотреагирано психотравмено преживяване, тъй като психологическата травма вследствие трагичния инцидент е с необратим характер и преживяванията са все още актуални, независимо от изминалото време.

При ищцата освен адаптивни затруднения, е налице и депресивно разстройство с хроничен ход на протичане, изискващо провеждане на медикаментозна психотропна терапия.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Ю.П.С.и А.С.И..

Свидетелката С.познава ищцата и починалия й брат от 18 години. Е. и брат й имали прекрасни отношения. Живеели заедно във Велико Търново, в бащината им къща. Навсякъде били заедно, чували се всеки ден задължително. Двамата живеели заедно до момента, в който ищцата се преместила в София. След известно време, брат й си намерил работа в София и отишъл да живее при сестра си и децата й. Ищцата има съпруг, но той е футболист и често отсъства от вкъщи. Братът на Е. не е бил семеен и много помагал за децата, ищцата разчитала на него. Двамата разтичали един на друг, дори и финансово.

Дори в летните ваканции били заедно. Имат апартамент на морето. Свидетелката установява, че Е. още не е преживяла загубата на брат си. Било страшен шок. След смъртта на брат й, Е. и свидетелката се чували всеки ден, всяка вечер след като заспят децата, ищцата й се обаждала и дълго говорела, чувствала се страшно зле.

След смъртта на брат си, ищцата отслабнала и постоянно говорела за това и не знаела, как ще се справи емоционално. Била в страшна депресия. Животът й се променил. Лично свидетелката завела ищцата на психолог, при нейна позната в Горна Оряховица. Няколко пъти посещавала психолога, след това се затворила в себе си и казала, че трябва да се справи сама. От ищцата свидетелката знае, че не можела да спи, спяла по час-два и сутрин в 7 ч. се чували по телефона. Имало периоди, в които не искала да излиза от вкъщи, обличала се зле.

Свидетелят А.С.И. е баща на ищцата и установява, че възпитал децата си в християнската вяра на любовтаq и Еваq и брат й още от малки много се обичали. Семейството живеело във Велико Търново от 1995 г. и те спели в една стая, на едно легло даже, докато завършили Богословския и двамата. След това ищцата се омъжила и се преместила в София. След това и брат й отишъл при нея да работи и да живее. Помагал й и били неразделни. Съпругът на ищцата често отсъствал от дома, поради което тя разчитала на брат си и той живеел с нея, гледал децата, помагал й много. Имали много силна връзка. Като се случила злополуката, в ищцата се получил голям срив. Тя само плачела, започнала да не яде, започнала да слабее. Е. много се променила след смъртта на брат сиq и психически, и физически. Не може да приеме, че го няма. Плаче постоянно.

Получила и имунен срив, за което лежала в болница в Бургас. Ищцата се изнервила, започнала да бъде агресивна към децата. Само за това приказва, снимки прехвърля. Започва да се обвинява и да казва, защо не е била на неговото място и да загине, а той да живее. Ходила и в Горна Оряховица на психолог. Е. преди била друга, сега е съвсем друга. Особено сега като наближи м. септември започва да плаче, да си спомня. Даже и не се храни достатъчно. И към момента не е преживяла тази липса и загуба, защото тя пак е сама с децата, мъжът й пак не е при нея.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застраховате. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.09.2013 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което настоящият състав приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Ю.Т.Б.и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на С.П.И., са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 07.01.2014 г. Присъда от 19.12.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 556/2013 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.