Определение № 936 от 07.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Варна, 07.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20233100500401 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. № 10204/09.02.2023г., подадена от „Мухтаров“ ООД, ЕИК 103893248, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адв. Т. П., против определение № 1486/02.02.2023г., постановено по ч. гр. д. № 1243/2023г. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молба вх. № 8377/02.02.2023 г. от „Мухтаров“ ООД, ЕИК 103893248, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ПЗ „Планова“, ПИ № 926А, представлявано от управителя М.В.М., за допускане обезпечение на бъдещ осъдителен иск за осъждане на бъдещия ответник „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК 201486016, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Иван Рилски“ № 2, представлявано от управителя С.С.И., за заплащане на сумата от 8314,48 лв. с вкл. ДДС, съставляваща сбор от задължения по фактура № 27105/05.01.2023 г. и фактура № 27136/10.01.2023 г., ведно със законната лихва за периода от възникване на всяко от вземанията до предявяване на претенцията, както и законната лихва от предявяване на вземането до окончателното изплащане на сумите, чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Еспи Инвест“ ООД.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което се моли въззивният съд да го отмени.

Жалбоподателят счита, че постановеното от РС-Варна определение е в 1 противоречие с материалния закон. Поддържа, че бъдещият иск е допустим и основателен, както и че са налице всички предпоставки за допускане на исканото обезпечение. Излага, че от представените към молбата доказателства се установяват задълженията на бъдещия ответник.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред РС-Варна е образувано по молба на „Мухтаров“ ООД, ЕИК 103893248, със седалище гр. Варна, с която на основание чл.390, ал.1 ГПК е отправено искане за допускане обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК 201486016, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Иван Рилски“ № 2, представлявано от управителя С.С.И., за заплащане на сумата от 8314,48 лв. с вкл. ДДС, съставляваща сбор от задължения по фактура № 27105/05.01.2023 г. и фактура № 27136/10.01.2023 г., ведно със законната лихва за периода от възникване на всяко от вземанията до предявяване на претенцията. Отправеното искане е за допускане обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки във всички търговски, открити в лева и валута на името на „Еспи Инвест“ ООД.

След преценка на изложените в молбата фактически твърдения, ВРС е постановил атакувания съдебен акт, с който е отхвърлил молбата за допускане на поисканото обезпечение, като е приел, че не е индивидуализирал вземанията си по бъдещия иск по размер и основание, което да бъде достатъчно към настоящата предварителна фаза на развитие и целта на обезпечителния процес. Неясно остава на какво основание се претендира сумата в общ размер от 8314,48 лева – налице ли са облигационни отношения между молителя и „Еспи Инвест“ ООД, твърди ли се наличие на сключен между тях договор, съответно от коя дата. Отделно не е посочен размер и конкретен период по отношение на законната лихва.

2

Въззивният съд намира определението на РС-Варна за правилно като краен резултат.

За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 ГПК е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: бъдещият иск да е процесуално допустим, искът да е и вероятно основателен по изложените твърдения и представените доказателства, да е налице необходимост от обезпечаване – т.е. за ищеца да съществува риск от невъзможност или затруднение при осъществяване на правата му по бъдещото съдебно решение, както и адекватност на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда.

Въззивният съд намира бъдещият иск досежно главницата за допустим и вероятно основателен, както и че е налице обезпечителна нужда. В молбата ясно е посочено, че по възлагане на „Еспи Инвест“ ООД молителят е извършил направа, доставка и монтаж на детайли на обект в гр. Бяла, за което са съставени протоколи за приемане на работата и фактури. Правилен е изводът на ВРС, че не е посочен размер и конкретен период по отношение на законната лихва, поради което този иск е нередовен и не може да бъде обезпечен.

Поисканата от молителя обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки във всички търговски банки, открити в лева и валута на името на „Еспи Инвест“ ООД, въззивният съд намира за неконкретизирана. Като средство за запазване на фактическото състояние към момента на налагането й обезпечителната мярка следва да се изразява в отнемане на правни възможности, с които ответникът иначе разполага или чрез възлагане върху ответника на задължения, който той иначе няма. Обезпечителните мерки следва да са ясни и конкретни. В случая не е посочено в кои банки (и в кои държави) са банковите сметки на ответното дружество и в каква поредност се иска налагането на запорите. Поради това молбата за допускане обезпечение на бъдещ иск се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното определение, с което молбата за допускане на обезпечение на иска е оставена без уважение, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1486/02.02.2023г., постановено по ч. гр. д.

№ 1243/2023г. по описа на РС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4