Решение № 255 от 06.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Пазарджик, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500679 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С

Решение

№693/13.08.2021г., постановено по гр.д.

№20215220101244/2021г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.С. бул.“В. №2- Съдебна палата, да заплати на СВ. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“С.“ №138, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл.313, ал.1 от НК, по което С.К. е оправдана с влязло в сила на 24.02.2021г. Решение №260036/08.02.2021г. по НАХД №899/2020г. по описа на РС- Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 08.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 600лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство в хода на досъдебното и съдебно производство Осъдена е Прокуратурата на Република България, представлявана от 1

Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.С. бул.“В. №2- Съдебна палата, да заплати на СВ. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“С.“ №138, сумата от 10лв., представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.С. бул.“В. №2- Съдебна палата, да заплати на адв.В.С. С. от Адвокатска колегия Пазарджик, адвокатско възнаграждение в размер на 342лв., на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р.П.- прокурор в Районна прокуратура- Пазарджик, представител на ответника Прокуратура на Република България.

Твърди се в същата, че относно неимуществените вреди които се претендират от ищцата са налице някакви неопределени състояния на ищцата, което е недопустимо, тъй като последната е длъжна да посочи ясно и точно, какво точно претендира. В тази връзка се приема, че твърдения неподкрепени с доказателства следва да бъдат отхвърлени.

Визира се, че от показанията на св.К. по никакъв начин не могат да се извлекат данни, сочещи за стрес, обида и притеснения. Цялостното впечатление от същите, е че той не е наясно какво точно се е случвало.

Сочи се, че действията на Прокуратурата срещу ищцата К. са от момента на привличането и в качеството на обвиняема- 18.05.2020г. до внасяне на Постановлението в РС- Пазарджик с предложение по реда на чл.78а от НК- 24.06.2020г., като същите са продължили не 10 месеца, както се твърди в исковата молба и както се сочи в решението на съда, а един месец и 6 дни, т.е. в изключително разумен срок.

Не се отрича, че съдът е признал ищцата за невиновна и оправдана по обвинението по чл.313, ал.1 от НК, като решението което е постановено в тази връзка не е обжалвано.

Приема се, че в случая Прокуратурата не следва да отговаря за „допусната техническа грешка“ в официален документ на Министерство на външните работи и препратен в Прокуратурата на Република България от съответните служители на Министерство на вътрешните работи на РБългария, каквито са съответно служителите в ГДНП- Главна дирекция „Национална полиция“ и Дирекция „МОС“ към МВР.

2

Твърди се, че не се представят по делото никакви писмени доказателства, че ищцата С.К. е търпяла неимуществени вреди изразяващи се в стрес, обида, притеснения и т.н. Не са представени никакви медицински документи от който е видно, че ищцата е имала подобни психически изживявания.

Счита се, че претендираните вреди е следвало да бъдат доказани от ищцата, както и че те се дължат именно и само на действията на Прокуратурата, а това не се е случило по делото, с оглед на което същите са недоказани и съответно неоснователни.

Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 1000лв. е завишен и не съответства, както с принципа заложен в чл.52 от ЗЗД, така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Относно претендираните имуществени вреди за адвокатско възнаграждение се твърди, че в показанията си св.К. заявява, че той лично е платил от себе си втория адвокатски хонорар на упълномощения повереник адв.С., тъй като по това време ищцата се е намирала в Англия. Предвид на това се визира, че по този начин автоматично сумата от 300лв. следва да бъде изключена като евентуално причинена имуществена вреда, тъй като тя не е излязла от патримониума на ищцата. Приема се, че не може да се говори за семейна имуществена общност, тъй като става въпрос за лични парични средства на единия съпруг.

Сочи се, че показанията на св.К., който е съпруг на ищцата С.К. следва да се преценяват на плоскостта на чл.172 от ГПК, тъй като същия определено е заинтересован в полза на ищцата. Но и независимо от това, те не доказват ищцовата теза.

Приема се, че отделно от това, ищцата не е представила на съда никакви други годни доказателства в подкрепа на исковите си претенции.

Твърди се, че Прокуратурата е изпълнила конституционното си задължение, въз основа на подадена от МВР писмена информация да образува досъдебно производство, тъй като не е възможно, без да се проведе разследване, да се изяснят всички факти и обстоятелства и да се установи дали има извършено престъпление по чл.313, ал.1 от ГПК или не, след което да бъде постановен краен прокурорски акт.

3

Визира се, че при наличието на официален документ към онзи момент, удостоверението, че СУМПС е било отнето от немските власти, Прокуратурата не е имала друг избор, освен да повдигне обвинение и да внесе предложението по чл.78а от НК.

Твърди се, че след представянето на ново писмено доказателство в съда, Прокуратурата не е поддържала повдигнатото и предявено обвинение, което изключва каквито и да е било преднамерени или необективни действия спрямо ищцата.

Визира се, че от всички доказателства следва да се приеме, че не е следвало ищцата да предявява претенции спрямо Прокуратурата, а срещу лицата, от чиито действия, тя се е чувствала засегната, за което има друг законов ред, но не и в ЗОДОВ. С оглед на това и се приема, че прокуратурата се явява ненадлежен ответник по образуваното гражданско дело.

В тази насока се излагат съображения.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят предявените искове, като неоснователни.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- СВ. В. К., чрез пълномощника й адв.С. от АК- София.

В него са изложени доводи в насока неоснователност на възраженията изложени в подадената възззивна жалба.

Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание, за жалбоподателят Прокуратура на Република България се явява прокурор С.Я. от ОП- Пазарджик. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да се уважи по съображенията изложени в нея. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно, ако се приеме, че претенцията на К. е основателна, то се моли същата да бъде намалена.

Ответникът по жалбата- СВ. В. К., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалния й представител адв.С.а. От страна на последния е 4 постъпила писмена защита, в която се излага становище в насока неоснователност на подадената въззивна жалба. Приема се, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно.

Моли се, жалбоподателят да бъде осъден да му заплати адвокатски хонорар пред въззивната инстанция при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба, подадена от СВ. В. К., чрез адв.В.С., срещу Прокуратурата на Република България, гр.С. с правно основание на предявените искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и по чл.86 от ЗЗД.

Твърди се от страна на ищцата, че по досъдебно производство №1/2020г. по описа на ОСО при ОП- Пазарджик, пр. преписка №86/2020г. по описа на РП- Пазарджик е била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.313, ал.1 от НК на 18.05.2020г., за това, че на 07.12.2016г. в писмена декларация пред Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик е потвърдила неистинността на обстоятелства, свързани със свидетелство за управление на МПС.

Сочи, че свидетелството й за управление на МПС било откраднато в Германия, а не иззето за извършени нарушения, поради което не е извършила вмененото й престъпление.

Визира, че било внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищцата за извършеното по реда на чл.78а от НК, като било образувано НАХД №899/2020г. по описа на РС- Пазарджик, по което с решение от 08.02.2021г., съдът признал ищцата за невиновна и я оправдал по предявеното й обвинение. Решението на наказателния съд влязло в сила на 23.02.2021г.

Твърди се, че от незаконното обвинение ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Същата изпитвала притеснения и възмущение от обстоятелството, че й е повдигнато обвинение, защото считала, че е невинна.

В продължение на десет месеца била подложена на стрес и принудена на 5 търпи обидно отношение от това, че е несправедливо обвинена в извършване на престъпление. Звъняла до Германия, дори ходила там, за да изясни обстоятелствата относно отнетото й свидетелство за управление на МПС.

Неимуществените вреди ищцата оценява на 1000лв., предвид на което претендира тяхното заплащане от страна на ответника- Прокуратурата на Република България.

Претендира се от страна на ищцата и заплащане на обезщетение и за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени възнаграждения за адвокат300лв. по договор за правна защита и съдействие в хода на досъдебно производство №1/2020г. по описа на ОСлО при ОП- Пазарджик и 300лв. по договор за правна защита и съдействие в хода на съдебното производство НАХД №899/2020г. по описа на РС- Пазарджик или общо 600лв., които сторила, поради незаконното обвинение.

Претендира се от страна на К. и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 08.04.2021г. до окончателното изплащане на вземанията.

Искането на ищцата е да се уважат предявените искове за осъждане на ответника да й заплати претендираните обезщетения за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.04.2021г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК, от страна на ответникът- Главна прокуратура на РБ е депозиран отговор на исковата молба, чрез прокурор Р.П.- прокурор в РП- Пазарджик. В него се оспорва исковата претенция по основание и размер.

Изразява се становище в насока неоснователност и недоказаност на претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за обвинението, за което е постановено оправдателно решение по НАХД №899/2020г. по описа на РС- Пазарджик, тъй като от една страна Прокуратурата на Република България не следва да отговаря за „допусната техническа грешка“ в официален документ на Министерството на външните работи на Република България, който е препратен в Прокуратурата на Република България от съответните служители на Министерството на 6 вътрешните работи на Република България, каквито са служителите в ГДНПГлавна дирекция „Национална полиция“ и Дирекция „МОС“ към МВР, а от друга страна, защото досъдебното производство приключило в изключително разумен срок- само за един месец и 6 дни, а не както сочи ищцата за десет месеца.