Решение № 620 от 25.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100500340 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 82052/24.11.2022г., подадена от „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК 205788439, гр. Варна, чрез адв. И. Л. от АК-София, срещу Решение № 3285/01.11.2022г., постановено по гр.д. № 6776/2022г. на ВРС, 12-ти състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че П. Р. К., ЕГН **********, дължи на „Евро Финанс Колект“ ЕООД сумата от 25,58 лева - незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1265324407/22.03.2019г. за отчетен период от 22.03.2019г. до 21.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2,41 лв. – лихва за периода от 09.04.2019г. до 12.03.2020г.; сумата от 4,82 лв. (четири лева и осемдесет и две стотинки) – лихва за периода от 14.05.2020г. до 22.03.2022г.; сумата от 27,79 лева – незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1265121647/22.04.2019г. за отчетен период от 22.04.2019г. до 21.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2,38 лв. – лихва за периода от 10.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата о т 5,23 лв. – лихва за периода от 14.05.2020 г. до 22.03.2022 г.; сумата от 27,79 лв. - незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1266711235/22.05.2019г. за отчетен период от 22.05.2019г. до 21.06.2019г., 1 ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2,15 лв. – лихва за периода от 09.06.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата от 5,23 лв. – лихва за периода от 14.05.2020 г. до 22.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3674/2022 г., по описа на ВРС, 12 състав.

Процесуалният представител на „Евро Финанс Колект“ ЕООД, развива доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Въззивникът сочи, че ВРС неправилно е приел, че от събрания по делото доказателствен материал не може да бъде направен извод, че носител на вземането е бил „С.Г.Груп“ ООД при прехвърляне на същото на „Евро Финанс Колект“ ЕООД. Посочва се, че е сключен договор за цесия от 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“, с който са прехвърлени вземанията в полза на цесионера и като приложение към договора /Приложение №1/ бил приложен списък с цедираните задължения, съдържащ име, ЕГН и адрес на длъжника, дължими суми и основания. Твърди се, че в описания списък са били включени вземанията на „БТК“ ЕАД към П. Р. К., част от които предмет на исковите претенции. За неправилни се сочат и изводите на съда, че извлечението от Приложение № 1 е нарочно съставен документ, доколкото е издадено от трето за процеса лице „БТК“ ЕАД. Счита се, че са представени всички доказателства по делото за уважаване на претенциите. По същество се моли за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се уважат установителните искове. Претендира разноски за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Р. К., с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и оспорва твърденията, изложени от въззивника.

Счита, че претенциите не са доказани и правилно съдът е достигнал до извода, че с Договора за цесия от 16.10.2018г. „БТК“ ЕАД не е могло да прехвърли претендираните вземания към „С.Г.Груп“ ООД, тъй като задълженията са възникнали след датата на цесионната сделка. На следващо място, като правилни се сочат и изводите, достигнати от първоионстанционния съд относно това, че ищецът с ангажираните доказателства не е доказал, придобИ.ето на претендираното от него вземане от „С.Г.Груп“ ООД по отношение на ответника. По изложените мотиви, моли решението да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски и за двете инстанции.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

2

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът П. Р. К. дължи на ищеца „Евро Финанс Колект“ ЕООД следните суми: - сумата от 25,58 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) - незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1265324407/22.03.2019г. за отчетен период от 22.03.2019г. до 21.04.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 15.01.2018 г., сключен между П. Р. Р. и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги, за услуга VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, който включва телевизионна услуга, след приспаднато плащане в предходен период /баланс от предходни периоди/ в размер на 2,21 лв. с ДДС, като вземанията по договора са прехвърлени на заявителя от „БТК“ ЕАД с Договор за продажба на вземания от 28.01.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 2,41 лв. (два лева и четиридесет и една стотинки) – лихва за периода от 09.04.2019 г. до 12.03.2020 г.; - сумата от 4,82 лв. (четири лева и осемдесет и две стотинки) – лихва за периода от 14.05.2020 г. до 22.03.2022 г.; - сумата от 27,79 лв. (двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) – незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1265121647/22.04.2019г. за отчетен период от 22.04.2019г. до 21.05.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 15.01.2018 г., сключен между П. Р. Р. и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги, за услуга VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, като вземанията по договора са прехвърлени на заявителя от „БТК“ ЕАД с Договор за продажба на вземания от 28.01.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 2,38 лв. (два лева и тридесет и осем стотинки) – лихва за периода от 10.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; - сумата от 5,23 лв. (пет лева и двадесет и три стотинки) – лихва за периода от 14.05.2020 г. до 22.03.2022 г.; - сумата от 27,79 лв.

(двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) - незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1266711235/22.05.2019г. за отчетен период от 22.05.2019г. до 21.06.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 15.01.2018 г., сключен между П. Р. Р. и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги, за услуга VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, който включва телевизионна услуга, като вземанията по договора са прехвърлени на заявителя от „БТК“ ЕАД с Договор за продажба на вземания от 28.01.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 2,15 лв. (два лева и петнадесет стотинки) – лихва за периода от 09.06.2019 г. до 3

12.03.2020 г.; - сумата от 5,23 лв. (пет лева и двадесет и три стотинки) – лихва за периода от 14.05.2020 г. до 22.03.2022 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3674/2022 г., по описа на ВРС, 12 състав.

В исковата молба се твърди, че ответницата е сключила договор за телекомуникационни услуги №1647677515012018-42813526/15.01.2018 г. с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /БТК ЕАД/ за предоставяне на мобилни услуги за моб. номер *** с абонаментен план VIVACM Mobix 6 LTE , в който са включени и интернет услуги и телевизионна услуга, като срокът на договора е бил 2 години. Излага се, че ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора , като са останали заплатени процесните суми по фактури №№ 1265324407/22.03.2019 г., 1265121647/22.04.2019 г. и 1266711235/22.05.2019 г. Излага се, че „БТК“ ЕАД е сключило със „С.Г.

Груп“ ООД анекс към договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., по силата на който цесионерът е придобил вземанията по посочените фактури.

Сочи се, че „С.Г. Груп“ ООД е уведомило ответника за тази цесия. Излага, че на 28.01.2022 г. „С.Г. Груп“ ООД му е прехвърлило всички вземания по посочения по-горе анекс, като цедентът е уведомил длъжника за прехвърлянето. При изложеното, се иска уважаване на иска.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който я оспорва. В отговора на исковата молба се поддържа, че ищецът не е надлежен притежател на правото на иск, както и на материалното право.

Излага се, че по делото не е представено приложение 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, като към тази дата ответницата не е била длъжник на първото дружество и няма как нейни задължения да са били прехвърлени. Сочи се, че уведомление за тази цесия не е достигнало до ответницата. Сочи се, че на ищеца биха могли да бъдат прехвърлени само вземания, които „С.Г. Груп“ ООД е придобило през 2018 г. от „БТК“ ЕАД, а вземането към ответника не е такова. Излага се, че ответницата е вписана като длъжник в приложение 1 към договора за цесия от 28.01.2022 г. без да е налице договорно или законно основание за това, както и че уведомление за цесията от 2022 г. не е достигало до нея. Счита се, че и двата договора за цесия не са произвели действие спрямо ответницата, тъй като тя не е имала качеството на длъжник на цедента. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

С уточнителна молба от 19.09.2022 г. ищецът пояснява исковата молба, като сочи че вземането от длъжника не е придобито с анекс към договора от 16.10.2018 г., а със самия рамков договор за цесия от 16.10.2018 г. , като в чл.2б от договор е уредено, че същият включва вземания, които цедентът периодично прехвърля на цесионера в рамките на 24- месечен срок след сключването му. Сочи се, че процесните фактури попадат в обхвата на рамковия договор от 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в представеното по делото извлечение от приложение 1 към договора за цесия.