Решение № 7361 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7361 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110104549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, за цена на услуга дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се доставена енергията. Поддържа, че ответниците, в качеството им на собственици, при равни дялове от по 1/4 идеална част, на топлоснабдения имот – ..., находящ се в ..., отговарят за натрупаните задължения по партидата, водена за имота с аб. № .... Моли всеки от ответниците – О. С. Т., В. И. А., Ц. М. Г. и Й. И. А., да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата 1564,95 лева (800,15 евро) – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /27.01.2025 г./ до окончателното изпълнение на вземането, сумата 8,75 лева (4,47 евро) – главница, представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /27.01.2025 г./ до окончателното изпълнение на вземането, сумата 184,14 лева (94,15 евро) – мораторно 1 обезщетение за забава, начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 21.01.2025 г., и сумата 1,80 лева (0,92 евро) – мораторно обезщетение за забава, начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинната енергия, дължимо за периода oт 17.07.2022 г. до 21.01.2025 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответниците В. И. А. и Й. И. А. не се изразили становище по същество на правния спор.

Ответникът Ц. М. Г. изразява становище за неоснователност на исковете поради недоказаност на облигационната връзка.

Ответникът О. С. Т. поддържа, че е направил отказ от наследството на покойния наследодател Н. А. Г., съответно оспорва да е бил собственик на имота през процесния период, поради което моли исковете срещу него да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач ... не е изразило становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ :

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на 2 собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Съдът в настоящия случай приема, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през процесния период ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, се установи следното. От представения договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд от 20.08.1970 г. се установи, че процесният топлоснабден имот е придобит от Н. С. Г. и И. А. Г.. От приложеното по делото удостоверение за наследници на И. А. Г. от 05.02.2026 г. се установява, че след 3 смъртта си същият е оставил следните наследници по закон: Н. С. Г. – съпруга, и А. И. Г. – син. От приложеното по делото удостоверение за наследници на Н. С. Г. от 10.02.2026 г. се установява, че след смъртта си същата е оставила наследник по закон – А. И. Г. – син. От приложеното по делото удостоверение за родствени връзки на А. И. Г. се установява, че същият има дъщеря Н. А. Г., починала на ... г. По делото не са представени доказателства, от които може да се установи, че А. И. Г. е починал, поради което следва да се приема, че същият е жив и като наследник на имота на своите родители (предвид и липсата на данни за други разпореждания с имота), по силата на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН, е бил страна по възникналата с ищеца облигационна връзка през процесния период. В този смисъл остава недоказана тезата на ищеца Н. А. Г. да е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот по наследство, а и чрез друг придобивен способ, съответно след смъртта й имотът да е преминал по наследство върху нейните наследници, каквито твърди да са ответниците по делото. По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответниците са придобили собствеността и по друг начин.

Предвид изложеното следва извод, че ответниците не са собственици на процесния топлоснабден имот, респективно нямат качеството потребител на топлинна енергия и съответно не се явяват материално легитимирани да отговарят по предявените искове. По делото не са ангажирани доказателства, от които може да се установи, че ответниците отговарят за процесните задължения на друго основание – например че са вещни или облигационни ползватели.

Ето защо исковите претенции се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД:

Доколкото по делото не се установи наличието на главен дълг, то акцесорните искови претенции за лихва забава също се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора на право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат само ответниците. Същите обаче не претендират и не доказват извършването на такива.

Водим от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., срещу О. С. Т., ЕГН **********, В. И.а А., ЕГН **********, Ц. М. Г., ЕГН **********, и Й. И. А., ЕГН **********, кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

- за О. С. Т.: сумата от 1564,95 лева (800,15 евро), претендирана като стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: ..., абонатен № ... за периода от 4 м.07.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 184,14 лева (94,15 евро), претендирана като мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.01.2025 г.; сумата от 8,75 лева (4,47 евро), претендирана като стойност на извършена услуга за дялово разпределение от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,80 лева (0,92 евро), претендирана като мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 21.01.2025 г.;

- за В. И.а А.: сумата от 1564,95 лева (800,15 евро), претендирана като стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: ..., абонатен № ... за периода от м.07.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 184,14 лева (94,15 евро), претендирана като мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.01.2025 г.; сумата от 8,75 лева (4,47 евро), претендирана като стойност на извършена услуга за дялово разпределение от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,80 лева (0,92 евро), претендирана като мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 21.01.2025 г.;