Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2736 от 01.07.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16637/2018
Вид
Решение № 2736
Подписан
01.07.2019
В сила
10.08.2019
Състав
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА КЪРПАЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н И Е № 2736 гр. Пловдив, 01.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

16637 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С.И.М. срещу Н.И.Н., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство на ¾ идеални части от следния недвижим имот, а именно: ПИ № *****по КП на град *****, одобрен със Заповед № ***** и РП на гр. *****, одобрен със Заповед № *****, целият с площ от 801 кв.м., съответстващ на УПИ *****, при граници: улица, ПИ *****, ПИ № *****, ПИ № *****, ПИ № *****, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.м., както и за осъждане на ответницата да предаде владението по отношение на процесния имот на ищцата. Претендира се и отмяна на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № *****. на Нотариус ***** до размера на 300/801 идеални части от имота.

В исковата молба се твърди, че ищцата и **** на ответницата Н. И. Н. били **** и ****, но Н. Н. починал на ******г., като оставил за свои законни наследници ответницата – негова ******, и ищцата – негова ****. Ищцата посочва, че по наследство от ***** им Т. И. Д., починала на ******г., тя и ****й придобили по наследство процесния недвижим имот, находящ се в гр. *****. Посочва, че след смъртта на ****** си ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, с който била призната за собственик на 300/801 идеални части от процесния имот. Поддържа, че имотът се владеел от ответницата и тя оспорвала правото й на собственост по отношение на ¾ идеални части от имота. Поради изложеното предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на разноски в производството.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н.И.Н., със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че процесният имот се владеел от ответницата, която, както и нейният праводател оспорвали правата на ищцата. Посочва, че считано от ******г., заедно със ****** й до неговата смърт са упражнявали владение по отношение на имота, което не било обезпокоявано или прекъсвано от никого, в това число от ищцата. Твърди, че ищцата не е упражнявала фактическа власт по отношение на имота, като била загубила интерес към него с ясното съзнание, че бил собственост на ****й.

Поддържа, че процесният поземлен имот бил обща част, поради което не бил самостоятелен обект на правото на собственост. Последното важало и за процесната сграда, която представлявала паянтова постройка и била принадлежност към по-голямата сграда в имота. Посочва, че ищцата не е придобила никакви права от своя ****по наследство, защото последният извършил универсално саморъчно завещание в полза на ответницата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници изх. № ******, издадено от Община *****, се установява, че Т. И. Д., починала на ******г. като ******, е оставила за свои законни наследници С.И.М. – ******, и Н. И. Н. – ***, починал на ******г.

Видно от удостоверение за наследници изх. № ******, издадено от Община *****, Н. И. Н., починал на ******г., е оставил за свои законни наследници Н.И.Н. – ****** и С.И.М. – ****.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № *****., вписан в СВ Пловдив под акт № ******, Н.И.Н. е призната за собственик по наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години на следния недвижим имот, а именно: 300/801 идеални части от поземлен имот № ******, одобрен със заповед № *****, целият с площ от 801 кв.м., съответстващ на УПИ *****, ведно с построената в северозападната част на имота паянтова жилищна сграда с площ от 59 кв.м.

Видно от скица на имота № ***, издадена от Община *****, отдел „Устройство Територия, Строителство и Техническа инфраструктура”, като собственици на процесния имот са записани наследниците на Т. И. Д.с документ за собственост – н.а. № ******; В. Н. Д. с документ за собственост – н.а. № *********; Н.И.Н. с документ за собственост н.а. № *********, и завещание.

Видно от нотариален акт № *********,

Т. И. Д., със съгласието на ****** си И. Н. Д., даряват на *** си Н. И. Н. следния свой недвижим имот, а именно: ½ идеална част от апартамент със застроена площ от 133 кв.м., находящ се в жилище, построено в парцел ******, целият с площ от 776 кв.м.

С протокол за делба от ******г. в дял първи на Н. И. Н. – Д., се дава и той получава в дял като собственик втория етаж от жилищна сграда с площ от 133 кв.м. в дворното място в гр. ***** – парцел ***** в кв.**.

Видно от саморъчно завещание от ******

Н. И. Н. завещава на ******та си Н.И.Н. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от ****** на нотариус *****, и е вписано в СВ Пловдив под акт № ******.

От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община ******се установява, че Н. И. Н. и Н.И. К., фамилно име след брака – Н., са сключили граждански брак на *******г.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, като на всяка от страните са разпитани по двама свидетели. От показанията на свидетелката М. Т. С., се установява, че процесният имот се намира в гр. *****, ул. ********, като това била наследствената къща на ищцата и нейния **** Н., в която живеели Н. и ответницата. В двора имало построена малка къщичка, където живеели родителите на ищцата приживе. След тяхната смърт, къщата останала необитаема, като С. много искала да я вземе да е отремонтира, но **** й не я допуснал до имота. Н., ****на ищцата, когато го питали защо не давал къщата на **** си, бил казал, че на никого нищо не давал. Свидетелката изяснява, че ищцата често посещавала имота, за да види как е ****й. Пояснява, че С. нямала ключ от къщата.

От показанията на свидетелката В.

Ц. Б. се установява, че в процесния имот има малка къща, в която приживе са живеели родителите на ищцата. Пояснява, че ищцата много пъти е искала да ремонтира малката къща, но колкото и пъти да е искала ключа от ****й Н., той не й го е давал и е казвал: „Какво търсиш при положение, че съм жив?”. Свидетелката изяснява, че ищцата е идвала често в имота след 1997 г. Пояснява, че ищцата не е имала ключ от къщичката, такъв не й бил предоставян от ****й.

От показанията на разпитания на ответницата свидетел С. И. К. се установява, че процесният имот се намира в гр.

*****, ул. ******** № *, като в дворното място има малка къща с площ от 60 кв.м. Свидетелят изяснява, че Н. и Н. – ответницата, имали този имот от много време, като Н. е живял винаги с чувството, че целият имот е негов, не и на ищцата. Не е виждал ищцата в имота след смъртта на *****й, не е чувал ищцата да има претенции към имота.

Свидетелят И. С. К. изяснява, че в североизточната част на дворното място в гр. ***** се намира стара паянтова постройка, която е била построена много отдавна. Пояснява, че имотът винаги се ползвал от ответницата и ****** й. Не е виждал ищцата да идва в имота, нито пък да го чисти.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с ревандикационен иск, с който ищцата търси защита на правото си на собственост с твърденията, че е собственик на процесните идеални части от процесния имот на основание наследствено правоприемство от *****й Т. Д. на 2/4 идеални части, както и от ****й – Н. Н., ****на ответницата – на ¼ идеална част. От своя страна, ответницата се легитимира с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, с който и е признато правото на собственост по отношение на 300/801 идеални части от дворното място и по отношение на паянтовата жилищна сграда с площ от 59 кв.м. При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено правоприемство или пък с нотариални актове - констативни или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. В тази смисъл съдът е указал с доклада на всяка от страните да установи претендираното си право.

По делото не е спорно, а и се установява от ангажираните доказателства, че процесното дворно място, находящо се в гр. ***** и представляващо поземлен имот № ***, за който е отреден УПИ ***** от кв. ** по плана на гр. *****, както и построената в имота паянтова жилищна сграда, са били собственост на родителите на ищцата С. и Н., нейния ****. В този смисъл и разпитаните по делото свидетели изясняват, че малката къща в имота била построена от родителите на С. и Н., където те живеели до своята смърт. По делото са налице данни, че през **** г. на Н. – ****а на ищцата, е прехвърлена ½ идеални част от апартамент, но този обект на собственост е различен от процесния и за него няма спор в случая. Спорните обекти са дворното място и паянтовата жилищна сграда, построена в североизточната му част.

След смъртта на майката на ищцата – Т. Д. на ******г., притежаваните от нея права в собствеността са преминали в патримониума на нейните наследници – двете й **** С.

(ищцата) и Н. Така по силата на наследственото правоприемство, те са придобили по ½ идеална част от процесните имоти.

По делото се установи, че Н. Н. (****на ищцата) е починал на ******г., като е оставил за свои законни наследници своята ****** – ответницата, и **** си – ищцата. По силата на наследственото правоприемство, на основание чл.9, ал.2 ЗН, ищцата е наследник на своя ****до размера на 1/3 идеална част от неговото наследство, доколкото бракът между ответницата и Н. е сключен повече от 10 години преди откриването на наследството – 2017 г., а именно през 1980 г.

Въпреки това обаче, ищцата, макар и формално да има качеството на наследник на ****си Н. , не е придобила по наследство от него никакви права, доколкото последният по силата на завещателно разпореждане е прехвърлил цялото си имущество за след смъртта си на своята ****** – ответницата. От това следва, че ищцата не е придобила никакви права по наследство от своя ****.

Спорен остава въпросът дали ищцата е собственик на ½ идеална част от процесното дворно място и от паянтовата жилищна сграда, построена в него, по наследство от *****си Т. Д. Ответницата прави възражение, че идеалната част на ищцата е била придобита по давност от нея и Н. приживе. В този случай, както се посочи и по-горе, всяка от страните, която противопоставя самостоятелни права по отношение на имота, следва да ги докаже.

Наведеното от ответницата придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.