Решение № 2925 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2925 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100512187 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. А. А. срещу решение № 15902/20.08.2024 г. по гр.д. № 61853/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми състав, с което на основание чл.128, ал.1 СК, са определени мерки за лични отношения на бабата по майчина линия Н. А. А. с детето Н.Ц. П., родено на ********* г. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, твърди се при постановяването му да са допуснати фактологични неточности, а определеният с него режим да създава предпоставка за нови спорове между страните.

Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друго решение, с което на въззивника да бъде определен режим на лични отношения с внука й Н. всяка втора седмица от месеца след приключване на учебните занятия от детето до 18:00 часа в неделя, всяка година втората седмица на месец юли и втората седмица на месец септември.

Въззиваемата страна Ц. В. П. е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва същата по подробно изложени съображения В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. Й. А., е подала отговор, с който изразява становище за нейната основателност.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, 1 притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

С решение № 15902/20.08.2024 г. по гр.д. № 61853/2023 г. по описа на СРС са определени, на основание чл.128, ал.1 СК, мерки на лични отношения на Н. А. А. с детето Н.Ц. П. всяка втора неделя от месеците ноември, декември, януари, февруари и март, за времето от 10,00 до 18,00 часа, като само първите четири срещи се осъществяват, всяка втора неделя от месеците ноември, декември, януари, февруари и март, за продължителност от не повече от три астрономически часа в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „*********, при следните условия: всяка една от срещите да се провежда в присъствие на психолог, продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в центъра, който да уведомява поне три дни предварително бащата Ц.

В. П. и бабата Н. А. А. за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност.

Между страните не е формиран спор и по делото се доказва от представените пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане, издадено на 26.08.2010 г. от Столична община – район „Триадица“ и удостоверение за раждане № 006489, серия Р-83 на ОбНС на Община Луковит, че въззивникът е баба по майчина линия на детето Н.Ц. П., роден на ********* г., а негови родители са Ц. В. П. и П. Й. А..

Не се спори и въз основа на приетия като писмено доказателство от първоинстанционния съд заверен препис на Решение № 107050/02.05.2017 г. по гр.д. № 16658/2017 г. на СРС се установява, че бракът на родителите е прекратен, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и помежду им е утвърдено споразумение, съгласно което родителските права по отношение на детето Н. са възложени на майката и на бащата е определен режим на лични отношения.

Видно от решение от 14.11.2018 г. по гр.д. № 47919/2018 г. по описа на СРС между двамата родители е одобрено споразумение, с което родителските права са възложени на бащата, при когото е фиксирано местоживеенето на непълнолетния сега Н. и на майката е разписан режим на лични отношения с него.

При изслушването си пред въззивния съд Н. А. А. посочва, че живее в Република Гърция от двадесет години, в Република България пребивава в един апартамент с дъщеря си и с по – голяма честота и продължителност са посещенията й в тази държава около честванията на Нова година или около Великден. Споделя, че не е виждала своя внук Н. от 2018 г. и не знае как изглежда. Понастоящем детето отказвало да се вижда и говори с нея, не отговаряло на телефонни повиквания за празници и изказва опасения, че това се дължи на влиянието на бащата. Смята, че с добри думи може да убеди Н. да се среща с нея. Заявява желание да се вижда с подрастващия поне веднъж месечно или веднъж на два месеца и за поне десет дни през лятото и декларира, че ще осъществява срещите на територията на 2

Република България. Посочва, че в дома, който споделя с дъщеря си П. Й. А. в страната има обособена самостоятелна детска стая за младежа.

Изслушана от въззивния съд, въззиваемата П. Й. А. изказва убеждението си, че срещите между майка й и сина й не следва да се осъществяват в присъствие на психолог, счита за нужно двамата да се виждат поне веднъж месечно за период, който включва най – малко една нощувка. Споделя, че Н. отказва контакт с нея и заявява, че баща му е казал да не разговаря с майка си. Счита, че позитивно решение съгласно желанието на въззивника би подтикнало бащата да поощри контакта на подрастващия с неговата майка и бабата му по майчина линия.

При изслушването си от въззивния съд бащата Ц. В. П. споделя, че има много силна връзка със сина си, с когото живеят заедно от 2018 г., когато детето било „изхвърлено“ от майка си от бившето семейно жилище на двамата родители. Сочи, че след този момент до 2022 г. детето не било търсено от майката, първоначално се страхувало от нея, а впоследствие я забравило. Твърди, че детето Н. не познава баба си по майчина линия, тъй като тя живеела в Република Гърция и я е виждал около четири пъти по време на съвместното съжителство на двамата родители за недълги периоди от по ден - два. След раздялата им подрастващият й гостувал веднъж през 2017 г., от когато има неприятни спомени, поради това, че бил оставен да спи на земята, а след това не я е виждал. Смята, че между детето и въззивника няма изградена връзка, последната не се е грижила за него и не е живяла на територията на страната от раждането му. Няма притеснения детето да се среща с баба си, но не намира начин да преодолее нежеланието на Н. да контактува с нея. Въпреки разговорите им, детето било непреклонно в позицията си и заявило, че дори бащата да присъства на срещата, то той ще избяга от нея. Смята, че първоначално на срещите следва да присъства и той, тъй като познава въззивника, макар да не поддържа отношения с нея и да не я е виждал от десет години.

Пред въззивния съд, при изслушването си по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет, детето Н. споделя, че е виждал баба си по майчина линия сумарно около пет пъти, последната среща се е състояла преди седем или осем години, не поддържа и телефонен контакт с нея. Не е склонен да се среща с въззивника, дори в присъствието на баща си, тъй като не помни нищо хубаво от нея и счита, че тя му пречи, включително като става повод за производството.

В изготвените от АСП, Д „СП“- Красно село за нуждите на въззивното производство социални доклади са отразени данни, че основни грижи за детето Н. се полагат от неговия баща, липсва контакт с майката, а при посещение на последната в учебното заведение на младежа, той проявил агресия, настоявал да се махне, избутвал я с ръце и я удрял с юмруци в областта на лицето, главата и раменете, направен е извод за настъпило отчуждение на детето от неговата майка. Бабата по майчина линия на детето притежава в съсобственост с майката етаж от къща, разположена в гр.Кавала, Република Гърция, където пребивава 1/3 от годината, а в останалото време е в Република България, където живее в един апартамент с дъщеря си П. Й. А.. В периода 2001 г. – 2018 г. въззивникът е живяла и работила в гр.Атина и през това време е посещавана от внука й Н. и майка му три до четири пъти годишно.

3

Социалното проучване е установило, че ползваният от майката и бабата по майчина линия на детето апартамент разполага със самостоятелна стая за момчето и в него се поддържат много добри хигиенни и битови условия. По време на социалното проучване Н. А. А. е споделила, че за последно е видяла подрастващия през есента на 2018 г. на територията на учебното заведение, което той посещавал към този момент. При тази среща е била придружена от майката, но детето е отказало да се срещне с тях, по настояване на преподавателите е проведен контакт с продължителност около пет минути. В края на същата година отново посетила учебното заведение, за да поднесе подарък на внука си, но той отново отказал среща и се скрил под училищен чин. Детето не отговаряло на телефонните й повиквания и на изпратените кратки телефонни съобщения. Бабата е споделила, че трудно води диалог с Н., тъй като той не желае да я изслуша, макар помежду им никога да не е имало конфликт. В хода на социалното проучване е установено, че по време на обучението си в първи клас детето Н. е проявявало признаци на преживян емоционални сривове, свързани с проблеми в семейството при развода на родителите си, понастоящем е емоционално стабилно и спокойно, а тревожността от раздялата е преодоляна. Установено е, че през учебната 2024/2025 г. подрастващият е ученик в осми клас в столичната Професионална гимназия по електротехника и автоматика. По време на проучването подрастващият е споделил пред социален работник, че не е виждал въззивника от десет години и не поддържа връзка с нея, включително по телефон. Изразил е нежелание за контакт с нея. Социалното проучване е направило извод, че бабата по майчина линия на Н. е пенсионер, финансово обезпечена е, разполага с необходимите санитарно – битови условия, за да посрещне своя внук в дома си, а в интерес на детето е да осъществява контакти с роднините си по майчина линия с оглед запазване на родовата му идентичност.

При въззивното разглеждане на делото е прието заключение на допусната съдебна психологична експертиза (СПЕ), което се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на експертното изследване се установява, че въззивникът притежава висок коефициент на емоционална интелигентност, самообладание, стабилно и позитивно настроение. Функционирането на мисловния процес при нея е в норма, като не се отчитат проблеми с концентрацията и паметта. При въззивникът не са установени фактори, които да поставят подрастващия в риск или да окажат неблагоприятно влияние върху него. По време на проведеното експертно изследване е установена годност на Н. А. А. да общува и полага грижи за внука си Н.. Отчетено е като проблематично отричането на детето на образа на бабата, което е отдадено на настъпило отчуждение. Експертизата е направила извод за липса на емоционална привързаност на Н. към баба му по майчина линия и пълното й отхвърляне като близък в живота му. При подрастващият вещото лице е констатирало дефицити в когнитивен и психологичен план и средно изразена тревожност с фиксации в негативните преживявания, резултат от отчуждение от майката. Развитието му е определено като такова под нормата за възрастта в емоционален (фиксиране в негативни емоционални преживявания) и когнитивен план (дефицит в екзекутивните процеси). Срещите на младежът с бабата му по майчина линия е препоръчано да стартират в наблюдавана среда, без присъствието на бащата. При опознаване на въззивника и отпадане на декларирания от 4

Н. страх от нея контактите помежду им могат да се провеждат без наблюдение, както са поискани от нея целогодишно.

При изслушването си вещото лице психолог разяснява, че с оглед поведението на детето срещите с бабата следва да започнат задължително като супервизирани за период от поне шест месеца с продължителност до два часа и честота веднъж месечно, в противен случай контактите изобщо не биха се осъществили. Преценено е като подходящо първоначално срещите да не включват присъствието на майката, тъй като нежеланието на детето да контактува с бабата се явява проекция на отношението му към П. Й. А..