Присъда № 480 от 22.07.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №480/22.07.2024 г. по НОХД №10507 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д. В. Г. по ДП №ЗМ 1567/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №39656/2022 г. по описа на СРП за това, че на 26.09.2022 г. около 07:15 ч. в гр. С., на кръстовището на бул. „А. Малинов“ и ул. „Д-р Атанас Москов“, с посока на движение към Летище С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - счупил прозорец на предна лява врата на л.а. марка *** с peг. №***, управляван от А. Е. П. и отправил към него обидни думи: „Ще ти еба майката, ще те претрепя!”, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - нанесъл удари с юмрук в челюстта и скулата на А. Е.

П. на публично място, безпричинно, без наличие на личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В с.з. от дата 14.12.2023 г. съдът е оставил без уважение искането на пострадалия А. Е. П. за конституирането му като ЧО/ГИ /арг. протоколно определение, л.27-л.30 от делото/. С определение №583/20.02.2024 г., СГС, 5ти въззивен състав по ЧНД №748/2024 г. е потърдил същото.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа внесеното обвинение като излага доводи, че събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, подкрепят изцяло внесеното обвинение по неговото време, място и авторство. Показанията на свидетелите са последователни, логични и моли съда да кредитира същите, тъй като те се подкрепят категорично и от останалите събрани по делото доказателства. Единствено в противовес на същите са показанията на съпругата на подсъдимия и неговите обяснения, които прокурорът моли съда да подложи на внимателна преценка.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, предлага на съда с оглед чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, същото да бъде в минимален размер, като няма пречка за приложнието на чл.66 ал.1 НК за срок от три години. Предлага на основание чл.189 НПК в тежест на Г. да бъдат възложени разноските в процеса.

Защитникът на подсъдимия Г. – адв. И.Д. - САК излага доводи, че деянието повдигнато на подсъдимия е несъставомерно. По делото са разпитани трима свидетели, назначена е СТЕ, прието е заключение на СМЕ.

От заключението на СТЕ безспорно се установява, че на посочената дата и място автомобилът, с който се е движил подсъдимият заедно със своето семейство - съпругата и детето му, е бил засечен напълно провокативно и агресивно от свидетеля П.. Видно от заключението на СТЕ, автомобилът на П.

1 преминава непредвидливо и рязко, отклонявайки движението си вдясно и по този начин застава пред автомобила на подсъдимия. На представеното от пострадалия СМУ следва да се обърне специално внимание, тъй като от него са налице две увреждания по тялото на П., едното е с горната устна, другото е на дясната ръка. Няма никакво съмнение, че едното от тези увреждания – това на дясната ръка е получено не от удар, нанесен от подсъдимия, а напротив от нанесен от П. удар върху подсъдимия. Другият обясним вариант за получаване на подобен тип нараняване е П. да се е самонаранил сам от вътрешната страна на ръката. Защитата твърди, че тези обстоятелства са от изключително важно значение, защото по обективен път те подкрепят и дадените обясения от подсъдимия, които следва съдът да кредитира изцяло. От обясненията на подснъдимия, които защита предлага на съда да кредитира изцяло се установява, че след спирането на автомобилите е имало размяна на удари между двамата мъже. Това подкрепя и е в пълен синхрон с обясненията на подсъдимия, които той е дал добросъвестно пред съда. Не така стоят нещата с показанията на свидетеля П., който отрича да е нанасял удари по подсъдимия, както и да е имал провокативно поведение преди случилото. Тези негови показания, са в противоречие със заключението на СТЕ, назначена по искане на защитата. Защитата предлага на съда да прецени внимателно дадените показания на разпитаните трима свиетели, като се отчете, че всеки един е близък на участник или сам участник в станалото на инкриминираната дата.

Обвинителният акт изцяло преповтаря жалбата на П., но в нея не фигурира описание на инцидента, който е в основата на проблема между него и подсъдимия. Именно това рисково засичане от страна на П., е провокирало и последващите събития. Защитата твърди, че в ОА фигурират изрази, вменени на подсъдимия, които прокурорът няма как да е установил, защото не е бил нито в колата на подсъдимия, нито на пострадалия и няма как да знае какви са действителните изрази и фрази, използвани от лицата в конфликта, и да приеме безкритично, че Г. се е държал по хулигански начин. Прокурорът е отразил в ОА само твърденията и тезата на П., но пък липсва доказаност на заявеното от него и това хвърля сянка върху обвинението.

Защитата излага доводи, че най-важното в този процес е да се установи дали деянието е извършено при условията на пряк или евентуален умисъл.

Твърди, че не е налице нито един от двата, тъй като подсъдимият е активно работещ човек в интерес на обществото, със семейство и добри характеристични данни, като няма данни за асоциално поведение и незачитане на законите и реда в обществото. Налице са доказателства, че инцидентът между двамата е станал за броени секунди, а именно - от червен до преди светване на зелен сигнал на светофарната уредба, при категорична липса на жестокост и прекомерност на удара, което се установява и от данните от СМУ и СМЕ. Защитата твърди, че свидетелят П. съвсем не е в ролята на жертва в конкретния случай, тъй като същият е активен участник при размяната на удари, поради което деянието е и несъставомерно.

Защитата моли съда да обсъди и наличие на личен конфликт между подсъдимия и пострадалия, който изключва хулиганския такъв, в каквато насока е и съдебната практика. Станалото на светофара е пряка и непосредствена последица от поведението на П., застрашаващо неговия и този на семейството му живот. Няма хулигански мотив в действията на 2 подсъдимия, като в тази насока защитата посочва съдебна практика - Решение №147/13.07.2016 г. по НОХД №508/2016 г. на ВКС, Решение №68/11.04.2017 г. по дело №230/2017 г. Деянието е несъставомерно от субективна страна, поради което моли съда да постанови оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия Г. – а. Д.-САК излага доводи, че за Прокуратурата престъпленията хулиганство са важни престъпления, но е налице тенденциозност при повдигане на конкретното такова. Случаят е станал през м. септември в 7:00 часа сутринта, като за трафика и за това колко незначителен е бил той, може да се съди от видеозаписа предмет на СТЕ.

Установява се с категоричност, че двамата мъже са си разменили удари, като подсъдимият се е върнал в автомобила си и си е тръгнал, като цялото събитие е отнело секундите от червен до зелен сигнал, като дори преди да светне зелен. На пострадалия е причинена лека телесна повреда – леко охлузване на устната, но СРП не е обективирала тази телесна повреда в обвинението си, което е показателно. Пострадалият е засякъл с автомобила си този на подсъдимия, като послединят е е излязъл нервен от автомобила, но неговото отношение се формирало от поведението на П., който е станал причина за опасност от настъпване на ПТП. Подсъдимият именно по вина на П., е загубил контрол над колата си е било въпрос на късмет, че там не е имало други коли, защо тогава реално щеще да е станало ПТП. Няма непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред. Няма и яснота откъде произтича изключителната дързост, която се цели с ал.2 на чл.325 НК. Пострадалият П. също е имал охлузване на юмрука си, което е показателно, че той не е беззащитна жертва, като в случая не е налице хулиганския мотив, а чисто човешкия и личен такъв, от който е бил воден подсъдимият. Защитата поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетелката П. и обстоятелството дали въобще на процената дата се е намирала в автомобила на съпруга си. Излага доводи за тенденциозност при събирането на доказателства и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият Д. В. Г. дава подробни обяснения, че на процесната дата е шофирал л.а. «Форд Куга”, като съпругата му Е. седяла на пасажерската седалка до него, а на задната седалка бил синът им В., на 12 години към онзи момент. Движили се по „Околовръстен път” гр.С., в посока ж.к.„Младост 1“.

Било около 07.10 часа, като следвало да осатви сина си в 125 СУ и учебните часове започвали от 07.30 часа. Трафикът не бил тежък, но има ло автомобили, к а т о всички с е движели нормално. След като подсъдимият потеглил от светофара на бул. „А. Малинов” до Бизнес парк, изведнъж, от лявата му страна се появил л.а. ***, светлосиня на цвят. Подсъдимият се движел в средна лента, като на този булевард лентите са три. Водачът на „Шкода”-та го изпреварил отляво и го засякал, натискайки спирачки. Подсъдимият бил изумен от случващото се и за да избегна удара, той също натиснал рязко спирачки и навил волана наляво, за да избегне удара, при което преминал в лявата съседна лента. При тази маневра, автомобилът на подсъдимия загубил сцепление и поднесъл, като преминал през трите ленти на булеварда.

Подсъдимият заявява, че силно се изплашил за детето си, т ази ситуация го шокирала, защото на косъм избегнал автомобилите, които се движели в трите платна и всеки момент можели да го ударят. Детето, той и жена му били в 3 опасност. След като овладял автомобила, той продължих в посока ж.к.

„Младост 1”. На следващия светофар на булеварда, в близост до спирка за метростанцията „А. Теодоров – Балан” все още мислел за станалото, когато забелязал пред него на светофара същата Шкода. Силно афектиран от случилото се, той слязъл от автомобила и се приближил до водача на „Шкода”-та, за да му поиска обяснение. На шофьорското място седял П., като други хора нямало в колата. Подсъдимият попитал П.: „Искаш да ме претрепеш ли?”, като поледният се затворил вътре и нещо му крещял и жестикулирал, но подсъдимият не го чувал. Сторило му се сторило обаче, че П. му отговаря надменно и арогантно. Подсъдимият ударил по прозореца откъм шофьорското място, като едва тогава П. свалил стъклото наполовина и в процес на размяна на удари помежду им, стъклото на шофьорското място се счупило. Подсъдимият предполага, че е счупил стъклото. Заявява, че е ударил водача в областта на лицето, но той също му нанесъл удари, където могъл да го достигне: в областта на горната част на гръдния кош, раменете и гърдите.

П. бил залегнал надясно, в посока седалката на пасажера в автомобила му, к а т о удрял подсъдимия с двете ръце, но основно с дясната, като и подсъдимият го удрял с двете си ръце. Всичко отнело 2-3 секунди, като след размяната на удари подсъдимият се върнал в автомобила си, защото светнал зелен сигнал на светофара. Времето, през което си размени ли с П. удари било от светването на червен до зелен сигнал на светофарната уредба, дори пократко от това, тъй като когато подсъдимият се връщал към автомобила си все още било червено и едва когато седнал в него – светна ло зелено. Подсъдимият заявява, че не е ходил на съдебен лекар и разбрал, че има жалба срещу него, когато получил обаждане от разследващ полицай, но месеци след станалото.

В правото си на лична защита подсъдимият Г. моли съда да се съобрази с изложеното от защитниците му. В последната си дума моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение,

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д. В. Г. е роден на **** г. в гр. *** . Живее в гр.С., ж.к. ***.

Същият е с висше образование, женен за свидетелката Е. В. Г.. Двамата имат син, към момента на 13 години. Подсъдимият е неосъждан.

На дата 26.09.2022 г. около 07:05 часа /арг. заключение на назначена СТЕ/, подсъдимият Г. управлявал лек автомобил „Форд Куга” с peг. №***, на който имало монтиран видеорегистратор на предно стъкло, който заснемал видимостта пред автомобила.