Решение № 55 от 12.06.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т. Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20211880100654 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК 131001375, чрез адвокат Д. П., като пълномощник на ... Р. И. М. - Т. , против Т. П. Я. от с. Т., общ. С., ул. „...” № , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си.

Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 30.06.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 409/2021 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 92 от 05.07.2021 г. за следните суми : 4000 лева – частично от общо дължима главница 9735,03 лева, ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, частично претендирана договорна лихва от 19.08.2018 г. до 19.01.2019 г. в размер на 345,77 лева, лихва за забава върху претендираната главница за периода от 19.08.2018 г. до 30.06.2021 г. в размер на 1076,67 лева, както и 108,45 лева – заплатена държавна такса.

Вземането произтича от неизпълнено парично задължение по договор за потребителски кредит FL519447 от 19.03.2010 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк България” АД) и Т. П. Я., като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от страна на банката в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 18.01.2016 г.

1

Цената на исковете е 4000 лева - главница (частично от общо дължими 9735,03 лева), 345,77 лева – договорна лихва и 1076,21 лева – лихва за забава, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.06.2021 г. до окончателното издължаване, както и направените разноски. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

От ответната страна не е подаден писмен отговор. Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Исковото производство по чл. 124 ГПК вр. чл. 415 ГПК е инициирано от постъпилото от длъжника в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Законът не изисква обосноваване на възражението, за да бъдат предприети от съда и от заявителя действията по чл. 415 ГПК, но длъжникът разполага с правото да изложи конкретно становище и възражения за недължимост на присъдената парична сума. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, в което длъжникът се позовава на последиците на изтеклия давностен срок, е адресирано до съд и ако същото е приложено по образуваното исково производство по установителния иск на кредитора, то съдът следва да се счита за сезиран с искане за произнасяне по възражение, че сумата по издадената заповед не се дължи поради погасяване на вземането по давност. В тази хипотеза, както е и по настоящото дело, възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е приобщено към делото и е направено по време преди да е изтекъл срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 409/2021 г. по описа на Районен съд Своге.

В хода на процеса ответникът почина, като остави за наследници съпруга и пет деца. Последните се оттказаха от наследството останало след смъртта на бащата им, поради което делото продължи с участието на съпругата С. Я., единствен правоприемник на Т. Я..

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 19.03.2010 г. между „Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк България” АД) и Т. П. Я. e сключен договор за потребителски кредит FL519447. Усвояването на кредита се доказва от приетата по делото банково бордеро. Договорът е за сумата от 9770 лева, която е следвало да бъде върната на 134 месечни вноски за периода от 19.04.2010 г. до 19.05.2021 г., всяка от тях в размер на 161,08 лева, само последната 160,74 лева – общо 21243,46 лева. Ответникът е заплатил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията. Непогасено е 2 останало задължение в общ размер на 11114,19 лева, като вземането по договора е прехвърлено от страна на банката в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 18.01.2016 г. В приложението към договора задълженията на Я. са посочени по следния начин : общо дължима сума към 31.12.2015 г. – 11114,19 лева ; главница към 31.12.2015 г. – 9735,03 лева ; лихви към 31.12.2015 г. – 1349,16 лева ; такси и разноски към 31.12.2015 г. – 30 лева ; крайна дата на издължаване на кредита – 19.05.2021 г. Документите по делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни. Тежестта за доказване на направени плащания е на ответника, като доказателства в тази насока липсват. Н а основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на сумите съответства на претендираното.

По силата договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 18.01.2016 г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени от страна на „Юробанк България” АД в полза на ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите продавачът на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като по настоящото дело уведомяването е станало на 09.11.2020 г., когато длъжникът е уведомен и за обявената предсрочна изискуемост на кредита. По принцип длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани. Съображенията са следните.

Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземанията за главница и лихви, както и размера им . Няма пречка кредиторът да прехвърли вземането, като то преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника з а прехвърлянето, което по настоящото дело е станало преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Последната вноска по кредита е следвало да се внесе на 19.05.2021 г., а заявлението е подадено в Районен съд Своге на 30.06.2021 г., следователно целият кредит е изискуем. Годишният процент на разходите (ГПР) по заема е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), като претендираните главница и лихви, съответстват на дължимите. След като процесният договор за потребителски кредит е с характер на потребителски договор, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП, включително нормите, уреждащи неравноправни клаузи в договорите, сключвани с потребителите и тяхната нищожност, на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП.

3

Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, но по настоящото дело не се установиха такива. Вземанията не са погасени по давност, тъй като те са станали изискуеми на 25.11.2020 г., след изтичане на срока даден в уведомлението от 05.11.2020 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 30.06.2021 г. Следователно са налице всички материални предпоставки, които обуславят основателността на предявените искове.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса. Съдът дължи произнасяне и по разноските за дължавна такса в заповедното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Приема за установено по отношение на С. Г. Я. от с. Р., общ. С., ул.

„...” № , ЕГН **********, в качеството й на единствен наследник на Т. П. Я., бивш жител на с. Т., общ. С., починал на ..... г., ЕГН **********, че дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК 131001375, представлявано от ... Р.

И. М. – Т., сумата от 4000 лева – частично от общо дължима главница в размер на 9735,03 лева, произтичаща от договор за потребителски кредит FL519447 от 19.03.2010 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България ” А Д (с настоящо наименование „Юробанк България” АД) и Т. П. Я., като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от страна на банката в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4000 лева, считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 345,77 лева, представляваща частично претендирана договорна лихва за период от 19.08.2018 г. до 19.01.2019 г. и сумата от 1076,67 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 19.08.2018 г. до 30.06.2021 г.

Осъжда С. Г. Я. от с. Р., общ. С., ул. „...” № , ЕГН ********** , да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК 131001375, представлявано от ... Р. И. М. – Т. , сумата от 151,55 лева – направени разноски за държавна такса по гр.д. № 654/2021 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда С. Г. Я. от с. Р., общ. С., ул. „...” № , ЕГН ********** , да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК 131001375, представлявано от ... Р. И. М. – Т. , сумата от 108,45 лева – направени разноски за държавна такса по ч.гр.д. № 409/2021 г. по описа на Районен съд Своге.

4

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5