Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 19.12.2025, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 557/2025
Вид
Решение № 209
Подписан
19.12.2025
В сила
19.12.2025
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. гр.Мадан, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100557 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от П. Х. Е.- Б. против Н.

А. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК да бъде прекратен сключеният между страните брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Да бъдат присъдени родителските права над малолетното дете М. Н. Б. да се упражняват от майката на П. Х. Е.. Да бъде определено местоживеенето на непълнолетното момченце М. Н. Б. в дома на майката П. Х. Е.- Б.. Да бъде присъдено ползването на семейното жилище на съпругата П. Х. Е., защото то било собственост на родителите, а и съпругът го бил напуснал. Да бъде осъден бащата Н. А. Б. да изплаща месечна издръжка на майката П. Х. Е. за малолетното си дете М. Н. Б. в размер на 650 /шестстотин и петдесет петстотин/лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от завеждането на исковата молба в съда, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, тъй като този размер на издръжката е нормален както за нуждите на детето, така и за възможностите на бащата да дава издръжка. Да бъде определено плащане на издръжка 3 месеца назад от подаване на ИМ - от датата на фактическата раздяла. Да бъде определен режимът на лични отношения между бащата Н. А. Б. ЕГН ********** гр. П., кв. ***** ул. ****** №* и детето М. Н. Б. да бъде както следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 08,00 ч. до 18,00 ч. , без преспиване предвид, на ниската възраст на детето, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата ще взима и връща детето от/в дома на майката. След прекратяване на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия Е. Посочва, че тъй като съпрузите са здрави и работоспособни издръжка не се дължи помежду им.

1

В исковата молба се твърди, че бракът между страните е сключен на ******. в гр. П. От брака се е родило момченце М. Н. Б. с ЕГН на ******.

Детето било при майка си е се отглеждало и обгрижвало перфектно. В началото бракът бил добър, но впоследствие се е разбрало, че двамата съпрузи имат различно отношение за много неща и се е стигнало до отчуждение и е станало ясно ,че имат огромно несходство в характерите. Опитвали са да оздравят брака си, но са се убедили, че това няма да е възможно. Съпрузите са живели в дома на родителите на съпругата в гр. П. ,ул. "******" № **, но през месец май тази година съпругът взел нещата си и е напуснал семейното жилище и е отишъл да живее в дома на родителите си в кв. *****. Тогава окончателно станало ясно, че двамата не са един за друг и е по- добре да се разведат, отколкото да се водят женени само на хартия. Детето се отглеждало само от майката и тя се грижила за него. Майката била студент и завършвала Криминалистика, а бащата работил във фирма за авточасти „*****", където получавал добра заплата -бруто и чести премии. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който изразява становище, че бракът му с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да се заздрави. Оспорва твърдението, че през м.******* ***** бил напуснал семейното жилище по свое желание или в резултат не негово еднолично решение. По време на бременността, ищцата започнала да проявява черти от характера, непознати за ответника до тогава. Отдавало го на особеното положение, в което се намирала, но за съжаление и след раждането положението не се подобрило. Главен дразнител за съпругата му били родителите му, П. била изключително критична към всяко тяхно действие или бездействие. Заедно с това, съпругата му настоявала изцяло да ръководи времето му, с кого и къде излизал, защо бил закъснял след работа (дори и с час или два) и др. подобни. Конкретен повод за раздялата им бил случай от м.*** ****., в който след работа трябвало да помогне на негов приятел, а съпругата му била уведомена, че ще закъснее. Когато се прибрал, ищцата била заключила домът им и отказала да го допусне. Подобни ситуации е имало и преди това. Оставал бил на вън, без възможност да се прибере в домът му.

Въпреки, че не нощувал в жилището (поради недопускането му от ищцата в семейното жилище) два или три пъти в седмицата посещавал синът му, пазарувал необходимите за М. памперси, адаптирано мляко и др. по поръчка на майката. Закупувал и дрехи , които ищцата често отказвала да вземе , защото не били „маркови“. В края на *** - началото на ***** ***** ищцата повдигнала въпроса за развод между тях. По -късно й предоставил за подпис отговор на изготвена от нея искова молба, както и проект на споразумение.

Посочените документи обаче се оказали неприемливи за него поради следните основни причини: Изключително ограниченият режим на лични контакти между отвентикът и детето, неприемливо високият размер на издръжката 650 лв. месечно, поискан от майката; Неоснователното искане издръжката да се дължи със задна дата, въпреки полаганите от ответника грижи за детето и осигуряване на нужди те му, наред с майката. Отказът да приеме предложените от майката условия за издръжка довело до влошаване на 2 комуникацията между тях. Ответницата системно препятствала срещите му с М., както и тези на семейството му с него. Не отговаряла и на изпратените от него съобщения, в които настоява да му бъде дадена възможност за контакт с детето. Вече повече от месец не се бил срещал с М., въпреки настояването му.

Не възразява родителските права да се предоствят на майката. Претендира съдът да определи по- широк режим на лични контакти, като в ОИМ посочва примерен режим. Оспорва по размер претендираната издръжка след предявяване на иска. За м. август и септември 2025 г. бил заплатил на майката издръжка от по 300 лева. Тези преводи направил, защото майката отказала да комуникира с него и отказала да разпределят по между им разходите за детето.

Оспорва като прекомерна претендираната издръжка, като сочи, че средномесечния нетен доход възлиза на 922 лева. Настоява да не бъде присъждана издръжка за минал период, тъй като бил оказвал реална подкрепа и грижа за детето в този период.

В проведеното о.с.з. на 18.12.2025 г. страните се явяват лично, представят писмено споразумение от 18.12.2025 г., с което са постигнали съгласие по отношение на посочените чл. 51 от СК въпроси.

С протоколно определение от 18.12.2025 г. производство по делото е преминало към производство за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК, на осн. чл. 321, ал. 5 от ГПК.

В о.с.з. от 18.12.2025 г. молителите П. Х. Е. и Н. А. Б. заявиха категоричното си желание бракът между тях да бъде прекратен, както и да бъде одобрено представеното споразумение по чл. 51 от СК.

От събраните по делото доказателства се установи от фактическа страна, че молителите П. Х. Е. и Н. А. Б. са сключили граждански брак на ****** в гр. П. От брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете М. Н. Б., роден на ***** г. Представеното споразумение по чл.51 от СК е пълно, декларира се, че са уредени всички лични и имуществени отношения.

Предвид заявеното от страните сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на бракът им, както и постигнатото съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права по отношение на същото, личните отношения с него и издръжката му, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата, съдът намира, че молбата е основателна, тъй като споразумението отговаря на изискванията на чл. 51 от СК. Постигнатото споразумение е пълно, съответно на писмените доказателства по делото, непротиворечащо на закона и морала и защитава интересите на роденото от брака малолетно дете, поради което следва да бъде утвърдено.

Съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 лв, платима по равно от съпрузите. Бащата Н. А. Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС М. и сумата от 288 лева държавна такса върху определения размер на издръжката. С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРЕКРАТЯВА по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ гражданския брак между П. Х. Е., с ЕГН: ********** и адрес гр. П., ул. “******“ № **, ет. * и Н. А. Б., с ЕГН: ********** и адрес с. В., общ. М., обл. С, за което е съставен Акт за граждански брак № ****** от****** в гр. П.

УТВЪРЖДАВА постигнатото на 18.12.2025 г. между съпрузите споразумение по чл.51 ал.1 от СК, както следва:

2. Родителските права, по отношение на роденото от брака дете М. Н. Б., с ЕГΗ:

********** ще се упражняват от майката П. Х. Е., като местоживеенето на детето се определя да съвпада с адреса на майката, който понастоящем е гр. П., ул. „*****“ № **, ет.*.

3. Бащата Н. А. Б., ще осъществява лични контакти с детето М. Н. Б. при следният режим :

Режим на лични контакти, считано от подписване на споразумението навършване на 2 и половина годишна възраст на детето до

3.1. Бащата ще може да взема детето при себе си в дните събота и неделя на всяка четна седмица от календарната година, като личните контакти ще се осъществяват в интервала от 10 до 18 часа в събота, респ. от 10 до 18 часа в неделя без преспиване на детето извън домът на майката, като през месеците юни, юли и август на годината посоченият времеви интервал е от 10 до 20 часа в съботният, респ. в неделния ден.

По съгласие между родителите, посоченият режим и/или част от него може да се осъществява в присъствието на майката.

Режим на лични контакти след навършване на 2 и половин-годишна възраст на детето до навършване на 4 годишна възраст на М. Н. Б.

3.2. Бащата ще може да взема детето при себе си в дните събота и неделя на всяка четна седмица от календарната година за времето 9 часа в събота до 20 часа в неделя Режим на лични контакти след навършване на четири годишна възраст на М.

Н. Б.

3.3. Бащата Н. А. Б. ще взема детето М. Б. във всяка четна седмица от календарната година за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, като през месеците юни, юли и август на годината бащата ще връща детето, не по-късно от 20 часа в неделя.

3.4. Три пъти по 10 (десет) дни през лятото, които не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката, като лятото включва месеците юни, юли , август и до 10 септември.

Режим на лични контакти считано от 01.01.2026 г., извън договорения до тук режим:

3.5. Коледните и Новогодишни празници М. Н. Б., ще прекарва последователно при двамата си родители, като през нечетните години на Коледа детето ще бъде с майка си, 4 а на Нова година с баща си, а през четните години обратно.

С цел избягване на спорове между съпрузите, уточняват в отношенията си, че Коледа е от 10:00 на 24.12 до 18:00 на 27.12, а Нова година от 18:00 часа на 30.12 до 18:00 на 02.01.

3.6. Рожденият ден на М. Н. Б. ще бъде отпразнуван с детето от двамата родители заедно, а в случай, че не се постигне съгласие за съвместно отбелязване на рождения ден, М. Н. Б. ще бъде при майка си на всяка четна година, а нечетната година при бащата.

На участие на детето в състезания, концерти и др. мероприятия могат да присъстват и двамата родители.

3.7. По отношение на своите рождени дни, всеки от родителите има право да ги отпразнува с детето, независимо от установения режим на лични контакти, без това обаче да нарушава графика на образователните занимания на детето в съответния ден. В денят на майката – 8ми март на всяка календарна година, М. Б. ще бъде при майка си.

3.8. Родителите се договарят считано от днес 18.12.2025 г. до 31.12.2025 г. бащата Н.

А. Б. да осъществи режим на лични контакти с детето М. Н. Б. при следния график:

На 21.12.2025 г. за времето от 11 часа до 17 часа;

На 28.12.2025 г. за времето от 11 часа до 17 часа;

На 30.12.2025 г. за времето от 10 часа до 17 часа.

4. Уговореният режим на лични контакти, не изключва възможността по взаимна уговорка между родителите същият да бъде изменян или разширяван.