Решение № 90 от 12.02.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Видин, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320102132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 150 от СК за увеличаване на издръжка.

Предявен е иск от С. Р. С., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител A. A. M., с ЕГН ********** и двете живущи в гр. ********, против Р. С. К., с ЕГН **********, с адрес:гр.

************ за увеличение на присъдена издръжка.

Твърди се, че съгласно влязло в сила съдебно решение №192/13.05.2022г, постановено по гр.дело №2582/2021г. по описа на РСВидин, сключения граждански брак между съпрузите A. A. M. и Р. С. К. е прекратен с развод, като с решението си ВРС е осъдил Р. С. К. да заплаща месечна издръжка в размер на 250лв., считано от датата на предявяване на иска 17.12.2021г. на детето си С. Р. С., с ЕГН **********, платима чрез майката и законен представител A. A. M., считано от влизане на решението в сила до настъпване на условия за нейното изменение или прекратяване.

Излага, че както преди развода, така и след това, бащата не помага по никакъв начин за отглеждането на детето и се е тотално дезинтересирал от нея, като дори не я вижда.

Посочва, че същият живее и работи в чужбина и получава голям доход от трудово възнаграждение,като през лятото на 2023г. месец август 1 ответникът е бил на територията на България гр.Видин, през който период по никакъв начин не е потърсил непълнолетната си дъщеря С. Р. С..

Поддържа, че от 2021г. /когато е подадена исковата молба за развод/ и от 13.05.2022г. /когато е постановено решение на ВРС/ по присъждане размера на издръжката до сега социално-икономическите условия на живот в страната драстично се променили, значително нараснали и разходите, свързани с издръжката на детето. Необходими са по-големи средства за задоволяване на потребностите й, свързани с покриване на разходите за обучение, прехрана и издръжка.

Сочи се, че цялостната издръжка и осигуряване на средства, отглеждане и възпитание са поети от майката.

Твърди се, че от постановеното решение е минало година и половина, през което време коренно се изменили обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на издръжката.

Излага се, че С. Р. С. е ученичка в 10-ти клас, нуждае е се от средства за ежедневни нужди, а така и за средства за странични занимания, допълнителни курсове, уроци, необходими за подготовка за НВО /външно оценяване/, за школи по западни езици и други извънкласни занимания.

Посочва се, че отделно от това последните месеци цените на всички продукти драстично се увеличили. Начинът на живот към момента е значително по-скъп и това налага правенето на по-големи разходи. Месечната издръжка надвишавала далеч присъдената в съдебното решение, а делът, с който бащата би трябвало да участва в издръжката на детето, е крайно недостатъчен да задоволи тези нужди.

Поддържа се, че доходите на майката са недостатъчни за разходите по семейството. Същата е със заболяване, за което има степен на инвалидност, определено с ТЕЛК решение

Твърди се, че ответникът не помагал по никакъв начин, дори забавял плащането на определената месечна издръжка. Същият работи на трудов договор в чужбина, като получава месечно към 3 000 евро.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да измени влязлото в сила Решение №192/13.05.2022г. по описа на ВРС по гр.д. №2582/2021г. в частта, в която бащата Р. С. К., с ЕГН ********** е осъден да заплаща 2 месечна издръжка на детето С. Р. С., чрез своята майка и законен представител A. A. M. в размер на 250 лв. на 500 лв. ежемесечно от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, в срока за отговор, е оспорил иска за увеличение на издръжката по размер, като е посочил, че възможностите му да дава по-висока издръжка са ограничени до сумата от 250.00 лв., като излага, че в момента не работи, поради липсата на подходящо работно място. Не отговаряло на истината, че същият работи извън страната за 3 000 евро. Твърди се, че нуждите на непълнолетната ищца не са се увеличили до степен, която да води до трайно и съществено изменение на нуждите й.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Представен е социален доклад от ДСП – Видин.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Към момента ответникът следва да заплаща месечна издръжка на детето си в размер 250.00 лв., по силата на Решение №192/13.05.2022г. по гр.д.

№2582/2021г. по описа на ВРС.

От ищцовата страна по делото са представени следните доказателства:

Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0083 на непълнолетната С. Р. С.; Служебна бележка с изх. №877/23.10.2023 г., Служебна бележка с изх. №562/10.07.2023 г., Служебна бележка с изх.

№1012/23.11.2023 г., удостоверяващи, че С. е ученичка в 10-ти клас; експертно решение на ТЕЛК по отношение майката на ищцата; копие на ученическа лична карта, форма на обучение, във връзка с извинени и неизвинени отсъствия, заплатена такса за платформа УЧА. СЕ.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е представил ученическа книжка/служебна бележка, касаеща текущия успех детео.

Социалният работник, в изготвения социален доклад от ДСП – Видин, е посочил, че от проведеното проучване станало ясно, че майката успява да 3 задоволи базовите потребности на С., осигурена й е сигурна и спокойна семейна среда, същата е способна да гарантира сигурност на детето. Майката Ани проявявала отговорно родителство, притежавала необходимите умения да направлява и дава положителен пример на детето си. По отношение на възпитанието, обучението, образованието и социалната интеграция на детето, от социалния доклад се установява, че образователните потребности на момичето се задоволяват в цялост, успехът в училище е „много добър“ и спазва правилата в училище. Излага се, че по данни на момичето и г-жа M. към момента С. посещава допълнително частни уроци по математика с такса от 50 лв. на урок, както и частни уроци по английски с такса от 30 лв. на урок.

В открито съдебно заседание и по реда на чл. 176 от ГПК непълнолетната ищца е отговорила на поставените с отговора на исковата молба въпроси, като е заявила, че получава издръжка от нейния баща в размер на 250.00 лв. Излага, че живее заедно с майка си, посещава допълнителни уроци по български език и математика, който майката заплаща.

Сочи, че според нея уроците годишно възлизат на сума около 700 лв.

По делото, в качеството си на свидетели, са разпитани М. Ц. П., Г. М. Б. и Н. О. Н..

Свидетелката М. Ц. П. излага следното: „Познавам С. от малка. Тя е дъщеря на А. M. и Р. К.. Приятелки сме с А. от дълго време и познавам семейството. В началото А. и Р. живяха заедно, но от 6-7 години родителите на С. не живеят заедно. Детето е при майка си, тя се грижи за нея. Знам, че С. ходи на училище, ходи и на допълнителни уроци, добър ученик е. Не знам бащата да плаща издръжка на детето. Знам, че е осъждан да заплаща такава, но не знам дали дава. Детето е 10-ти клас. Не съм виждала Р. последните 2-3 години, май не е в България. Това, което знам е, че С. живее с майка си, знам, че има и приятел.“.

Свидетелката Г. М. Б. сочи следното: „Познавам С., А. M. и Р. К.. А. и Р. са били в брак, от който имат 2 деца, С. е непълнолетна, другото дете е навършило пълнолетие. С. е ученичка, ходи на училище, ходи и на частни уроци по български и литература. Знам, че ходи на школи за допълнителни знания. С. живее при майка й, А. се грижи за нея, има условия. Бащата не живее с тях, той е в чужбина, в Германия и е женен за друга жена и друго семейство, но няма деца с новата жена. Р. даваше пари на А., но тия пари, за 4 които е осъден не стигат. Р. дава парите, за които е осъден, но са малко. Р. е идвал миналата година, защото с А. ожениха сина си. Тази година не знам дали е идвал в България. С. живее с майка си във Видин, комшии сме. Не мога да кажа колко често С. ходи на тези допълнителни уроци, знам само, че ходи.

Цялата махала знае, че Р. се е оженил за някаква жена и живеят заедно. А. и Р. са разделени от повече от 3 години.“.

Свидетелката Н. О. Н. посочва: „Желая да свидетелствам. Майка съм на Р. К.. Той имаше брак с А. M., от който брак се родиха две деца. С. е помалкото, имат и син, навършил пълнолетие - Антъни. А. и синът ми се разведоха преди повече от година. С. ми е внучка, тя живее при приятеля си в махалата, но по нашите обичаи й е мъж. Почти година живее при него, преди това живя при майка си. Р. плаща 250.00 лева месечна издръжка, извън тези пари не дава други пари. Тя го е блокирала и не контактува с него. Синът ми предимно е в Германия, работи на автомивка, не знам колко пари изкарва, не е на постоянен договор и няма постоянен доход. Р. има нова жена от 4-5 месеца. Мисля обаче, че това, че синът ми има друга жена не е причина С. да не говори с него. С. не идва при мен сега. Преди това се хранеше при нас, давах и по 5-10 лева и всяка седмица по 50 евро. Баща й ми каза да й давам, аз знам за приятеля й от комшиите, виждам ги, пазаруват заедно.“.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви и съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че са налице условията на чл. 150 от СК, тъй като са настъпили изменения на обстоятелствата, с оглед на увеличилата се възраст на непълнолетната ищца и нарасналите й нужди през изминалия период от приблизително 2 години от присъждане на предходната издръжка. С. е ученичка в десети клас и средствата за облекло, храна и за обучение, включително и тези във връзка с предстоящото НВО, безспорно са се увеличили, както и разходите, свързани с извънкласните занимания.

Промяна в обстоятелства се обуславят и от промяната на икономическите условия в страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и увеличената линия на бедността в България/определена с постановление на Министерския съвет за 2024г.- 526 лева/.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на 5 лицето, което я дължи. В ал. 2 на чл. 142 от СК е посочено, че минималната издръжка на детето е равна на 1/4 от минималната работна заплата за страната. Към момента МРЗ е 933.00 лева и минимумът на издръжката е в размер на 233.25 лева.

Съобразявайки данните по делото и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, Съдът приема, че към настоящия момент за цялостната издръжка на детето С. са необходими месечно по 500.00 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща по 350.00 лева, а остатъкът ще се осигурява от майката на детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, е датата на предявяване на иска – 30.10.2023 г.

При определяне размера на дължимата издръжка Съдът взе предвид и обстоятелството, че основните грижи по отглеждането и възпитаването на детето се полагат от неговата майка, поради което бащата ще следва да поеме по-голяма част от издръжката, както и инфлационните процеси в страната.

По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката.

Факта, че ответникът е здрав, в трудоспособна възраст, работи и получава трудово възнаграждение, което се установява от свидетелките показания, мотивират Съда да приеме, че е във възможностите му да осигурява и дава определената издръжка, каквато, с оглед разпоредбата на чл.143 СК, се дължи от родителите, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си.

Следва да се отбележи, че в случай на задължения към банкови институции, същите са на договорно основание и не изключват и не следва да препятстват осигуряваното на дължимата се издръжка.