Решение № 803 от 26.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Варна , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500519 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Н. М. П., ЕГН ********** срещу решение №261372/23.11.2020г., постановено по гр. дело №18580/2018г. по описа на ВРС, с което е допусната делба на АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10135.1505,5.2.18, с административен адрес: гр. Варна, район „Одесос", ***, вх. „Б", ет.

3, ап. 24, с площ от 100.69 кв.м., ведно с прилежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 с площ от 15.85 кв.м. и ТАВАН № 7 с площ от 7.60 кв.м., както и 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот № ***, между съсобственици и при квоти, както следва: за М. Н. П., ЕГН ********** – ¾, ид. Части, а за Н. М. П., ЕГН **********-1/4 ид. част, на основание чл. 34 от ЗС. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, като моли същото да бъде отменено, а на негово да бъде постановено друго, с което М. Н. П., ЕГН ********** да бъде изключена от кръга на съделителите, като несобственик, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита за неправилен изводът на ВРС, че не е установено той да е владелец на идеалната част на ищцата, както и, че не е установил фактическата власт върху целия имот като свой със съгласието на ищцата.

Твърди, че при направено в законния срок възражение по чл.76 от ЗН, съдът е 1 следвало да разгледа първо това възражение, предвид неговата преюдициалност по отношение на делбата. Позовава се на TP № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, и по-точно т.2, според разясненията в която, легитимирани да се позовават на чл. 76 от ЗН в делбения процес и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане са само съделителите -сънаследници, които не са страни по сделката. В конкретния случай такова възражение е направено своевременно -в срока за отговора от ответника Н.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.2 от ЗН, при направено и прието възражение за относителна недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследник - прехвърлител М.Н. П. и приобретателя. Счита, че с обжалваното решение ВРС неправилно не е приел възражението по чл. 76 от ЗН, което следва да намери приложение, като направеното от Н.П. възражение се явява основателно и следва да се уважи, като бъде обявена за относително недействителна спрямо него извършената от М.Н. П. - майка в полза на М. Н. П. – дъщеря /на въззивника/ разпоредителна сделка за дарение, обективирана в Нотариален акт № 80, том I, per. № 4338, дело № 68 от 2012 г. Твърди, че като не е уважил възражението по чл. 76 ЗН, ВРС е извършил нарушение при определяне на квотите на страните при допускане на делбата. За да не уважи възражението по чл.76 от ЗН, ВРС е приел, че сделката е действителна, тъй като разпореждането било в полза на друг наследник, но ищцата не е наследник на баба си, поради което и разпореждането към нея не е разпореждане към друг наследник. На следващо място излага, че изобщо не са били налице материалните и процесуални предпоставки за допускане на делба, тъй като в същото следва да участват като страни всички съсобственици, защото допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН. На трето място излага, че ВРС неправилно е приел за неоснователно наведеното от ответника твърдение за придобиване на делбения имот по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че Н.П. е упражнявал фактическата власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно повече от 10 години; както и че тази фактическа власт е била упражнявала с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че по делото липсват доказателства Н.П. явно да е демонстрирал отричане правата на останалите собственици и с това да е трансформирал държането във владение. По делото е доказано, че ищцата е напуснала жилището поради влошените си отношения с баща си Н.П., което именно индикира отречено трансформиране на държането във владение. Що се отнася до праводателката на ищцата, то същата прехвърляйки дела от имота е запазила правото си на ползване върху имота, което по същността си означава, че не е било необходимо нейното владение да бъде отблъсквано, защото от владение се е трансформирало в държане. Счита за неправилен и изводът на ВРС, че бабата 2 на ищцата и нейн праводател осъществявала държане на имота за ищцата, което не било отблъсквано от ответника. Държането на бабата е нейно собствено право запазено при прехвърлителната сделка и с което същата не се е разпоредила. Вследствие на това, бабата се явява държател на имота на собствено основание, а не на основание предоставено й от ищцата право на ползване. Само в този случай, ако правото на ползване на бабата й е било предоставено от ищцата може да са направи извод, че е налице държане от бабата в полза на ищцата. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна-М. Н. П., чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з чрез пълномощника си, излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.

Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за квотите в съсобствеността. Счита за правилен извода на ВРС, че презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага между наследници, както и, че по делото не се е установило ответникът да е упражнявал фактическа власт върху собствените на ищцата 3/4ид. части от делбения имот. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част. Доказателствени искания не са направени.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск на М. Н. П. ЕГН **********, предявен срещу Н. М. П. ЕГН ********** за допускане на делба АПАРТАМЕНТ с идентификатор № ***, находящ се на адрес гр.Варна, ***, вх.Б, ет.3, ап.24, в сграда № 2, разположена в поземлен имот идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, ведно с прилежащите му ид. части от дворното място и таван №7 на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, при квоти, както следва: ¾ за ищцата и ¼ за ответника. Ищцата твърди, че процесният имот е придобит от общите за страните наследодатели М.Ст. П., с ЕГН *** и съпругата му М.Н. П., с ЕГН ***, чрез ЖСК и същите се снабдили с нотариален акт за собственост № 127, том IV, дело № 1641/20.04.1976г. На 24.11.2000г., М.Ст. П. починал, с което се прекратила съпружеската имуществена общност, а негови наследници били преживялата съпруга М.Н. П. и синът му Н. М. П., като по такъв начин, ответникът придобил по наследство от баща си М.Ст. П. ¼ ид.ч. от собствеността върху процесния апартамент. Излага, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 80, том I, нот. дело №68/25.10.2012г., М.Н.

П. дарила на своята внучка - ищцата М. Н. П. собствените си ¾ ид.ч. от имота, 3 като със същият акт прехвърлителката си запазила изцяло, пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот, от което в последствие се отказала – с декларация , вписана в Агенция по вписванията на 28.11.2018г. С оглед изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде допусната делба на процесния недвижим имот при квоти ¾ за ищцата и ¼ за ответника.

Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответникът излага становище за допустимост, но неоснователност на иска, като от своя стана прави възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност спрямо него на разпореждането, извършено с нот. акт за дарение от 25.10.2012г., тъй като между наследниците на М.Ст. П., починал на 24.11.2000г. не е била извършена делба на наследството му. Излага се, че с оглед направеното възражение за относителна недействителност на разпореждането, то следва да се приеме, че между страните не е налице съсобственост върху процесния имот. На следващо място твърди, че упражнява фактическа власт върху процесния имот и го владее и свои, явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, още от смъртта на баща си до момента на предявяване на иска. Излага, че е ремонтирал и подобрявал имота със свои сили и средства и неговите действия са били такива по осъществяване на несмущавано владение по смисъла на чл.68 и 69 ЗС, т.е. държал вещта като своя, владеел я е изключително за себе си и не се е съобразявал с правата на останалите съсобственици. По изложените съображения моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен, тъй като не налице съсобственост.

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 127, том IV, нот.дело № 1641/20.04.1976г., се установява, че на същата дата М.Ст. П. и М.Н. П. са признати за собственици на недвижим имот , представляващ: Апартамент №24, находящ се в гр.Варна, между улиците „Георги

Димитров“,

„Рила“,

„Раковски“ и

„Витоша“,

ЖСК

„Кораборемонтчик“ на трети етаж, първа секция, състоящ се от дневна с нища, хол, две спални, два дрешника, килер, клозет, баня и входно антре с обща площ 100.69 кв.м., ведно с прилежащите му изба №14 с площ от 15.85 кв.м., таван №7 с площ от 7.60 кв.м. и 2.7421% идеални части от общите части на сградата , въз основа на построен жилищен блок от ЖСК „Кораборемонтчик“ и след разпределението на апартаментите от Общото събрание на кооперацията.

Между страните липсва спор, а и от приетото удостоверение за наследници се установява, че М.Ст. П. е починал на 24.11.2000г., като е 4 оставил за свои наследници М.Н. П. -съпруга и сина си Н. М. П., който е ответник в настоящото производство.

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том I, рег.№ 4338, нот. дело № 68/25.10.2012г., М.Н. П. дарява на внучката си М. Н. П. /ищца в настоящото производство/ собствените си ¾ ид.ч. от Апартамент № 24, находящ се в гр.Варна, община Варна, ***, вх.Б, ет.3, с площ от 100.69 кв.м. представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.

С нотариална покана с нотариално заверени подписи с рег.№ 6636 том 3 акт 68 / 14.09.2018г., ищцата М. Н. П. и нейната баба и праводател М.Н. П. са уведомили ответника Н. М. П., с която го уведомяват, че е невъзможно съвместното им съжителство, като са го поканили да се яви в кантората на нотариус П.С. за да даде писмено нотариално заверено съгласие за продажбата на процесния апартамент по пазарни цени.

Установява се от приетата по делото разписка, че нотариалната покана е връчена лично на ответника на 23.10.2018г., а от Констативен протокол от 05.11.2018г. е видно, че ответникът не се е явил в нотариалната кантора в предоставения му срок от получаването й – 23.10.2018г., включително и към датата на съставяне на констативния протокол за извършване на поисканото от него действие.

Видно от приетото копие, с писмена декларация с нотариална заверка на подписа, вписана в Служба по вписванията гр.Варна на 28.11.2018г. М.Н.