Решение № 75 от 17.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Велико Търново, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000029 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 117/12.12.2022 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на В. И. Х. сумата 25 000 лева (частичен иск от 150 000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. Х. Л. в резултат на пътнотранспортно произшествие на 4.09.2018 година по пътя от село Българене към село Малчика, област Плевен с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 4.09.2018 година по Застрахователна полица № BG/22/118002474136, с валидност 20.08.2018 година – 20.08.2019 година, ведно със законната лихва от 14.09.2021 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 380, ал. 1, във връзка с чл. 493а и чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение предявеният частичен иск до размер на 26 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. възнаграждение в размер на 1 536 лева на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.

С посоченото решение В. И. Х. е осъдена да заплати на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

1

Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на В.

И. Х. сумата 721.92 лева – деловодни разноски.

С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Плевен държавна такса в размер на 1 000 лева.

Със същото решение е оставена без уважение молбата на В. И. Х., представлявана от адвокат П. К., за отмяна на хода по същество и на протоколно Определение от 1.12.2022 година като неоснователна.

С Определение № 61/15.02.2023 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК, подадена от адвокат П. К. – процесуален представител на В. И. Х., за изменение на решението и присъждане на допълнителни разноски в размер на 1 608.96 лева с данък върху добавената стойност на адвокат П. К. като неоснователна.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на В. И. Х., против Решение № 117/12.12.2022 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен в частите относно размера на присъденото обезщетение, началния момент на дължимост на лихва за забава. Твърдят се допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения.

Изтъква се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено – не съответства на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, в противоречие е с принципа на справедливост, поради което не може да репарира нанесените вреди; не е съобразено с действащите застрахователни лимити към датата на пътнотранспортното произшествие (4.09.2018 година). Оспорва се приетият принос на съпричиняване в размер на 50% от страна на загиналия Л. Х. Л. (излагат се подробни съображения). Сочи се, че не са анализирани и изследвани в съвкупност приетите по делото експертизи, както и свидетелските показания. Възразява се срещу определения начален момент на дължимост на законната лихва за забава (изтъкват се аргументи, че същата следва да се начисли от 11.09.2018 година, евентуално от 14.06.2021 година съгласно чл. 429, ал. 3 от Кодекса на застраховането).

Направено е искане да се отмени Решение № 117/12.12.2022 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 25 000 лева до претендираните 90 000 лева, ведно със законната лихва от 11.09.2019 година, евентуално от 14.06.2021 година до окончателното изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт К. А., в който развива съображения за нейната неоснователност.

С писмени становища процесуалният представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ 2

АД оспорва въззивната жалба.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат П. К. – процесуален представител на В. И. Х., против Определение № 61/15.02.2023 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен. Излагат се доводи, че в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи към датата на приключване на устните състезания (1.12.2022 година), респективно момента на постановяване на съдебния акт и да се приложи Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, обн. ДВ, бр.

88/4.11.2022 година.

Отправено е искане да се отмени Определение № 61/15.02.2023 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се присъди допълнително сумата 1 608.96 лева с данък върху добавената стойност на адвокат П. К. – процесуален представител на ищцата – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата.

Не е депозиран отговор на частната жалба.

Пред въззивната инстанция не е изразено становище по частната жалба от процесуалния представител на дружеството-ответник.

Въз основа на жалбите е образувано в. т. д. № 96/2023 година на Апелативен съд Велико Търново. С Определение № 270/6.11.2023 година по в. т. д. № 96/2023 година на Апелативен съд Велико Търново е отменен дадения ход на устните състезания в съдебно заседание, състояло се на 26.09.2023 година; прекратено е производството и делото е изпратено на Окръжен съд Плевен за произнасяне по допуснатото с протоколно Определение от 26.09.2023 година по в. т. д. № 96/2023 година по описа на Апелативен съд Велико Търново изменение на цената на иска, предявен от В. И. Х., представлявана от адвокат П. К., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, от 26 000 лева на 90 000 лева (окончателен размер на претенцията) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по реда на чл.

250 от ГПК.

С Решение № 123/16.11.2023 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 117/12.12.2022 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен, както следва:

Отхвърлен е предявения от В. И. Х. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск по чл. 380, ал. 1, във връзка с чл. 493а и чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. Х. Л. в резултат на пътнотранспортно произшествие на 4.09.2018 година по пътя от село Българене към село Малчика, област Плевен с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 4.09.2018 година по Застрахователна полица № BG/22/118002474136, с валидност 3

20.08.2018 година – 20.08.2019 година за разликата над 26 000 лева до предявения размер – 90 000 лева, като неоснователен.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на В. И. Х., против Решение № 123/16.11.2023 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, началната дата на дължимост на лихва за забава. Изтъква се липса на принос за настъпване на вредоносните последици от страна на пострадалия. Сочи се съдебна практика.

Направено е искане да се отмени Решение № 123/16.11.2023 година по т. д. № 42/2022 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се уважи претенцията за сумата от 90 000 лева, предявена като частична от 150 0000 лева – да се присъдят още 64 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.09.2018 година, евентуално от 14.06.2021 година до окончателното изплащане.

Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт К. А., с който я оспорва.

С Молба вх. № 2065/2.04.2024 година на Апелативен съд Велико Търново, адвокат П. К. – процесуален представител на В. И. Х., поддържа депозираните жалби, оспорва отговорите на ответното дружество. Претендира разноски и навежда възражение за недължимост, респективно прекомерност на възнаграждението, както и на разноските от насрещната страна.

Със Становище с вх. № 2091/03.04.2024 година „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, чрез юрисконсулт К. А., оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на същата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по т. д. № 42/2022 година по описа на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявен иск от адвокат П. К. – процесуален представител на В. И. Х., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД с посочено правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 432 от Кодекса за застраховането. В исковата молба се твърди, че на 4.09.2018 година около 00:10 часа по пътя между село Българене и село Малчика настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача П. А. Р., управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220“ с концентрация на алкохол в кръвта 3.14 промила и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, вследствие на 4 което изгубил контрол над моторното превозно средство, блъснал се в крайпътно дърво и на място загинал Л. Х. Л. (пътник в автомобила, заварен син на ищцата). Изтъква се, че В. И.

Х. е отгледала Л. Х. Л. като роден син и внезапната му загуба се отразила изключително тежко на нейното здравословно и емоционално състояние. Заявява се, че е образувано досъдебно производство №180/2018 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен, прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор. Причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е допуснатото от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220“ нарушение на правилата за движение по пътищата – управление на автомобила с превишена скорост.

Сочи се, че за лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 220“ към датата на процесния пътен инцидент е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

В срока по чл. 380 от Кодекса на застраховането В. И. Х. предявила писмена застрахователна претенция пред „Застрахователна компания „Лев инс“ АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Л. Х. Л. при пътнотранспортното произшествие на 4.09.2018 година. По образуваната щета към настоящия момент не е изплатено претендираното обезщетение, от което се поражда правния интерес за предявяване на иска. Загиналият Л. Х. Л. бил само на 42 години, в работоспособна възраст, в добро здравословно състояние и всеотдаен към семейството.

След трагичния инцидент ищцата загубила моралната и физическа подкрепа на Л. Х. Л.; покрусата и мъката от внезапната загуба е породила и предизвиква неизмерима, непреходна скръб.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати застрахователно обезщетение на В. И. Х. в размер на 26 000 лева – частичен иск от 150 000 лева, за причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на нейния заварен син Л. Х. Л., ведно със законната лихва от 11.09.2018 година – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 430, ал. 1 от Кодекса за застраховането до окончателното изплащане; сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата с данък върху добавената стойност.