Решение № 331 от 26.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Русе, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520101199 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. Русе, ул. ***** с абонатен №03070310030, като по 18 бр. фактури за периода от 26.11.2022г. до 20.08.2023г. му дължи общо сумата 1125.21 лв.

Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 06.11.2023г. в размер на 60.72 лв.

За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №5773/2023г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на Н. В. Д., че му дължи сумите 1125.21 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 18 бр. фактури за периода от 26.11.2022г. до 20.08.2023г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.11.2023г. до окончателното изплащане, 60.72 лв лихва за забава. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

1

Ответникът Н. В. Д. чрез назначения му особен представител взема становище за неоснователност на иска. Липсват убедителни писмени доказателства, в т.ч. относно обстоятелството кой е бил собственик, съотв. ползвател на имота за периода от 26.11.2022г. до 20.08.2023г. Моли искът да се отхвърли.

По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №5773/2023г. на Районен съд - Русе.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Видно е от ч. гр. дело №5773/2023г., че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2850/07.11.2023г. срещу Н. В. Д. за сумите 1125.21 лв цена на топлинна енергия за периода от 26.11.2022г. до 20.08.2023г. в имот на длъжника в гр.

Русе, ул. ****, абонатен №03070310030, заедно със законната лихва от 07.11.2023г. до окончателното изплащане, 60.72 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 06.11.2023г. и за 77.20 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.

От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия за периодите 26.11.2022г.-21.12.2022г., 22.12.2022г.-20.01.2023г., 21.01.2023г.21.02.2023г., 22.02.2023.-24.03.2023г., 25.03.2023г.-26.04.2023г., 27.04.2023г.26.05.2023г., 27.05.2023г.-30.06.2023г., 01.07.2023г.-25.07.2023г., 26.07.2023г.20.08.2023г. и от приложеното на л.26 извлечение от сметка по партида №0307-03-1-0030 за дължими суми от Н. В. Д., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр. Русе, ул. ****, за исковите периоди общо сумата 1125.21 лв с ДДС.

От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно от вещото лице инж. М. Т. Д. в съдебно заседание на 28.01.2025г., се установява, че имотът с административен адрес гр. Русе, ул. ****, е присъединен към градската топлопреносна мрежа на гр. Русе чрез групова абонатна станция. В сградата, в която имотът се намира, е въведено дялово разпределение на 2 топлинна енергия, като през исковия период услугата “дялово разпределение на топлинна енергия за отопление” е извършвана от ”Техем Сървисис” ЕООД гр. София, а дяловото разпределение на топлинната енергия за битова гореща вода – от “Топлофикация Русе” АД.

Периодът, посочен в исковата молба (26.11.2022г.-20.08.2023г.), включва девет отчетни периода, от които пет отоплителни месеца от отоплителен сезон 2022/2023г. и четири неотоплителни месеца от 2023г.

В имота се водят под отчет две отоплителни тела с уреди за дялово разпределение на топлинна енергия и един водомер за битова гореща вода.

В сградата, в която имотът се намира, не се начислява топлинна енергия за отопление на общи части.

Претендираната от ищеца сума за доставена топлинна енергия е за отопление в имота, за битова гореща вода и за дял “сградна инсталация”, начислявана съгласно т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

При спазване правилата на Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия вещото лице е извършил контролни изчисления на подлежащите на начисляване суми, при което за имота следва да се разпредели 9.3794 MWh топлинна енергия за периода 26.11.2022г.-20.08.2023г. на стойност общо 1125.20 лв с ДДС с отчитане на таксата за услугата “дялово разпределение на топлинна енергия за отопление” (1092.56 лв + 32.64 лв).

Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че правилно са направени изчисленията на топлинна енергия за исковия период от “Топлофикация Русе” АД и ги потвърждава.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

В исковата сума 1125.20 лв не са включени лихви за забава на плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №03-07-03-10030 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 06.11.2023г. възлиза на 60.72 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото и могат да служат като 3 доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая представеното извлечение от сметка по партидата на ответницата не се оспорва от особения представител на ответника, нито е опровергано с противни доказателства, поради което има доказателствено значение за отразените в него факти.

Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати своевременно на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 1125.20 лв стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 26.11.2022г.-20.08.2023г., заедно със законната лихва от 07.11.2023г. до окончателното изплащане и 60.72 лв лихва за забава за периода до 06.11.2023г., включително. Ответникът дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 77.20 лв разноски по ч. гр. дело №5773/2023г. на РРС.

Възражението на особения представител на ответника, че не дължи сумите за доставена и разпределена топлинна енергия по представените фактури за периода 26.11.2022г.-20.08.2023г., тъй като липсват убедителни доказателства да е бил собственик, съотв. ползвател на имота в исковия период, е неоснователно. С представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №58/05.10.2011г., том 2, рег. №1936, дело №250/2011г. на русенския нотариус Жанета Георгиева (л.46), ответникът се легитимира като собственик на имота в гр. Русе, ул. ****. В писменото заключение на експертизата е посочено, че липсват доказателства ответникът да е подавал заявление за временна необитаемост на жилището, съгл. чл.17, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация Русе” АД.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 775 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 350 лв за вещо лице, 250 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Мотивиран така, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК 117005106, към Н. В. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.

Русе, ул. ****, ап.5, за сумите 1125.20 лв стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.11.2022г. до 20.08.2023г., заедно със законната лихва от 07.11.2023г. до окончателното изплащане и 60.72 лв лихва за забава за периода до 06.11.2023г., включително.

ОСЪЖДА Н. В. Д. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 77.20 лв разноски по ч. гр. дело №5773/2023г. на Русенски районен съд, както и 775 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5