Решение № 3728 от 28.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3728

Бургас, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20257040702531 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по повод жалбата на А. Б., гражданин на Украйна, роден на [дата]., с [ЛНЧ], представляван от пълномощника адв. Д. Г. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А/20960 от 16.12.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас. С обжалваната заповед е отказана на жалбоподателя месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайни увреждания.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че към заявлението на жалбоподателя за отпускане на помощта са приложени всички изискуеми документи, в т.ч. експертно решение на ТЕЛК. На следващо място се сочи, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците жалбоподателката има право на социално подпомагане, като чужд гражданин с предоставена временна закрила. Изложено е, че отпускането на социални помощи за лица с предоставена временна закрила е предвидено в Закона за социалното подпомагане, а претендираната помощ представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция в чл. 2, ал. 2 от ЗСП. Наред с това е отбелязано, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето и не е съобразена с чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. По същество се иска отмяна на заповедта и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваната заповед на основанията, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. С писмена молба заявява становище за неоснователност жалбата, като излага подробни съображения. Счита, че в случая не са изпълнени условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като сочи, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор, а между Република България и Република Украйна не е подписан договор за социална сигурност. Отбелязва, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, съгласно Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане, но не и на помощи по Закона за семейни помощи за деца, които са семейни, а не социални помощи. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят А. Б. е депозирал в ДСП- Бургас заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А/20960 от 05.12.2025 г., с искане да бъде отпусната месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца- за отглеждане на дете с трайно увреждане. В заявлението същият е посочил, че е гражданин на Украйна с предоставена временна закрила, има регистриран настоящ адрес в [населено място], [жк], [улица] полага грижи за дете с увреждане- Д. Б..

След запознаване със съдържанието на заявлението-декларация и приложените към него писмени доказателства, на 16.12.2025 г. социален работник е отразил върху заявлението, че между Република България и Украйна няма сключена спогодба, с която да е предвидено получаване на такива помощи.

След проведен предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас е издал оспорената Заповед № ЗСПД/Д-А/20960 от 16.12.2025 г., с която е отказал исканата помощ по съображения, че не са налице установените в чл. 3, т. 5 от ЗСПД материалноправни предпоставки.

По делото е приложена регистрационна карта на чужденец, удостоверение за раждане и експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че детето Д. Б. е освидетелствано с 50% трайно намалена работоспособност.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД да издава заповеди за отпускане на семейни помощи за деца. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на социално подпомагане, а на основание чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

Според чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

По делото е доказано, че детето на жалбоподателя- Д. Б. е освидетелствано от ТЕЛК като дете с трайни увреждания и има определени 50% вид и степен на увреждане/трайно намалена работоспособност. Към момента на подаване на заявлението детето не навършило [възраст] възраст, живее постоянно в страната, заедно с жалбоподателя А. Б.- негов баща и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. На членовете от семейството е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, видно от приложените регистрационни карти. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 8д от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на А. Б. с вх. № ЗСПД/Д-А/20960 от 05.12.2025 г., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да бъде уважено искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като размерът му не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В случая тези предпоставки са налице- осъществена правна помощ от адв. Д. Г. О. и постановено позитивно решение за представляваната от него страна, поради което и с оглед своевременно заявеното искане, следва да се определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лева. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху юридическото лице Агенция за социално подпомагане, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, поради неоснователно предизвикания от последния правен спор.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/20960 от 16.12.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас за произнасяне по А. Б. с вх. № ЗСПД/Д-А/20960 от 05.12.2025 г., при спазване на указанията, дадени с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на адв. Д. Г. О. от АК- Бургас с личен № ********** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. Б. в производството по адм.дело № 2531/2025 г. по описа на Административен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Съдия: