Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6650 от 03.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9741/2022
Вид
Решение № 6650
Подписан
03.01.2024
В сила
03.01.2024
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62 · Закон за защита на потребителите
  • чл.62, ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 6650 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100509741 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Образувано е по молба на въззивника/ответник Й. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** за допълване на решение от 29.05.2023 г. по в.гр.д. № 9741/22 г. на СГС, ГО, ІІІ-“б” въззивен състав, като счита, че съдът не се е произнесъл по искането и не е „прогласил“, че ЕС, находяща се в гр.София, ж.к.“****“, не е присъединена към топлопреносната мрежа, не е налице писмено искане, направено от ОС на ЕС за присъединяване, че молителят не е давал съгласие за присъединяване към топлопреносната мрежа, като се развиват подробни доводи по съществото на спора, по разпределянето на ТЕ, заключението на вещото лице, както и относно твърденията на молителя.

Ответниците по молбата З. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** и „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е. не вземат становище по нея.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД също не взема становище по молбата.

1

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна, тъй като не е налице предпоставката на чл.250 ГПК.

С решение от 29.05.2023 г. по в.гр.д. № 9741/2022 г., СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав е потвърдил решение от 02.06.2022 г. по гр.д. № 58458/2020г. на СРС, I ГО, 175 състав в обжалваната част.

На допълване по чл.250 от ГПК подлежи съдебен акт, при който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета на делото. Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, като съдът не е формирал воля относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет т.е. непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет-липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, по някой от съединените искове или относно допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет (напр. за законна лихва). Когато съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, но е пропуснал да обсъди доказателства, доводи и възражения на страните, постановеният съдебен акт не е непълен и този пропуск не може да се отстрани по реда на чл.250 ГПК чрез постановяване на допълнително решение, поради забраната на чл.246 ГПК след обявяване на решението съдът сам да го отмени или измени.

В случаят спорният предмет на образуваното пред първоинстанционния съд дело е въведен с исковата молба на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК 831609046, а именно, че са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците, като наследници на починалия З. Й.ов Б., в качеството на собственици на процесния имот, на претендираните суми. Въззивникът/ответник Й. З. Б. е развил доводи във въззивната си жалба, че процесният апартамент не е отопляван с ТЕ, закупена от ищеца, че ответниците, респ. техните наследодатели, не са давали съгласие за такова отопление, че ЕС не е присъединена към топлопреносната мрежа по реда, уреден в чл.133, ал.2 от ЗЕ, а протоколът от 10.09.2002 г. не е доказателство, че собствениците са решили АС на ЕС да бъде присъединена към топлопреносната мрежа, че е налице хипотезата на непоръчана доставка по смисъла на чл.62 от ЗЗП, че ответниците не са препятствали ищцовото дружество за отчитане показанията на топломерите и няма основание да се разпределя ТЕ по реда, уреден с т.6.7 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, поради което разпределянето на ТЕ, направено от вещото лице не показва действителният размер на получената от ответниците ТЕ. Искането е да бъде отменено решението на СРС. С оглед на така очертания предмет на спора, СГС намира, че е налице произнасяне по цялото искане. В молбата се по чл.250 ГПК молителят излага и несъгласието си с мотивите на СГС, обусловили изхода на делото, но тези доводи не са относими към производството по чл.250 ГПК.

Допълване на съдебния акт от съда по реда на чл.250 ГПК се допуска, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, а не по доводите на страната.

Твърденията за непроизнасяне на съда по аргументи на страната са оплаквания, с които същата страна се стреми по същество към ревизиране на 2 правния резултат, което е недопустимо в производство по чл.250 ГПК, нямащо за предмет въпроси относно правилността на съдебния акт. По тези съображения молбата по чл.250 ГПК следва да се остави без уважение Подадена е и молба по реда на чл.251 ГПК от въззивника/ответник Й. З.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** за тълкуване на решение от 29.05.2023 г. по в.гр.д. № 9741/22 г. на СГС, ГО, ІІІ-“б” въззивен състав в смисъл дали липсата на изрично декларирано нежелание по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ за преустановяване на подаването на топлинна енергия, съставлява съгласие с доставката на услугата и е „искане”, по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, за доставката на услугата централно отопление, дали така направеното искане дерогира разпоредбата на чл.62, ал.З ЗЗП и дали осъдителните решения на съдилищата по делото отнемат правото на молителя да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в процесния апартамент № 137, дали по презумпцията ищецът е изпълнил задължението да уведомява молителя за предстоящия отчет на показанията на разпределителите, което му е вменено от общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия на клиентите в град София, дали е вярно изчислен от ищеца и вещото лице, по формула в т. 6.1.1 на отмененото приложение към НТ, на база на инсталираната отоплителна мощност на инсталацията за централно отопление и денградусите за процесния период, размера на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и дали изчисления размер на топлинна енергия отдадената от сградната инсталация на базата на инсталираната отоплителна мощност на инсталацията за централно отопление е действително отдадена от сградната инсталация, дали свързването посредством топлопровод, на абонатната станция към топлопреносната мрежа, което не е поискано от общото събрание на съсобствениците на етажната собственост, и за което не е сключен писмен договор между ищеца и съсобствениците на етажната собственост, е законово уредено искане по смисъла на ЗЗП, направено от съсобствениците на етажната собственост, за присъединяване на абонатната станция към топлопреносната мрежа и дали свързването по презумпция е искане към ищеца отправено от съсобствениците на етажната собственост за присъединяване.

Ответниците по молбата З. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** и „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е. не вземат становище по нея.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД също не взема становище по молбата.

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна, тъй като не е налице предпоставката на чл.251 ГПК.

Необходимост от тълкуване на решението възниква, когато то е неясно и трябва да бъдат приложени правните му последици -зачитане на силата на 3 пресъдено нещо, провеждане на принудително изпълнение или прилагане на конститутивните му правни последици. В тези случаи волята на съда, изразена в постановеното решение, не се изменя, а се разяснява, поради което и в тези случаи не се нарушава забраната на чл.246 ГПК. Съдът намира, че постановеното решение е достатъчно ясно, а с поставените въпроси за тълкуване на решението, молителят отново се стреми по същество към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо и в производство по чл.251 ГПК. Молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на въззивника/ответник Й. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** за допълване на решение от 29.05.2023 г. по в.гр.д. № 9741/22 г. на СГС, ГО, ІІІ-“б” въззивен състав.

ОСТАВЯ без уважение молбата на въззивника/ответник Й. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** за тълкуване на решение от 29.05.2023 г. по в.гр.д. № 9741/22 г. на СГС, ГО, ІІІ-“б” въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4