Решение № 232 от 07.04.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4511/2021
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 07.04.2022
- Състав
- Нина Методиева Коритарова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 2, т. 5 · Закон за общинската собственост
- чл. 64 · Закон за собствеността
- чл. 6, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28б, ал. 8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 и сл. · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 46 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4а, ал.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 62, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 63 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. Сливен, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230104511 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р. Г. ГР., ЕГН: ********** и К. ХР. ГР., ЕГН: ********** и двамата от гр. ***, ул. „***“ ***чрез адв.
С.К. от АК-Сливен, с която обективно и евентуално са съединени отрицателен установителен иск за собственост срещу Община Сливен и при условие на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен отрицателния установителен иск е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК и чл. 79 ЗС, с който се претендира да се признае за установено, че ищците са собственици на процесния поземлен имот по отношение на ответника Община Сливен на основание давностно владение на имота продължило повече от 10 години.
В исковата молба, ищците твърдят, че предмет на настоящият съдебен спор е недвижим имот, представляващ:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор Ns
***, по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД - 18 - 31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес гр. Сливен, местност „Башчардак“, с площ 1152 кв.м., трайно предназначение - земеделска територия, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих/съгласно пар. 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: - 1890, при съседи: ***, ***, ***, ***.
Според Разписен лист на гр. Сливен, вилна зона „Запад“ на Община Сливен, описания недвижим имот бил собственост на бащата на ищцата Р. Г. ГР. - Георги Тодоров Кечеджиев, който бил починал на 17.12.2014 г.Приживе, през 1997 г., той по свое желание бил предоставил владението на този недвижим имот на ищците, като им бил заявил, че им го подарява по повод сключения между тях граждански брак. Във връзка с това, през 1998 г.
1 ищците били регистрирали имота на тяхно име в Дирекция „МДТ“ в Община Сливен. От тогава и до настоящият момент ищците твърдят, че заплащат всички дължими местни данъци и такси, дължими на Община Сливен за гореописания недвижим имот, обработват го, отглеждат там овощни дървета, берат плодовете им, грижат се за облагородяването му.
Във връзка с горните факти, ищците били решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка, по силата на който да бъдат признати за собственици на недвижимия имот по давностно владение. Били се снабдили се със скица и данъчна оценка на имота и депозирали молба - декларация пред Община Сливен за започване на процедурата и издаване на Удостоверение, от което да е видно, че процесния имот не е общинска собственост.
Посочват, че такова удостоверение било издадено, но в него било отразено, че недвижимия имот е общинска собственост без да е посочено на какво основание.
Твърдят, че след като получили това удостоверение се били свързали с общинската администрация за да разберат на какво основание или документ Община Сливен се идентифицира като собственик на процесния недвижим имот, но конкретен отговор не били получили.
В тази връзка ищците твърдят, че Община Сливен не е собственик на гореописания недвижим имот, а те са придобили собствеността върху него на основание давностно владение, тъй като считат, че по отношение на тях била изтекла предвидената в чл. 79 от ЗС давност от 10 години, даваща им правото да придобият собствеността върху процесния недвижим имот, тъй като били владяли същия непрекъснато, необезпокоявано и явно през периода от 1997 г. до 2021 г., включително до датата на образуване на настоящото дело.
На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК молят съда да признае за установено по отношение на Р. Г. ГР., ЕГН ********** и К. ХР. ГР., ЕГН **********, че Община Сливен не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор N° **, по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес гр. Сливен, местност „**“, с площ 1152 кв.м., трайно предназначение - земеделска територия, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих/съгласно пар. 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: - 1890, при съседи: ***, ***, ***, ***.
В условията на евентуален иск молят съдът да признае за установено по отношение на Община Сливен, че Р. Г. ГР., ЕГН ********** и К. ХР. ГР., ЕГН **********, са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор N°**, по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес гр. Сливен, местност „Башчардак“, с площ 1152 кв.м., трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих/съгласно пар.
4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: - 1890, при съседи: ***, ***, ***,
***, на основание давностно владение, поради изтекла в тяхна полза предвидената в чл. 79 от ЗС давност от 10 години.
2
Претендират да им бъдат присъдени всички направени разноски по настоящата искова молба и образуване на делото.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Исковата молба била нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум досежно конструкцията и съотношението между исковете.
В обстоятелствената част на исковата молба отрицателния и положителния установителен иск били предявени в условията на кумулативност. Докато в петитума на исковата молба те били предявени в условията на евентуалност.
Отстраняването на това противоречие било съществено, както за условията за допустимост на всеки един или на двата иска, така и по отношение на дължимата държавна такса/ дали е дължима за един или за два иска/, както и с оглед защитата на ответника.
Счита, че предявените искове срещу Община Сливен в посочената конструкция били недопустими и неоснователни, поради липса на правен интерес и поради различния предмет на двата иска.
Съобразно решение № 156 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7805/2013 г., I г. о., ГК, отхвърлянето на положителен установителен иск за собственост с влязло в сила решение по предходно дело не е пречка за предявяване на отрицателен установителен иск от същите ищци, когато по двете дела се защитават различни права. Преценката за правния интерес от отрицателния установителен иск следва да бъде направена въз основа на твърденията в исковата молба и съпоставка на защитаваните права с двата иска.
Съобразно решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК, с отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск за собственост със сила на присъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им придобили права в хода на процеса, че ищецът не е собственик на спорното право на предявеното придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобиване правото на собственост, които не са били предявени с исковата молба. С предявяване на иска се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота. Същевременно влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителният установителен иска за собственост, респективно ревандикационен иск, независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответникът е собственик на имота, предмет на спора.
Обстоятелството, че предявяването на положителен установителен иск е равнозначно на предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото право, има отношение само за правилата за доказване в процеса. Силата на пресъдено нещо обаче се формира само по конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане.
Затова е отхвърляне на положителен установителен, или ревандикационен иск се установява със сила на присъдено нещо, че ищецът не е собственик на предявеното основание, но от това не следва, че собственик на същото спорно право е ответникът /за разлика от отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че ответникът е собственик, а при уважаване - че не е/.Всяка страна, независимо от 3 процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.
Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на положителен установителен иск, т.е. до обективно съединяване на искове. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право./ мотивите по т. 1 от TP № 8/ 12г., постановено на 27.11.13г. от ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/12г./ Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.
Изхождайки от обстоятелството, че ищците и по двата иска, защитават твърдяното от тях едно и също вещно право /индивидуализирано като предмет и придобивно основание/, то не е налице правен интерес от предявения понастоящем отрицателен установителен иск.
С уважаване на предявения положителен установителен иск би се постигнала в пълния и необходим обем защита на твърдяното от ищеца право на собственост, което пък обстоятелство го лишава от правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск в настоящия случай.
Поради което счита, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес.Исковете били неоснователни поради следните съображения:Не отговаряло на действителността, че ищците били собственици на процесния имот. Според чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежала на 4 граждани, юридически лица или държавата, била общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включвали само онези земеделски земи, които били подлежали на възстановяване, тоест земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, но не били заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не били изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесният имот попадал в обхвата на земите по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ. В Кадастралната карта било посочено, че ПИ с идентиф.*** се намира в м.“Башчардак“, вид територия замеделска, нтп - за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), площ 1152 кв.м., номер по предходен план 1890. За местността, в която се намира имота имало влязъл в сила план за новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със заповед № РД - 11-09- 001 /21.06.2017 г. на Областен управител на област Сливен. Видно от заповед РД 15 - 824/ 17.06.2009 г. на Кмета на община Сливен, на К. ХР. ГР. му било отказано да придобие собствеността на процесния имот, т.к. същият не бил представил удостоверение за ползване по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.