Решение № 4543 от 10.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4543 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Д.

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Н. Д. В. гражданско дело №

20241100503148 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 19924 от 04.12.2023 г., постановено по гр.дeло № 58240/2022 г. на СРС, Г.О., 176 състав, е осъдена Държавата чрез Прокуратура на Република България, да заплати на С. С. В., с ЕГН: ********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска с основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 3500 лева до пълния предявен размер от 25000 лева като неоснователен. С решението на съда е осъдена Държавата чрез Прокуратура на Република България, да заплати на С. С. В., с ЕГН: ********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 3000 /три хиляди/ лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за адвокат по НОХД № 530/2021 г. на ВКС, от незаконосъобразно обвинение за престъпление по чл.255,ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е влязла в сила оправдателна присъда, ведно със 1 законната лихва, считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК Държавата чрез Прокуратура на Република България, да заплати на С. С. В. с ЕГН: ********** сумата от 10 лева внесена държавна такса по делото. С решението на съда е осъдена на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Държавата чрез Прокуратура на Република България, да заплати на адв.Р. И. А. - член на САК, № 1100544710, сумата от 950 /деветстотин и педесет/ лева адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца по делото.

Срещу решението на СРС, 176 с-в е подадена въззивна жалба от С. С. В., чрез пълномощника му адв.Р. А., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата над 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от 25000 лв., като вместо това бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед претърпените от ищеца вреди, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ответник Прокуратурата на Република България, не е депозирала по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание чрез прокурор Христова взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ищеца. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва 2 да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Съдът не споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи, относно определения размер на дължимото обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди. Решението е частично неправилно, в частта относно определения размер на дължимото обезщетение за претърпените от страна на ищеца неимуществени вреди. Доводите в жалбата на ищеца, досежно определения размер на дължимото обезщетение са основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от уврежданеточл.4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в 3 изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл.7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

В настоящия случай ищецът С. С. В. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 27.07.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и със същото постановление му е наложена мярка за нетклонение „подписка“. В процесния случай се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години. С присъда от 20.02.2020 г., постановена по н.о.х.дело № 5238/ 2018 год. на СГС, Наказателно отделение, 5-ти състав, ищецът С. С. В. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК. С решение № 10002 от 11.01.2021 год., постановено по в.н.о.х.дело № 497/ 2020 год. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 състав, е потвърдена присъда на СГС-НО, 5 състав по нохд № 5238/18 г. С решение № 60138 от 01.11.2021 г., постановено по наказателно дело № 530/2021 г. на ВКС на Р.България, ІІІ н.о. е оставено в сила решение № 10002/ 11.01.2021 г. постановено от Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 497/2020 г. Решението на ВКС е окончателно, поради което оправдателната присъда по н.о.х.д. № 5238/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 5-ти състав е влязла в законна сила на 01.11.2021 г.

Съдът приема, че по реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материални и процесуални норми. Правозащитните органи представляват държавата като процесуални субституенти, като специалната отговорност по чл.2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение, тъй като при обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция 4 по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на РБ не биха настъпили каквито и да било вреди. В случая, обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. В процесния случай се касае за искова претенция за вреди от процесуална принуда, в резултат на оправдаване на ищеца с влязла в сила оправдателна присъда /чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, за които държавата отговаря, чрез прокуратурата, тъй като тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение в извършване на престъпление. В този случай, рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение, за лицето не биха настъпили претендираните вреди.

Оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, обосновават извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук и за наличие на основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпени от ищеца С.

С. В. имуществени и неимуществени вреди.

В случая искът е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано от страна на ответника в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. С. В., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3000 /три хиляди/ лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за адвокат по НОХД № 530/2021 г. на ВКС, от незаконосъобразно обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 г. до окончателното изплащане. В този смисъл, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника не може да бъде пререшаван от въззивния съд.