Решение № 116 от 07.05.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Ихтиман, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Д. като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20241840100882 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път“ 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д. - *************, чрез адв. М. Ц. против Г. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. ********, община ********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, да бъде признато за установено спрямо ответника на основание чл. 422 ГПК, че дължи на ищеца следните суми:

2725,00 лева - главница по договор за потребителски кредит № CREX - 19838*** от **.**.2023 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България и Г. С.

П., ведно със законната лихва от **.**.2023 г. до изплащане на вземането;

457,76 лева - възнаградителна лихва за периода от **.**.2023 г. до **.**.2024 г.;

221,67 лева – мораторна лихва за периода от **.**.2023 г. до **.**.2023 г.; за които суми е издадена Заповед № 18/10.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1230/2023 г. по описа на РС – Ихтиман.

Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в заповедното и в исковото производство.

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът дължи процесните суми по силата на договор за потребителски кредит № CREX-19838*** от **.**.2023 г., сключен с „„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България“, ЕИК 204915054, вземането по който е придобито от ищеца, с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на **.**.2023 г. придобиване на търговско предприятие на „„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България“. Твърди се, че на **.**.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащанията на дължимите вноски по кредита и е изпаднал в забава. Сочи се, че на **.**.2023 г. е изпратена покана до кредитополучателя, с която е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост и му е предоставен срок и възможност за доброволно изпълнение. Ищецът с исковата молба се позовава на предсрочна изискуемост и изразява изрично воля за обявяване на вземанията по договор за потребителски кредит № CREX-19838*** за изцяло и предсрочно изискуеми.

Иска се установяване на вземане за главница в размер на 2725,00 лева, договорна лихва в размер на 457,76 лева, мораторна лихва в размер на 221,67 лева, ведно със законна лихва 1 върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

За така възникналото вземане за главница, договорна лихва и мораторна лихва е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искови претенции. Възразява, че представеният по делото договор за потребителски кредит не е подписан от него. Моли да бъде отхвърлен предявеният иск поради липса на данни за наличие на възникнало заемно правоотношение между страните.

В последното проведено открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. От пълномощника на ищеца адв. М. И. е депозирана молба, с която заявява, че по делото се е установило, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България и Г. С. П. е сключен договор за потребителски кредит, който е подписан с усъвършенстван електронен подпис. Сочи, че съгласно чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) усъвършенстваният електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В конкретния случай според ищеца, видно от стр. 7, предпоследен абзац и стр. 8, последен абзац от договора страните са се съгласили, че когато кредитополучателят избере да подпише договор за потребителски кредит електронно, при условията и по реда, предлагани от кредитора, то силата на обикновения и/или усъвършенствания електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014, положен върху договора за кредит и всички приложени към него документи ще бъде равностойна на тази на саморъчен подпис, в съответствие със ЗЕДЕУУ. Счита оспорването на документа от ответника за неоснователно.

Сочи, че от събраните доказателства се установява, че банката кредитор е отпуснала заем в размер на 2725 лева на ответника, от които 2500 лева за закупуване на холна гарнитура, което се установява, че се случило от приложена фактура от „Армони – Селен“ ЕООД. Твърди, че останалите 225 лева са послужили за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“. Ищецът твърди, че ответникът не е платил нито една от дължимите вноски и е изпаднал в забава на **.**.2023 г., когато е падежирало първото плащане, а на **.**.2023 г. до него е изпратена покана, с която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. При условията на евентуалност, ако съдът не счете поканата за надлежно връчена, ищецът сочи, че е направено искане предсрочната изискуемост да се счита настъпила с връчването на исковата молба. Сочи, че от вписване в ТРРЮЛНЦ се установява придобиването на „БНП Париба Пърсъснъл Файненс СА, клон България“ от ищеца, а от приетата съдебно-счетовдната експертиза се установява претендираните с исковата молба вземания. Моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъдат уважени претендираните суми за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва в доказания размер. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство, съгласно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание, редовно призован чрез назначения си особен представител, не се явява. Представлява се от особения си представител адв. Д. Н., която сочи, че декларацията-съгласие за обработка на лични данни е подписана от ответника с квалифициран подпис, а договорът с усъвършенстван, което поражда съмнения у нея доколко този договор е бил подписан. Заявява, че не може да бъде категорична доколко този подпис е законосъобразен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за потребителски кредит № CREX-19838*** от **.**.2023 г. се установява, че между „„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон 2

България“, ЕИК 204915054 и Г. С. П. е бил сключен договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 2725 лева, от които 225 лева са послужили за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“.

Предоставената заемна сума е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски от по 265,23 лева. Съгласно договора месечният лихвен процент възлиза на 31,39 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 36,33 % и включва главница и договорна лихва.

Съгласно чл. 3, изр. 2 от представените условия към договора, при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходимо уведомяване на длъжника.

От приложена като доказателство към исковата молба Последна покана от ищеца от **.**.2023 г., без данни за това дали същата е получена от Г. П., се установява, че ищецът е отправил уведомление до ответника за това, че цялото задължение е предсрочно изискуемо поради направеното просрочие от поне две месечни вноски и е поканил ответника да ги заплати в седемдневен срок от получаване на поканата.

От представената и приета като писмено доказателство по делото Фактура № 0000001***/**.**.2023 г., издадена от „АРМОНИ-СЕЛЕН“ ЕООД, ЕИК 200671948 се установява, че ответникът Г. С. П. е закупил холна гарнитура на стойност 2500 лева на **.**.2023 г.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като отговаря на поставените задачи се установява, че към **.**.2025 г. задължението по Договор за потребителски кредит № CREX-19838*** е било в размер на 3404,43 лева, от които: главница – 2725 лева; договорна лихва – 457,76 лева и мораторна лихва върху главницата за периода от **.**.2023 г. до 2**.**.2023 г. – 221,67 лева.

От допуснатата и назначена съдебно компютърно-техническа експертиза се установява, че процесният договор за кредит е подписан електронно от ответника Г. П. на **.**.2023 г. в 13:16:29 ч. с усъвършенстван електронен подпис, а не с квалифициран електронен подпис.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са допустими, с оглед връчената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1230/2023 г. по описа на РС – Ихтиман на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и обстоятелството, че връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса.

В хода на производството е установено, че титуляр на вземането към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на **.**.2023 г. придобиване на търговско предприятие на „„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България“.

Не е налице спор по отношение на размера на дължимите суми по процесния договор за кредит, както и на обстоятелството, че ответникът не е извършвал плащания по договора.

По отношение на въпроса за това дали е настъпила предсрочна изискуемост, съдът намира, че с представената и приета по делото последна покана, отправена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България до ответника, доколкото не са налице данни същата покана да е бил връчена надлежно на ответника, то съответно не е била надлежно обявена и предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от това, съгласно т. 1, изр. 2 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС: „Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението 3 за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК“. Независимо, че в случая отговорът на поставения въпрос по тълкувателното дело да касае производство по предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, съдът намира за приложими постановките на тълкувателното решение и в настоящия случай. Доколкото срокът на процесния договор за кредит за връщането на всички суми от кредитополучателя на кредитора е настъпил на 01.02.2024 г., която дата е след датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.12.2023 г., но към настоящия момент е изтекъл този срок, то предявените искове за установяване на вземанията за всички вноски по кредита следва да се считат за основателни.

Налице е спор по отношение на автентичността на процесния договор за кредит, като в тази връзка съдът откри производство по оспорването на автентичността на този документ по чл. 193 ГПК. От приетото заключение по допуснатата и назначена съдебно компютърнотехническа експертиза се установи, че процесният договор за потребителски кредит е подписан с усъвършенстван електронен подпис от ответника Г. П.. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ: „Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните“. В настоящия случай, в предпоследния абзац на стр. 7 от процесния договор за кредит е уговорено следното: „Страните се съгласяват, че когато Кредитополучателят избере да подпише договор за потребителски кредит електронно при условията и по реда, предлагани от Кредитора, силата на обикновения и/или усъвършенствания електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014, положен върху договора за кредит и всички приложени към него документи, ще бъде равностойна на тази на саморъчен подпис, в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги“.