Решение № 4218 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4218 гр. С, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110108297 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК *** срещу Р. П. И. , ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН **********. Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия, извършено дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят в условията на разделна отговорност (всеки по ½) на „Т С” ЕАД следните суми: 2980,93 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. за имот с адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 351, вх. 1, ап. 17 с аб. №233493, 508,35 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 01.02.2022 г., 23,53 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. - м.04.2020г. и 5,07 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2019 г.- 01.02.2022 г. , ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендира Р. П. И. да бъде осъдена да заплати сумата 1490.46 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020. за имот с адрес: гр.

С, ж.к. М 3, бл. 351, вх. 1, ап. 17 с аб. №233493, 254.17 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 01.02.2022 г., 11.76 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. - м.04.2020 г. и 2.53 л в . , мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 1

03.03.2019 г. – 01.02.2022 г . , ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендира И. П. И. да бъде осъден да заплати сумата 1490.46 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020 г., 254.17 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. г., 11.76 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. - м.04.2020 г. и 2.53 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. - 01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. П. И., с който оспорва исковата молба. Прави възражение за неяснота в претенциите на ищеца предвид липсата на индивидуализация на сумите по месеци и за различните компонентни.

Оспорва размерите на задълженията като завишени. Възразява за погасяване по давност на вземанията, възникнали повече от три години преди завеждане на делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Р. П. И..

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.

Във връзка с направеното възражение за погасяване на част от задълженията по давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на ответника в забава съгласно Общите условия.

2

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисиз“ ЕООД, ЕИК 130036512 не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявени са субективно съединени искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.04.1990 г. е видно, че П. И. И. е закупил апартамент №17 на етаж 5 в бл. 351, вход 1 А в ж.к. М №, гр. С . Видно от Удостоверение за наследници изх. 208/05.02.2008 от 11.04.2022 г., издадено от Столична община, район М П. И. И. е починал на 31.01.2008 г. и е оставил за свои наследници ответниците Р. П. И. – дъщеря и И. П. И. – син. Въз основа на така установените обстоятелства съдът намира за доказано в производството, че в рамките на процесния период ответниците са били собственици всеки на по ½ ид. ч. от имота, доколкото не се твъри и не се установява да е налице обстоятелство, изключващо придобИ.е на имота еднолична собственост от техния баща и/или разпореждане със същия както от него до смъртта му, така и от неговите правоприемници след придобИ.ето му по наследство преди или в рамките на процесния период.

Предвид горните изводи съдът счита, че е доказано в производството е, че всеки от ответниците дължи заплащането на по ½ от стойността на топлинната енергия, предоставена от ответното дружество в рамките на възникнало на осн. чл. 153 ЗЕ правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение имот, представляващ апартамент №17 с адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 351, вх. 1 с аб. №233493.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното 3 предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и заключение на съдебнотехническата експертиза. От отговора на задача 2 от заключението на вещото лице се установява, че в рамките на процесния период за имота е доставена топлинна енергия за отопление и БГВ, като е извършвано начисление на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. За имота в рамките процесния период топлинната енергия е отчитана и изчислявана въз основа на реален отчет на 1 бр. лира /без физическа възможност за монтаж на измервателно устройство/ и водомер за отчитане на БГВ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и на база „служебен отчет“ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Вещото лице е установило, че за процесния период ФДР е съставила изравнителни сметки, като дяловото разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за процесния имот са в съответствие с действащите нормативни изисквания и цени на ТЕ. Според вещото лице общият разход за топлинна енергия за процесния имот за процесния период е в размер на 2926,01 лева.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено коректно. Неоснователни са оспорванията на ответника И. И. по отношение извършеното дялово разпределение от третото лице помагач. Съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ право и задължение на клиентите в сграда - етажна собственост е да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение.

Редовността на начина на формиране на волята на етажните собственици се съобразява по реда на приложимия закон по регулиране на отношенията между етажните собственици, поради което косвен контрол на същите в рамките на настоящото производство не може да бъде извършен и същите следва да се считат за обвързващи всички етажни собственици, вкл. ответниците. Етажните собственици /каквито са ответниците/ не следва да се ползват от ненадлежно изпълнение задълженията им да формират и изразят валидно воля във връзка с отчитане и разпределение на топлинната енергия. В случая се установява от заключението на вещото лице и представените доказателства от третото лице помагач, че именно последното лице е извършвало фактическото отчитане и разпределението на енергията в рамките на процесния период и тези действия са извършени при спазване от негова страна на нормативната уредба. Поради това и за ответниците е възникнало задължение да заплатят установените задължения за ТЕ в размер от общо 2926,01 лева.

С отговора на исковата молба, депозиран само от ответника И. И., е направено възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземанията за главница. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл.

111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.

4

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.