Решение № 1382 от 22.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110106543 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу *, Булстат *, със седалище: гр. *, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 2 234,55 лв. /две хиляди двеста тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил „*“ с рег.№ *, както следва: облицовка задна броня, заден среден долен дифузьор, адаптер задна броня, теглич, в резултат от претърпяно на 14.10.2022 г. ПТП по вина на П. Д.

С., водач на лек автомобил „*“ с рег. № *, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г. /датата на събитието/ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът С. Г. Д. твърди, че на 14.10.2022 г., около 13,00 ч., на автомагистрала „*“ в посока гр. *, при управление на собствения му лек автомобил „*“ с рег.

№ * е претърпял ПТП, като е бил блъснат отзад от П. Д. С., който управлявал лек автомобил „*“ с рег. № *, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, който е посочен и за виновен, видно от протокола за ПТП. Сочи, че от този удар има нанесени значителни материални щети по автомобила му, за което е заведена щета пред *. Излага, че ответникът му е превел сумата от 4 406,39 лв., която е по-ниска от сумата, която е трябвало да заплати за ремонт на автомобила си /6 640,94 лв./, видно от приложената от него фактура. Твърди, че за него е налице правен интерес да претендира разликата от 2 234,55 лв. от ответника, с която да бъде пълно обезщетен за претърпените вреди, поради което предявява настоящия иск, като претендира и законната лихва от датата на увреждането и разноските по делото.

Ответникът * подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е изплатил обезщетение в размер на 4 406,39 лв. на ищеца за претърпените от процесното ПТП имуществени вреди, съобразно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Намира претенцията над определеното и изплатеното от * обезщетение за прекомерно завишена и несъразмерна с действителния размер на претърпените вреди. Поддържа се, че размерът на 1 търсеното обезщетение е несъобразен с действително претърпените вреди, икономическите условия и стандарт за живот. Оспорва претенцията за лихва от датата на ПТП, като счита, че при основателност на иска би изпаднал в забава от датата на подаване на исковата молба в съда. Моли за конституиране на делинквента като трето лице помагач и за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

Представя писмена защита.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Протокол за ПТП № *от * г. на МВР /л. 6/ се установява, че на тази дата автоконтрольор е съставил документа за настъпило ПТП в 13,00 ч. на АМ „*“ в посока на движението към гр. *, между водачите на лек автомобил „*“ с рег. № * и лек автомобил „*“ с рег.№ * За виновен е посочен водачът на първия автомобил – П. Д. С., на който му е съставен и АУАН.

Представено е писмо от * към Г* /л. 69/ относно липса на представена валидна застраховка Гражданска отговорност от виновния водач П. С..

Представени са уведомление за щета /л. 70/ и опис на претенция от 17.10.2022 г. /л.

67, гръб/, от който се установяват приетите от Гаранционен фонд увреждания по автомобила.

Представена е проформа фактура от ЕТ „*“ /л. 7/ на стойност 6 640,94 лв. с ДДС във връзка с извършен ремонт по щета * на * В тази връзка е представена и калкулация на ремонта /л. 8–10/, от която се установява стойността на вложените резервни части и труд.

Представени са оригинал от фактура от 26.10.2022 г. от ЕТ „*“ на стойност 6 036,57 лв. и фискален бон за заплащане на тази сума /л. 68-69/.

Представена е заключителна техническа експертиза от * /л. 74/, от която се установява, че размерът на щетите е 4 406,39 лв., както и свързаните с нея документи, послужили за определяне на този размер /л. 75-84/.

Представено е писмо от * /л. 11/, с което се отказва преразглеждане на размера на вече определеното застрахователно обезщетение от 4 406,39 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото САТЕ /л. 50-53/ се установява, че причината за настъпване на уврежданията по процесния лек автомобил е съприкосновение в задната част на превозното средство с посока на удара отзад напред, с твърд обект с неправилна форма, какъвто би могъл да бъде предната част на друго превозно средство. Експертизата е приела уврежданията в съставения опис на претенция от 17.10.2022 г., като вещото лице е определило общ размер на пазарната стойност на ремонтните работи за възстановяване на автомобила в размер на 6 648,33 лв. Вещото лице не е могло да установи хоризонталната и вертикалната пътна маркировка, както и скоростите на движение на автомобилите, предвид липсата на данни за това, но посочва, че водачът на л.а. *не е имал възможност да предотврати произшествието, а водачът на л.а. *е имал пряка видимост към движещия се пред него автомобил и е имал възможност да се движи със скорост, която да му позволи да намали или спре зад него безопасно. При съпоставяне на механизма вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка между описаното ПТП и уврежданията по автомобила и е възможно да бъдат причинени по този начин.

Действителната стойност на автомобила към датата на ПТП по Методиката на * е 47 300 лв.

Общият размер на щетите по Методиката е 4 404,56 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че даденият от него размер от 6 648,33 лв. е по средни пазарни цени, а не по разходни документи.

2

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени вследствие на ПТП с МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ имуществени вреди, който е квалифициран по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, доколкото се касае за специалната хипотеза, при която се претендира отговорност от ответника *.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже претърпени на 14.10.2022 г. имуществени вреди, причинени при ПТП с МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, техният размер, както и претенцията си за обезщетение за забава. В тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил дължимото от него обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, както и обезщетението за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ * изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от *, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава на *се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497. Съгласно ал. 2 от същия член за определянето и изплащането на обезщетенията от* съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма (Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите). Съгласно ал. 5 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако * не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че на 14.10.2022 г. е настъпило ПТП между управлявания от ищеца автомобил „*“ и автомобил „*“, като за последният не се установява да е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът е отправил уведомление за щетите по автомобила му и му е определено обезщетение от ответника в размер на 4 406,39 лв., което е било заплатено.

Със заплащането на обезщетението следва да се приеме, че ответникът не е оспорил наличието на основанието за възникване на отговорността му. Не е релевирано възражение за съпричиняване, като не се е установяват предпоставките за наличието на такова, дори и предвид допуснатите въпроси към експертизата.

Първият спорен въпрос между страните е относно базата, въз основа на която е изчислено заплатеното от ответника обезщетение. По делото са представени проформа фактура и оригинална фактура. Ответникът е извършил изчисленията съобразно Методиката на ГФ съобразно посочения размер от 6 036,57 лв. във представената от сервиза оригинална фактура. За заплащането на тази сума е представен и касов бон. Същевременно ищецът представя проформа фактура на стойност от 6 640,94 лв. с ДДС. Съдът приема, че за база за изчисляване на обезщетението следва да се приеме стойността по оригиналната фактура, която следва и да е окончателната стойност на ремонта, доколкото проформа фактурата отразява само прогнозната стойност. В тази връзка и предвид заключението на вещото лице Гаранционен фонд правилно е приложил методиката (разликата от 2 лв. следва да се приеме за несъществена) и е изчислил размера на вредите съобразно нея.

Основният спорен въпрос между страните е дали размерът на обезщетението, което * следва да заплати на ищеца, следва да е това съобразно Методиката или действителната 3 средна пазарна стойност на вредите, която вещото лице е определило в размер на 6 648,33 лв., която сума се доближава и до реално заплатената от ищеца стойност за ремонта в размер на 6 640,94 лв.

Доколкото в чл. 558, ал. 2 КЗ е предвидено, че за определянето и изплащането на обезщетенията от * се прилагат правилата във връзка със застраховката „Гражданска отговорност“ то и приложение следва да намери и съдебната практика във връзка с този институт. Да се приеме обратното би означавало да се постави в по-неблагоприятно положение пострадалият, когато делинквентът няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и отговаря Гаранционния фонд, вместо застрахователя.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.