Решение № 11 от 15.01.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Тутракан, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20233430100446 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на К. Б. Б. с ЕГН ********** срещу В. В. Б. (с промяна във фамилното име на „Ж.а“ в хода на процеса) с ЕГН **********.

Делото е с международен елемент, тъй като е от значение въпросът за формата, валидността и ефекта на разпоредителна сделка, сключена в държава членка на ЕС, между ответницата и трето лице, докато тя е била в брак с ищеца.

Международната компетентност на сезирания съд следва от чл. 6, буква „в“ и буква „г“ на Регламетн (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от посочения от ищеца постоянен адрес на ответницата в гр. Тутракан – чл. 105 ГПК, и от цената на иска 2500 лева, който е частично предявен от 18000 лева.

Ищецът К. Б. твърди в исковата молба, следната фактическа обстановка: С ответницата били в граждански брак от 11.08.2018 г., който е прекратен с развод, съгласно решение по гр.д.№ 15/2023 на ТнРС, в сила от 27.01.2023 г. По време на брака, когато двамата били в Кралство Нидерландия, придобили МПС Лексус СТ 200Н 1,8 хибрид, с рег.№ ***, рама № JTHKD5BH302241986. Регистрацията на МПС-то от 10.11.2021 била на 1 името на съпругата, но ищецът бил този, който е платил изцяло цената от 15945 евро. В началото на декември 2022 г. ответницата се прибрала в България с МПС-то, след което регистрирала автомобила в България на името на брат си И. В. Ж., без знанието и съгласието на ищеца и без да е получил парична сума от продажбата на вещта. Автомобилът бил обявен за продажба, като в обявата бил посочен телефонът на ответницата.

Според ищеца, прехвърлянето на автомобила от бившата му съпруга на брат ѝ е симулативно, а целта ѝ е да избегне делбата му и да получи цялата цена при евентуалната му последваща продажба.

След дадени указания, процесуалният представител на ищеца настоява, че с прехвърлянето на МПС-то на брата на ответницата тя се е обогатила неоснователно, като обогатяването е равно на половината стойност на автомобила към момента на продажбата. Смята, че следва да се вземе предвид пазарната стойност на вещта, независимо от вида на разпоредителната сделка между ответницата и брат ѝ. Преценява, че половината стойност на автомобила е 18000 лева, и че ищецът има право да получи тази сума от ответницата, като осъдителният иск е частичен от тази стойност, само за 2500 лева. Претендира разноски.

Ответницата В. Ж.а в отговора на исковата молба твърди, че средствата, с които е купила автомобила Лексус в Нидерландия били изключително нейна собственост, като една част ѝ били дадени от нейния брат, а другата част от 5000 евро били в сметката на ищеца. Тези 5000 евро обаче били с произход от продажбата на личен неин автомобил Ауди с рег.№ ***, който придобила преди брака, но продала през 2019 г. за сумата от 11000 лева. Причината парите да бъдат по сметка на ищеца било общото решение на бившите съпрузи да сторят така и с цел спестяване.

За Лексус-а твърди, че е купен на нейно име, но за сметка на брат ѝ И.

Ж., тъй като по този начин решили да му се издължи. Владението на автомобила предала на брат си в Кралство Нидерландия, като там той пристигнал с полет от България на 01.12.2022 г.

По реда на чл. 145 и чл. 176 от ГПК страните допълват своите твърдения:

Ищецът К. Б. заявява, че с ответницата са нямали сключен брачен договор, който да урежда имуществените им отношения. Бракът им не бил сключен при избран законов режим на разделност. Нямат писмено споразумение за избор на чуждо право по отношение на брачните им имуществени отношения. Решили да регистрират автомобила „Лексус“ на нейно име, а не на неговото или общо на двамата, нищо че средствата за покупката били изцяло негови, защото имал още два автомобила на свое име в Нидерландия и за да плаща по-ниски данъци, така решили. Бившата му съпруга притежавала автомобил „Ауди“ с рег. № *** от преди брака и го е продала преди брака; не знае за каква цена и няма никаква представа какво е направила с парите, но те не били внесени по неговата сметка. Потвърждава, че с ответницата имали обща фирма „Б. и Ко“. Има служебен автомобил на фирмата. Когато придобили „Лексус“ –а, отрича тя да е имала „Волво“ и 2 влиза във вътрешно противоречие с предходното твърдение, че тогава имал два автомобила на свое име, като казва, че двамата били без личен автомобил.

Непоследователността в изявленията следва с трето пояснение, че имали един фирмен бус и „Фолксваген Туран“ на негово име.

Ответницата В. Ж.а: Потвърждава липсата на брачен договор, липсата на споразумение за избор на чуждо право и сключването на брака без избран режим на разделност. Отрича ищецът да е имал два други автомобила в Холандия, регистрирани на негово име, когато е придобила „Лексус“ –а.

Твърди, че той тогава е нямал автомобили на свое име. Потвърждава, че са имали служебен автомобил на общата им фирма „Б. и Ко“, на тази обща фирма и в момента имало също служебен автомобил. Когато придобила „Лексус“-а, имала и „Волво“, което продала. Оспорва твърдението на ищеца, че „Ауди“-то го е продала преди брака, твърди, че го е продала по време на брака. За „Фолксваген Туран“-а на ищеца тя казва, че той го е продал много преди покупката на „Лексус“ -а. С парите от продажбата на „Ауди“-то и с парите от „Волво“-то, Ж.а възнамерявала да си купи нов автомобил. Понеже нямала банкова сметка, внесла парите по сметката на ищеца. Твърди, че именно тях използвала за покупката на спорния автомобил. Тогава така решили със съпруга си, да не си открива сметка на свое име, защото били семейство и си имали доверие. На въпроса, какво е имала предвид в отговора на исковата молба, че покупката на автомобила, „Лексус“-а, е била за сметка на брат ѝ И. Ж., отговаря, че той искал от нея тя да му купи кола от Холандия и ѝ дал пари за това – 30 000 лева, и тя с парите на брат си, плюс парите от продажбата на „Ауди“–то и на „Волво“-то, купила „Лексус“-а. Тридесетте хиляди лева не били достатъчни за покупката на „Лексус“-а. Дадените от брат ѝ пари, не били с уговорката тя да му ги върне, а да му купи кола с тях.

Парите ѝ дал в брой, на ръка, преди придобивната сделка – когато съпрузите били лятото на 2021 г. в България, и същата есен, купили „Лексус“–а.

Регистрирали автомобила на нейно име, а не на брат ѝ, защото е купен в Холандия, брат ѝ трябвало да дойде, за да я регистрират на негово име, но не можело да се чака. Трябвало да се регистрира на нечие име и затова регистрирали автомобила на нейното. Предала владението на автомобила на брат си една година след покупката му, защото през това време тя го карала.

Брат ѝ впоследствие си купил друга кола в България, и след като вече били купили „Лексус“–а, той ѝ казал: „Сестра ми, карай я, и когато се прибираш в България, ще ми я донесеш“. Целта на брат ѝ била да препродаде движимата вещ в България. Ответницата Ж. твърди, че е уведомила ищеца за намерението ѝ да предаде владението на автомобила на брат си. Ищецът не разбрал за посещението на брат ѝ на 01.12.2022 г., тъй като не знаели кога точно ще дойде да си вземе колата. Не са го обсъждали, станало инцидентно.

Спонтанно. Имали проблеми. Включително домашно насилие. Постоянно се карали с ищеца и тя поискала да си замине, да се прибере в България.

Обадила се на брат си и му казала: „ела да си вземеш колата, прибираме се с теб към България“.

Ж. настоява, че колата е прехвърлена в Холандия. Брат ѝ си взел самолетен билет, дошъл и му прехвърлила неговата кола и той ги докарал, 3 заедно с детето в България. Не са сключвали писмен договор за прехвърлянето на автомобила. Устен бил. Твърди, че не бил нужен писмен договор в Холандия. Прехвърлянето на автомобил в Холандия ставало като се отиде в пощенска кантора, с две лични карти, документа на колата и за 5 минути процедурата по прехвърлянето приключвала. Не трябвало писмен договор, нито нотариус.

На въпроса дали брат ѝ ѝ е доплатил някакви пари при прехвърлянето на автомобила на негово име, ответницата отговаря отрицателно, тъй като се разбрали той да ѝ ги даде впоследствие.

Ответницата твърди, че в деня на заминаването ѝ ищецът вече знаел за предаването на владението на автомобила от нея на брат ѝ. Тя му казала.

Ищецът не ѝ е искал никакви пари за автомобила, защото знаел, че колата е на брат ѝ. Тя е наясно, че след пристигането в България брат ѝ е регистрирал автомобила в КАТ-Силистра, защото признава, че е била с него.

Впоследствие, по инициатива на брат ѝ, била предприета продажбата на автомобила „Лексус“ в България. Телефонният номер на обявата за продажбата е нейният, понеже брат ѝ работел в кооперацията в с. Дунавец и там нямало обхват. Твърди, че автомобилът все още не е продаден, заради съдебния спор около него. Не е запориран.

Признава, че част от покупната цена, а именно 4945 евро е платена от личната сметка на ищеца. Твърди, че другите 11000 евро са от нейна лична сметка. Твърди, че е теглен фирмен кредит за 10000 евро, но парите са постъпили по фирмена сметка и нямат нищо общо с 11-те хиляди евро в нейната сметка.

В съдебното заседание от 12.01.2024 г. ищецът не оспорва твърдението на ответницата, че процесния автомобил все още не е продаден, че все още е регистриран на името на брат ѝ и не е прехвърлен на трето лице. Въпреки първоначалното становище, когато е заведен искът в РС-Русе, че вероятно договорът между ответницата и брат ѝ е симулативен, процесуалният представител на ищеца не поддържа становище, че братът на ответницата е знаел или не е могъл да не знае за липсата на съгласие у г-н Б. за прехвърлителната сделка.

След преценка на събраните доказателства, твърденията и признанията на страните, обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, както и исканията и възраженията на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Страните са били в граждански брак, сключен в Община Русе, на 11.08.2018 г. и прекратен с Решение № 22/27.01.2023 по гр.д.№ 15/2023 на РС Тутракан – личи от съдебното удостоверение, приложено с исковата молба.

В Нидерландия двамата, като физически лица – „Заемополучател 1“ и „Заемополучател 2“, вземат паричен заем от „БНП париба лични финанси“, като заетата сума от 10878 евро бива преведена на 09.11.2021 г. по сметка на г-жа Ж. Целта на заема е посочена в споразумението за него, а именно „Автомобил“ – видно от приетите писмени доказателствени средства, представени с молба вх.№ 5534/08.12.2023.

4

Няколко дни преди превода на парите от банката по сметка на г-жа Ж. на името на ищеца като физическо лице е издадена фактура № 1003052/04.11.2021 от търговец на автомобили за продажбата на процесния „Лексус“ на цена 15945 евро. На 10.11.2021 г. г-жа Ж. извършва плащане от нейната сметка на 11000 евро по сметка на търговеца, останалите 4945 евро признава, че са платени от г-н Б.. Писмени доказателства за направените плащания са представени още с исковата молба.

Автомобилът бива регистриран на 10.11.2021 г. в Нидерландия на името на г-жа Ж., тогава с фамилията Б.. След влошаване на семейните отношенията между нея и ищеца тя извършва разпоредителна сделка на 01.12.2022 г. на територията на Нидерландия, приобретател по която е брат ѝ, целяща да прехвърли собствеността на автомобила нему. Сделката е извършена според формата за действителност по законите на Кралство Нидерландия – обстоятелство, което съдът прие в доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, тъй като и двете страни го твърдят и черпят доводи от този факт в подкрепа на своите тези. Издадено е от местнокомпетентния орган временно разрешително, валидно до 15.12.2022, за придвижване на автомобила от Нидерландия в България. Братът И. Ж. влиза в България с МПС-то на 03.12.2022 г. и го регистрира на свое име в КАТ-Силистра, без да представя писмен договор за разпоредително-придобивната сделка. Тези факти се установяват от приетата административна преписка по регистрация на автомобила.