Решение № 408 от 26.12.2023, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 410/2023
- Вид
- Решение № 408
- Подписан
- 26.12.2023
- В сила
- 20.01.2024
- Състав
- РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.104, ал.7, пр. последно · Закон за автомобилните превози
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. П., 26.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200410 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "П.Н." ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от С. Н. против Наказателно постановление № 420006167 от 21.04.2023 г., издадено от Директор на Р.д.
"А.а", гр. С., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 104, ал.7, пр. последно ат Закона за автомобилните превози, имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на процесното наказателно постановление (НП). Позовава се на допуснати в хода на производството нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се явява законен представител, същият се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който в депозирано писмено становище поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания акт, поради неговата незаконосъобразност. Претендира съдебни разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното 1 постановление е правилно и законосъобразно, нарушението е индивидуализирано от обективна страна, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като наложената санкция е законосъобразна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П. при редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище по жалбата и наказателното постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 42-0006167 от 21.04.2023г. на Директор регионална дирекция "А.а." - гр. С. за нарушение на чл. 37, ал. 1, пр. последно от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ и на основание чл.53 от ЗАНН на обжалващото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2012 № 333871 съставен на дружеството жалбоподателя от инспектор към Р.д. "А.а.", гр. С.. В наказателното постановление и АУАН е отразено, че на 21.04.2023г. при извършена тематична проверка на превозвача "П.Н." ООД, гр. П., притежаващ Лиценз на ЕО № 76771 /04.10.2016г. за международен превоз на товари, контролните органи са констатирали, че дружеството, като превозвач е допуснал извършването на международен превоз на товари от водача С. Д., с МПС марка „МАН ТГХ 18.48 БЛС“, с рег. №***, като за проверявания период от 01.05.2022г. до 01.08.2022г. не са били предоставени валидни данни на информация от паметта на дигиталния тахограф CONTINENTAL AUTOMOTIVE 1381.1051000018 за процесното МПС. Прието е, че така е нарушен чл. 37, ал. 1, пр. последно от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.104, ал.7, пр. последно от ЗАвП.
Като свидетели са разпитани - актосъставителя Д. С. Д. и К. Г. В. свидетел на установяване на нарушението и на съставяне на АУАН, които в показанията си потвърждават отразените в акта и наказателно постановление констатации, като уточняват, че на дружеството е извършена тематична проверка при която са констатирали, че предприятието е допуснало извършването на превоз на товари в чужбина от водача С. Д., с МПС „МАН ТГХ 18.48 БЛС“, с рег. №*** като за проверявания период от 01.05.2022г. до 01.08.2022г. не са били предоставени валидни данни на информация от паметта на дигиталния тахограф CONTINENTAL AUTOMOTIVE 1381.1051000018 за процесното МПС.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали : гласните доказателства, съдържащи се в 2 показанията на разпитаните от съда свидетели Д. С. Д. и К. Г. В., от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства подробно описан в съдебните протоколи. От показанията на служителите на Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“, съдът установи детайли за извършената на дружеството проверка, както и такива за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява основателна, тъй са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на процесните АУАН и наказателно постановление и по конкретно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.
Съгласно императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН задължителни реквизити на наказателното постановление са : описание на нарушението; периодът за който не е представена информация; датата и мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и доказателствата, които го потвърждават. Задължение на административно-наказващият орган е в постановлението да изложи точно описание на нарушението с негови конкретни белези, които да изпълняват изискването за реквизити, посочено по-горе. В обстоятелствената част на обжалваното постановление липсва посочване в цялост на конкретни данни и факти, а посочените такива са противоречиви, съответно те не могат да обосновават извода за обективиран състав на административно нарушение.
От начина, по който е формулирано фактическото обвинение, води до неяснота във волята на наказващият орган, относно това какво точно нарушение е извършил жалбоподателят. Санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона за предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни, тоест сред възможните форми на изпълнителното деяние няма ,,не представя за МПС...валидни данни на информацията“, както е посочил АНО. В случая формулираното обвинение за непредставяне на валидна информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от законодателя. Също така, обстоятелствата, сочещи на несъхраняване на горната информация не са описани в АУАН и в наказателното постановление, следователно няма формулирано обяснение за това. От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да не съществува и да не се съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно 3 обвинение. Изпълнителните деяния в двете хипотези, които са уредени в чл.104, ал.7 от ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и обстоятелствата за това, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната разпоредба. В случая фактите в наказателното постановление не осъществяват нито една от хипотезите на чл.104, ал.7 от ЗАвП, поради липса на съставомерни елементи, описани в деянието. Също така, в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че разчитането на данните от дигиталния тахограф е извършено посредством програмен продукт TDSC-3, което води до пълна неяснота, в какво се състои неправомерното деяние на превозвача, поради което същия не е могъл да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение. Порокът неяснота, непълнота и прецизност в словесното описание и правна квалификация на извършеното е винаги съществен, тъй като внася неопределеност в обвинението, предмет на наказателното постановление и нарушава правото на защита на посочения извършител.
На следващо място, съгласно чл.37, ал.1, предложение последно от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ, превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да извличат и съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф и в картата на водача, и да я предоставят за проверка при поискване от контролен орган.
Целта на съхранението на тези документи е контрол на компетентните органи от съответните страни-членки на ЕС, върху записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт. Съгласно чл.39 от Наредбата, превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, съхраняват всички записани данни по чл.37, ал.1 за срок най-малко от една година след записването им. Ето защо, за да бъде преценено наличието на нарушение по сочения законов текст, от страна на дружеството жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде установен началния момент, от който започва да тече едногодишния срок за съхранение на тахографските листове от аналогови тахографи. В конкретния случай е налице неяснота досежно посочения период и как точно същият е определен, тъй като в АУАН не е посочено време на извършване на нарушението. В акта актосъставителят се е задоволил да посочи единствено предмета на проверката – извършваната от жалбоподателя транспортна дейност за времето от 01.05.2022 г. до 01.08.2022г.
Констатираната неяснота и непълнота, при описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление, касателно обективната страна на деянието, вменено на жалбоподателя като административно нарушение, обуславя допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалваното наказателно постановление.
Изложените пропуски представляват съществени нарушения на процесуалния закон и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна 4 на обжалваното наказателно постановление, без да се прави проверка по съществото на фактите и правилното приложение на материалния закон.
Наказателното постановление следва да отговаря на всички изисквания, които законът поставя към него и най - вече на реквизитите на съдържанието му.
Само с изискваното от закона съдържание наказателното постановление би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира административно- наказателната отговорност на нарушителя без да ограничава процесуалните му права в административно-наказателното производство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за производството по настоящето дело в размер от 360.00 лева. Искането е направено своевременно, представен е съответният документ - договор за правна защита и съдействие. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както в редакцията й преди изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., бр. 88 от 4.11.2022г., така и след последното изменение на цитираната наредба. Поради което същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като И.А." А.а." следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00 лева.