Определение № 951 от 17.02.2020, Софийски градски съд

О П Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр. София, 17.02.2020г.

Софийски градски съд,

Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на eдинадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ

СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 3750 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

Постъпило е възражение с вх. №3504/13.01.2020г., подадено от кредитора Н.А.П./НАП/ по пощата с плик с клеймо от 10.01.2020г. срещу списъците на приети и неприети вземания срещу длъжника, обявени в ТР под №202001031700113. Възразилият кредитор твърди, че в ТР по партидата на „Н.Х.Г.“ ООД, ***, са обявени, изготвени от синдика, допълнителни списъци на приети и неприетите вземания на кредитори на дружеството, изготвени на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като в списъка на неприетите вземания, са включени са включени публични вземания за данъци в общ размер на 2 593 610,04 лева, от които възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност - 1 839 025,39 лева, в т.ч. главници - 1 573 151,91 лева и лихви - 265 873,48 лева, законна лихва за забава, дължима върху посочените главници за периода от 07.03.2015 г. до 26.11.2019 г.

- 754 584,65 лева, с основание за възникването им влязъл в сила Ревизионен акт № Р-22221015003684-091- 001/29.02.2016 г., издаден от ТД на НАП София, връчен електронно на синдика на дружеството на 29.02.2016 г.; публични вземания за лихви в общ размер на 42,10 лева, дължими върху изискуеми и непогасени публични вземания за държавни такси в размер на 162,95 лева - главници, с основание за възникването им Изпълнителен лист № 59/13.02.2019 г. по т.д. № 1073/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Възразилият кредитор счита, че неправилно синдикът не е приел вземанията предвид разпоредбата на чл. 164, ал.4 от ДОПК, която счита, че има императивен характер и не прави разграничение с оглед момента на възникване на публичното вземане. В хода на производството поддържа възражението чрез експерт А. по подробно изложените в същото доводи.

Длъжникът „Н.Х.Г.“

ООД не изразява становище по възражението.

Синдикът

А.М. е депозирал подробно писмено становище по възражението от 03.02.2020г., като поддържа, че същото е неоснователно по подробно изложените доводи.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на неприетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С решение №

405 от 06.03.2015г. по т.д.№ 3750/2013г., обявено в ТР на 10.03.2015г. е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Н.Х.Г.“ ООД.

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 03.01.2020г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания, изготвени на основание чл. 688, ал.3 от ТЗ, като с единия допълнителен списък са неприети описаните публични вземания на НАП, а мотивите за неприемане на вземанията са, че главното вземане е възникнало преди РОНП и срокът за предявяване е изтекъл на 10.06.2015г., а по отношение на сумата от 42,10 лв., представляваща лихва върху главницата по изпълнителния лист по т.д.№1073/2016г. е посочено, че не се приема, тъй като в изпълнителният лист няма присъдени лихви. Със списъка на приетите вземания е прието вземане в размер на 162,95 лв. – представляващо държавна такса по изпълнителен лист №59/13.02.2019г. по т.д.№1073/2016г. на СГС, с поредност по т.12 на чл. 722, ал.1 от ТЗ.

Процесните вземания са предявени с молба с вх.№151106/05.12.2019г., с която Националната агенция за приходите е предявила в производството по т.д.

№ 3267/2017г. по описа на Софийски градски съд публични вземания по приложения към нея ревизионен акт № Р-22221015003684-091- 001/29.02.2016 г., издаден от ТД на НАП София. Видно от същия той е за извършена на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК ревизия на длъжника по ЗДДС за периода от 01.11.2012г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., като в същия е прието по отношение на корпоративния данък, че в резултат на неспазване изискванията на чл. 4, ал. 3 от ЗСч. - принципа за документална обоснованост, ревизираното дружество е допуснало осчетоводяване на разходи без основания затова, с което е намалило финансовият си резултат/счетоводният/ за 2012г. в размер на данъчната основа по процесиите фактури на стойност 1 991 385.00лв., поради на основание чл.26,т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон и съгласно чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО, когато разход не е признат за данъчни цели, с този разход се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода, с оглед на което след коригиране на резултата е определен данък за довнасяне. Същото важи и за финансовата 2013г., когато ревизираното дружество е допуснало осчетоводяване на разходи без основания за това, с което е намалило финансовият си резултат /счетоводният/ за 2012г. в размер на данъчната основа по процесиите фактури на стойност 331078.00лв., поради което отново е определен данък за довнасяне, а за финансовата 2014г. няма корекция. По отношение на ЗДДС, видно от ревизионния акт за някои от месечните периоди не се признава данъчен кредит в описанате размери, като например на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС и във връзка с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС не се признава ДК в размер на 78100.00лв. по фактури от ноември 2012г., и др., като в резултат на извършените корекции, резултата за периода се променя и се определя ДДС за довнасяне. Видно от приложеното удостоверение за електронно връчване, същият е връчен на синдика на посочения имейл, като е изтеглен на 29.02.2016г. Към молбата е приложен и изпълнителният лист, издаден от СГС, VІ-4 състав по т.д.№1073/2016г. въз основа на съдебното решение, влязло в сила на 28.03.2017г., с който длъжникът е осъден да плати сумата от 157,95 лв. – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, плюс 5 лв. за изпълнителен лист.

С молбата за предявяване НАП е уточнил, че с молба изх. № 91-00-20/15 от 09.06.2015 г., са предявени публични вземания по ЗДДС и ЗКПО, установени с Справка - декларация, вх. №22102157027/13.01.2014 г., Справка - декларация, вх. № 22102188298/10.03.2014 г., Справка -декларация, вх.

№22102206137/05.04.2014г., Справка - декларация, вх. № 22102284987/01.08.2014 г., Справка - декларация, вх. № 22102419409/11.02.2015 г., Данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, вх. № 2210И0101216/10.03.2013 г. и Данъчна декларация по чл.

92 от ЗКПО, вх. № 2210И0146981/19.03.2014 г., в общ размер на 40 844,44 лв., в т. ч. главници - 36 291,52 лв. и лихви към 03.06.2015 г. - 4 552,92 лв., които са обхванати в Ревизионен акт № Р22221015003684-091-001/29.02.2016 г., издаден от ТД на НАП - София и са включени в размера на предявената с настоящата молба сума по посочения акт, тъй като вземанията по горепосочените декларации, включени в списък на приетите от синдика на дружеството вземанияобявен в ТРРЮНЛЦ под № 20191125140811, не са одобрени от съда по несъстоятелността.

По възраженията за допустимостта на подаденото възражение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.

4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на

Част IV от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания.

Според чл. 164, ал. 5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението. Забраната по чл. 164, ал.

4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността.

Доколкото актът за установяване на публично вземане не обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.

164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване на публичното вземане, установено с акта, основаващо се на нововъзникнали факти, които не са преклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, каквото например е твърдението за настъпило след влизане в сила на акта погасяване на публичното вземане чрез някои от способите, очертани в чл. 168 ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т. н. Съгласно даденото в чл. 162, ал. 2 ДОПК легално определение, понятието публично вземане включва и лихвите върху главниците, публични вземания. Размерът на законната лихва върху публично вземане е функция не само от размера на главницата, във връзка със забавата, на която се дължи лихвата, но и от законоустановения начин на изчисляването й, който може да бъде различен в зависимост от вида на главното вземане. При съобразяване на процеса по установяване и определяне на публичните задължения, предвиден в закона, се налага извода, че под термина

"възникване" се има в предвид установяването им със съответния акт на оправомощения държавен орган - НАП /чл. 118 от ДОПК/. Преди издаване на този акт, вземането съществува, не е окончателно установено по размер. С издаването на акта вземането вече се определя по основание и по размер и може да се предяви. В зависимост дали се оспорва или не ревизионният акт, в нормата на чл. 164, ал.

4 и, ал. 5 от ДОПК, е регламентиран редът за приобщаване в производството по несъстоятелност на тези вземания. Съдът не споделя тезата на синдика, тъй като противоречи на процеса на установяване на публичните задължения. Именно за тях, в случаите, когато са установени с влязъл в сила акт, е предвидена привилегията чл. 164, ал. 4 от ДОПК. Употребен е терминът "незабавно", с който се придава категоричност на ангажираността на длъжника с това задължение, произтичаща от факта, че възможността да бъде обжалван акта, с който е установено вземането, е преклудирана. Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ДОПК предвижда задължително уведомяване на НАП за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, с цел да може да бъдат установени надлежно по предвидения в закона ред публичните задължения на длъжника, но понякога издаването на акт за установяването им в сроковете за предявяване на вземанията е невъзможно. Специалната норма на чл.

164, ал. 4 от ДОПК преодолява общите правила на ТЗ относно сроковете за предявяване на вземанията. Особеност на задължителното служебно приемане на тази категория вземания е, че то възниква за синдика единствено в случаите на публично вземане, установено с влязъл в сила акт.

В този смисъл публичните вземания, за които към момента на постановяване на РОПН липсва влязъл в сила акт за установяването им, подлежат на предявяване пред синдика и това може да стане в сроковете по чл.688, ал.3 от ТЗ, но когато ревизионният акт е издаден след изтичането им, то няма пречка допълнително да се извърши предявяване. Способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са посочени в ДОПК. Законодателят прави разграничение между предварително установяване на задължения с акт за установяване на задължения с данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване на публични задължения с ревизионен акт по чл.

108 от ДОПК. Според разпоредбите на ЗДДС задължението за внасяне на данък добавена стойност е месечно и е обусловено е от извършването на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки от регистрирано по този закон лице и от наличие за съответния данъчен период според чл. 89 от