Определение № 222 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 136/2024
- Вид
- Определение № 222
- Подписан
- 25.01.2024
- В сила
- 25.01.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.11, ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300500136 по описа за 2024 година
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрк. Г.С.-К., срещу разпореждане №32242 от 20.12.2023г. по ч.гр.д.№17552/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18-ти гр.с., в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Т. Т. , ЕГН **********, за сумите от 236, 15 лв.- неплатена главница по договор за потребителски кредит от 08.11.2021г. и 12,72 лв.- договорно възнаграждение за периода 05.08.2022г.05.10.2022г. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи
1 кредит
България"
ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Т. Т. , ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 08.11.2021г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнен ие за вземаниятапредмет на частната жалба, първоинстанционният съд с е е приел, че договорът съдържа неравноправни клаузи, на които се основават претендираните вземания, или е налице обоснована вероятност за това, което съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е основание за отхвърляне на заявлението.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
В случая първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, поради което и при произнасяне на заявлението съдът следвало да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представения по делото договор за потребителски кредит със същия кредиторът предоставя на кредитополучателя заем в размер на 600 лв. за срок от 11 месеца, при годишен лихвен процент-40,90%, ГПР-48,32%; възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“- 180 лв., възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“- 420 лв., обща сума за плащане-1323,14 лв.
С договора кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за допълнителни услуги услуга „Фаст“ и „Флекси“ /приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни 2 вноски и за смяна на дата на падеж/, което се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита.
По делото се установява от съдържанието на договора, а и по това няма спор между страните, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на годишен процент на разходите.
Размерът на същия, посочен в договора, обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая уговореното в договора възнаграждение за пакет допълнителни услуги не е било включено в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. При това положение е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е да не се допусне той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което с обоснована вероятност може да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от 3
ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. В този смисъл е налице и формирана съдебна практикаОпределение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От изложените от заявителя твърдения се установява, че по договора кредитополучателят е заплатил сумата от общо 1168,63 лв., т.е. повече от получената в заем сума, която представлява чистата стойност на кредита. При това положение следва да се приеме, че длъжникът не дължи на кредитора заплащане на други суми за главница и договорна лихва, поради което заявлението, с което такива се претендират, правилно е било отхвърлено.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №32242 от 20.12.2023г. по ч.гр.д.
№17552/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18-ти гр.с., в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г.
Т. Т., ЕГН **********, за сумите от 236, 15 лв.- неплатена главница по договор за потребителски кредит от 08.11.2021г. и 12,72 лв.- договорно възнаграждение за периода 05.08.2022г.-05.10.2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4