Решение № 5261 от 25.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5261 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. П.А при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П.А Гражданско дело № 20211110143546 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца Д. И. П. срещу ответника ЗАД „Алианц България” АД осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 3016 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на ремонта на увредени пиропатрони на ляв и десен предпазен колан, силов кабел на акумулатор, ел. блок и ключалка на предпазен ремък на л.а. „БМВ“ рег. № ..., сумата 198 лева, представляваща разходи за оглед на автомобил, съгласно фактура от 01.09.2016г., сумата 100 лева, представляваща разходи за извършени медицински прегледи, както и сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП от 22.07.2016г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от подаване на исковата молба – 21.07.2021г. до окончателното плащане.

Ищецът Д. И. П. твърди, че е пострадал от ПТП, настъпило около 04:00 часа на 22.07.2016г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Илийчо П. Илиев“ и ул. „Айтос“ по вина на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № СВ ... АВ, който несъобразявайки скоростта си на движение удря отзад л.а. „БМВ“, с рег. № ..., управляван от ищеца. Навежда твърдение, че в причинна връзка с процесното ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания, описани в исковата молба, както и е направил разходи за извършени медицински прегледи. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е предявил извънсъдебно пред ответника застрахователна претенция, по която последният му заплатил сумата 6852,54 лева. Допълва, че в тази сума не били включени увредените вследствие на удара пиропатрони на ляв и десен предпазен 1 колан, силов кабел на акумулатор, ел. блок и ключалка на предпазен ремък на л.а.

„БМВ“ рег. № ..., за установяването на които увреденият автомобил бил транспортиран два пъти с ремарке от гр. София до гр. Свищов и обратно.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „Алианц България”АД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не е собственик на увреденото МПС, съответно не се явява легитимирано лице по предявената претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за л.а. „БМВ“, с рег. № .... Прави възражение за съпричиняване. Счита, че твърдените увреждания по л.а. „БМВ“, разходите за оглед на автомобила и заплатените медицински прегледи не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им с ПТП, както и размера на претенцията, който счита за прекомерен и необоснован. Претендира сторените разноски по делото.

Третото лице – помагач на страната на ответника Е. Е. М. не взима становище по основателността на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното: В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Гражданска отговорност", по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 2. реализиране на застрахователно събитие - ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие; 3. настъпване на имуществени вреди - неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от ищеца разходи за възстановяване на увреденото МПС, разходи за лечение и възстановяване след инцидента, респективно настъпване на твърдяните неимуществени вреди - неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца; 4 причинно - следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

По отношение на претенцията за имуществени вреди, представляваща 2 разходи за ремонт и транспортиране на увредения л.а. „БМВ“ рег. № ...:

Между страните в настоящото производство не е спорно, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ответното дружество ЗАД „Алианц България”АД и водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № СВ ... АВ, валидна към датата на застрахователното събитие.

От представения с исковата молба и неоспорен констативен протокол за ПТП № К636 от 22.07.2016г. на СДВР – Отдел „Пътна полиция” се установява, че на 22.07.2016г., около 04:00 часа в гр. София, водачът на л.а. „Дачия Сандеро“, с рег. № СВ ... АВ, застрахован при ответника, се e движил по ул. “Илийчо П. Илиев” от бул.

„Сливница” към ул. „Перник”, като в района на кръстовището с ул. „Айтос” реализира ПТП с намиращия се пред него л.а. „БМВ 525” с рег. № ..., собственост на „Звелто“ ЕООД и управляван от ищеца Д. П.. В протокола е отразено, че гражданската отговорност на л.а. „Дачия Сандеро“, с рег. № СВ ... АВ е застрахована при ответното дружество, както и че водачът - Е. М. е управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта – 1,4 промила, установена чрез алкотест дрегер 7410 с № 0064, проба № 10692.

От представената преписка по щета № 1000-16-727-500221 се установява в допълнение, че ищецът, легитимирайки се като ползвател на процесния лек автомобил „БМВ“ рег. № ..., е подал на 27.07.2016г. пред ответното дружество уведомление за щета по МПС. В уведомлението е посочено и че собственик на увреденият автомобил е „Звелто” ЕООД. Съдът, анализирайки събраните по делото писмени доказателства, приема, че ищецът Д. П. не се явява увредено лице по смисъла на закона, респективно предявената искова претенция за заплащане на обезщетение за възстановяване на причинените на лекият автомобил щети подлежи на отхвърляне. Тези изводи на съда следват от обстоятелството, че правото на обезщетение принадлежи на лицето, в чиято правна сфера са възникнали неблагоприятните последици. Нормата чл. 477, ал. 2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. От анализа на посочената правна уредба следва, че обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахования за причинените на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС. Същевременно в хипотезата на увреждане на автомобил, неблагоприятните последици, свързани с разходи за ремонт на същия настъпват за собственика на автомобила, а това означава, 3 че собственикът се явява материалноправно легитимиран да претендира възстановяване на вредите от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач. В настоящия случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че увреденият автомобил с рег. № „БМВ 525” с рег. № ... е собственост на „Звелто” ЕООД, а не на ищеца П., поради което съдът приема, че за ищеца не са възникнали вреди, които да подлежат на обезвреда от страна на ответното дружество, съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Горните изводи на съда не се разколебават включително от обстоятелството, че след настъпване на процесното ПТП ищецът Д. П. е упълномощен да представлява собственика на процесното МПС пред ответното застрахователно дружество във връзка със завеждане на претенция, получаване на застрахователно обезщетение и извършване на разпоредителни действия с автомобила, видно от съдържащите се документи към преписката към процесната щета № 1000-16-727-500221. Следва да се посочи, че ищецът е оправомощен да действа в рамките на предоставените му от името и за сметка на собственика права, т.е. в рамките на учредената му представителна власт, но наличието на предоставени по пълномощие права не води до извода, че ищецът е легитимиран да претендира изплащане по съдебен ред на обезщетение по КЗ. С оглед обстоятелството, че ищецът П. няма вземане спрямо ответното дружество, съдът счита, че не следва да бъдат обсъждани доводите в исковата молба, че изплатената извънсъдебно парична сума е недостатъчна, за да покрие всички разходи за ремонт, доколкото това е въпрос, касаещ отношенията между собственика и съответно носещия отговорност застраховател. Предвид гореизложеното, исковете за заплащане на сумата 3016 лева, представляваща стойност на ремонта на увредени пиропатрони на ляв и десен предпазен колан, силов кабел на акумулатор, ел. блок и ключалка на предпазен ремък на л.а. „БМВ“ рег. № ..., както и за сумата 198 лева, представляваща сторени разходи за оглед на процесния автомобил, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди:

Съгласно нормата на чл. 493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, като съгласно ал.1 от същата разпоредба тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

В настоящия случай с утвърдено от съда споразумение по НОХД № 16393/2017г. по описа на СРС, НО, 147 състав, подсъдимият Е. Е. М. се е признал за 4 виновен в това, че на 22.07.2016г. , около 04:00 часа, в гр. София, по ул. „Илийчо Илиев”, с посока на движение от бил. „Сливница” към ул. „Перник”, е управлявал МПС „Дачия Сандеро“, с рег. № СВ ... АВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,41 на хиляда, установена по надлежния ред – представляващо престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което и само на посоченото основание настоящият съдебен състав е обвързан по задължителен начин от постановеният съдебен акт срещу водача на лекия автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № СВ ... АВ, чиято деликтна отговорност е обезпечена от ответника. С оглед на това следва да се приеме за установено за целите на настоящия процес, че виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № СВ ... АВ е довело до настъпване на процесния пътен инцидент, поради което същият, респ. застрахователят на отговорността му е отговорен за обезщетяване на настъпилите в резултат от инцидента вреди.

От представената по делото медицинска документация и заключението на приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, тъй като е изготвена обективно, компетентно и добросъвестно се установява, че във връзка с процесното ПТП Д. П. е получил следните травматични увреждания: кръвонасядания по горната повърхност на лявото рамо, кръвонасядания по лявата гръдна област, външно от гръдното зърно и над него, кръвонасядане в областта на проекцията на горния израстък на дясната хълбочна кост. След извършен преглед на 24.07.2016г. на ищеца е поставена диагноза „навяхване на шията”, а във връзка с проведени прегледи при психолог на 10.10.2016г., 13.12.2016г. и 25.05.2018г. е поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство”. Вещото лице посочва, че установените травми в областта на шията, лявото рамо, на гърдите вляво и в областта на таза вдясно са в резултат на действието на твърди тъпи премети по механизма на удари с или върху такива и могат да се получат при ПТП. При разпита си по реда на чл.200 ГПК експертът изяснява, че описаните мекотъканни увреждания на лявото рамо, на гърдите вляво и на хълбока вдясно са установени при прегледа на 26.07.2016г. като при анализ на описаната морфология и цвят на кръвонасяданията /моравосинкав и червеникав/, са налице основания от медицинска гледна точка да се счита, че същите са следствие на процесния пътен инцидент. В допълнение е отразено, че възстановителния процес при травмата на шията е в рамките на 10-14 дни, като са налице ограничаващи движенията болки, по – силни в началото и постепенно намаляващи в рамките на пълния оздравителен период. Посочено е и, че останалите мекотъканни травми оздравяват 5 напълно за няколко дни – обикновено за около 7-10 дни и са съпроводени със слаби по интензитет болки. При освидетелстване на пострадалия след извършен личен преглед и въз основа на анализа на представената медицинска документация, вещото лице, което дава отговор въпросите относно психиатричното състояние на ищеца след инцидента, посочва, че при него е налице разстройство в адаптацията. Експертът изяснява, че това състояние настъпва до един месец след стресогенно събитие и се характеризира с нарушаване извършването на ежедневните дейности, невъзможност за планиране на бъдещето, безпокойство, тревожност, депресия, които симптоми описани и от пострадалия, кореспондират с приложената медицинска документация и извършените изследвания. При проведения разпит в съдебно заседание медикът е посочил, че е възможно да има наслагване на симтоматиката с оглед близостта между претърпяните пътни инциденти – процесния от 22.07.2016г. и от по-ранна дата - 16.07.2016, с оглед данните от проведени на ищеца медицински прегледи. В заключението си вещото лице е обобщил, че описаните симптоми са били налице към 2023г., като към настоящия момент има остатъчна симтоматика, което съвпада с диагностичните критерии на протрахирана /удължена/ депресивна реакция. Посочените оплаквания са в непосредствена връзка с конкретното събитие и са довели до негативно въздействие върху психичния живот на ищеца.