Решение № 845 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20261110200607 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от М. П. Л. (чрез процесуален представител) срещу задържането му съгласно конкретно посочена заповед (с посочено правно основание за издаването чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), издадена от старши инспектор при СДВР хх, като от страна на жалбоподателя се излагат конкретни (подробни) аргументи за процесуална и материална незаконосъобразност на съответната заповед (и въобще задържане) с твърдения за липса на материално основание за задържането и за недостатъчна информативност на съдържанието на съответната заповед, като се претендират и разноски. Издалият заповедта по обжалваното задържане орган (чрез процесуален представител) претендира отхвърляне на жалбата, излагайки на свой ред конкретни аргументи за процесуална и материална законосъобразност на заповедта (на задържането), правейки възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна (като разноски) адвокатско възнаграждение и претендирайки присъждане на юрисконсултско такова в полза на СДВР. Делото се разглежда повторно от районния съд след като решение на друг негов състав е било отменено от касационната инстанция (в определението си за насрочване настоящият съдебен състав е изложил аргументите си относно процесуалния ред, по който подлежи на разглеждане делото пред настоящата инстанция, както и касателно указанията на касационната инстанция).

В приобщен към доказателствената съвкупност въз основа на определение на настоящия състав от днес (постановено в открито заседание) доказателствен материал, а именно протокол (заверено копие, което е налично по делото и достъпно за страните, към чието съдържание съдът препраща) за разпит на свидетел – служител на МВР, който разпит предхожда процесното задържане, подробно са изложени основанията жалбоподателя да бъде подозиран в участие в разследваното отвличане на конкретните визирани в процесната заповед за задържане две лица (чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от НК), като съответното подозрение, видно от показанията на визирания свидетел, е било повече от логично и – видно от същите показания – подозрението е касаело дотолкова сериозно организирана и 1 силно конспиративна престъпна дейност с участие на множество лица, че е било повече от логично да се очаква задържаното лице, ако е на свобода, знаейки за насоченото към него подозрение от страна на органите на МВР, да координира действията си с други подозирани лица и по този начин да постигне укриване (на себе си и други подозирани във връзка с евентуалното отвличане лица) по смисъла на чл. 5, пар. 1, буква „c” от КЗПЧОС.

Съдържанието на процесната заповед за задържане включва напълно достатъчна и от фактическа, и от правна страна информация касателно основанията за арестуването и предявеното обвинение по смисъла на чл. 5, пар. 2 от КЗПЧОС (най-общо - за какво деяние, извършено по отношение на кои лица и с каква правна квалификация като престъпен състав е налице подозрение, като е посочено и основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което основание в случая действително е било налице), по който начин са изпълнени и изискванията за мотивиране съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Данните за извършено престъпление, обуславящи кратковременното полицейско задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и обоснованото подозрение за извършване на престъпление по смисъла на чл.

5, пар. 1, буква „c” от КЗПЧОС, обуславящо визираното кратковременно задържане, в светлината на търсения от КЗПЧОС разумен баланс между обществения интерес от борба с престъпността и правата на засегнатите в тази връзка лица, не следва да бъдат приравнявани като изисквания на тези, изискуеми по отношение на по-дългосрочно задържане като това по чл. 63 от НПК (аналогично, визираният тук търсен разумен баланс бива постигнат и при предоставяне на задържаното по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР лице на информация от вид и в обем като тези по процесната заповед, изискванията към която информация /в същия ред на мисли/ не могат да бъдат идентични с тези към информацията, която следва да бъде предоставена на задържаното на основание чл. 63 от НПК лице).

При извършената цялостна и служебна проверка (аналогия /чл. 46, ал. 2 от ЗНА/ на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът не установи основания за незаконност на процесното задържане, респективно нормативни основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не са налице, а по аналогия на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл.

37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (не е налице касателно съответното процесуално представителство хипотеза по чл. 28 от ЗПрПом, към която разпоредба препраща чл. 14, ал. 1 от споменатата преди малко наредба) в полза на СДВР (съответното юридическо лице съобразно уредбата по ЗМВР) и в тежест на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в максимален размер (с оглед продължителността на съдебното производство пред различните инстанции), при съобразяване и на уредбата по ЗВЕРБ.

Горното е релевантното за настоящото произнасяне, в това число като от останалата извън изрично обсъдения по-горе доказателствен материал доказателствена съвкупност не следва друго нито във фактически план, нито от правна страна.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от ЗМВР, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя М. П. Л., за което е издадена заповед за задържане на лице с рег. № 513зз-81/19.03.2025 г. на СДВР от старши инспектор при СДВР хх.

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 97,15 евро – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3