Решение № 1360 от 24.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. К.ръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330114208 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от **** Н. Ч. и П. Ш. против Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1,представлявана от *** К. Д. с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 320,80 лева /триста и двадесет лева и осемдесет стотинки/ – представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата предявяване на настоящия иск до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на дата **** г. в гр. П., на ул. „Р. ш.“, в близост на Е.

/**** сгради/, при управление на автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № **** водачът Р. К. Ш. реализирал ПТП в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно дупка. Попадайки в дупката на автомобила били нанесени щети, изразяващи се в повредена гума- предна ****. За произшествието е предоставена пред застрахователя декларация от водача на автомобила. Вредите по пера били: части за подмяна - гума предна **** 292,80 лв.

- 80% от стойността, труд за демонтаж и монтаж, баланс и тежести – 28 лв., общо 320,80 лв.

Към датата на събитието собственикът на увредения автомобил имал сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ с ищеца, полица № ***** със срок на застрахователно покритие, считано от 14.05.2023 г. до 13.05.2024 г. Поради това за настъпилото събитие и нанесените вреди, след постъпване на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, при ищеца била образувана щета № *****, като бил извършен опис, снимки и оценка на вредите по лекия автомобил. С доклад и Опис- заключение ищецът определил заплащане на разходите в размер на 320,80 лв., платени на Р. Ш. с платежно нареждане на 18.07.2023 г.

Всички вреди по автомобила били причинени вследствие на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка на посоченото място по-горе, което 1 било част от общинската пътна мрежа на територията на Община П.. Посочва се, че съгласно чл. 29 от ЗП общината следвало да поддържа пътищата съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, а съгласно чл. 31 ЗП - изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществявало от общините. Твърди се още, че разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължавала лицата, стопанисващи пътищата да ги поддържат в изправност, да сигнализират за препятствия и да ги отстраняват възможно най-скоро. Неизпълнението на горепосочените задължения от страна на ответника довело до настъпване на ПТП, вследствие на което били причинени уврежданията по лекия автомобил.

Сочи, че с изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 410, ал. 1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на регрес срещу него. С регресна покана с изх. № **** от 20.12.2023г. ищецът поканил първоначално Община М. доброволно да заплати сумата от 320,80 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение, но с писмо с изх. № 92-01-254 общината е отговорила, че тя не е отговорна за процесния пътен участък.

Заради това с нова покана с изх. № *** от 14.03.2024 г. ищецът поканил ответника доброволно да заплати сумата от 320,80 лв., представляващи платено застрахователно обезщетение, като въпреки че поканата била надлежно получена на 19.03.2024 г., община П. е отказала да заплати сумата, като и до момента тя не била възстановена на ищеца.

С оглед гореизложеното моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 320,80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Пловдив, с който предявения осъдителен иск се оспорва като неоснователен, необоснован и недоказан.

Счита, че ищецът следва да докаже, че процесният участък е собственост на и се стопанисва от Община Пловдив. Оспорва валидността на застрахователния договор към момента на настъпване на пътното произшествие, като се сочи, че оригинал на застрахователна полица или официално заверен препис от нея не е представен с исковата молба. Сочи се, че сред приложените към исковата молба документи липсва копие на протокол за ПТП, издаден от КАТ, в който да са описани твърденията на ищеца и който се явявал документ, удостоверяващ произшествието и произтичащите от него вреди и правни последици за страните. Заради това се счита, че твърдяното от ищеца събитие не е било реализирано по начина и при твърдените обстоятелства. Непредставянето на протокол за събитието възпрепятствало установяването на всички релевантни за случая обстоятелства, а също така и се затруднявал ответника относно установяването дали е налице застрахователно събитие, поради което претендираното от ищеца право на суброгационно вземане оставало недоказано. Поддържа се, че община Пловдив не носи отговорност за посочените в исковата молба материални щета. Описаните в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното фактическо положение.

Сочи се, че от исковата молба и приложените към нея доказателства нямало налични данни за поведението на водача на управляваното МПС и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП. Счита, че следва да бъде отчетно личното поведение на пътя на управляващите леки автомобили лица и поради това се прави възражение за съпричиняване на произшествието от страна на водача, като се твърди, че той не е съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, нарушавайки изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поради това в условията на евентуалност се иска да бъде намалена дължимата сума съобразно степента на съпричиняване на щетата до размер на реално дължимата престация по застрахователния договор.

Счита, че е недопустимо да се ангажира отговорността на Община Пловдив за 2 настъпили пътнотранспортни произшествия вследствие на пропадане на автомобилни гуми в дупки по пътната настилка, тъй като параметрите на пътните препятствия обуславят различен интензитет на увреждане на отделните автомобилни части.

Поради неоснователност на главния иск, неоснователно се явявало и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху претендираната сума.

С оглед изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Прави се и възражение за прекомерност в случай, че възнаграждението за процесуално представителство на пълномощника на ищеца надвишава минималния размер, определен в Наредба №1/2004г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети декларации за настъпване на застрахователно събитие, заявление за застрахователно обезщетение, свидетелство за регистрация на увредения автомобил, свидетелство за управление на МПС, контролен талон на водача, удостоверение за техническа изправност на автомобила, Застрахователна полица, ведно с предложение за застраховане, общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, Протокол за оглед, опис на претенция, ведно със снимков материал, неразделна част от протокола, опис-заключение, доклад по щета, преводно нареждане, регресни покани- 2бр., ведно с известие за доставяне, писмо на Община М. и становище на **** на Община М., както и отказ на Община-П..

За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. Р. Ш. /обективрани в протокол от с.з., проведено на 12.12.2024г.

От показанията на същия се установява, че е собственик на процесното МПС.

Пътувал в посока от П. към с. С. по Р. ш. и в опит да избегне една дупка попаднал с **** гума в друга дупка, разположена около средната част от платното, при което гумата се сцепила на две места- от страни и от горната страна, където липсвало парче от нея. Дупката не била обозначена. При консултация му казали, че гумата е опасна и трябва да се подмени.

Закупил нова гума и застрахователя му възстановил сумата. Относно местонахождението да дупката уточнява, че в близост до нея имало фабрики, казвали му „Е.“ на това място.

Времето било нормално и сухо, той спазвал ограниченията на скоростта.

Съдът кредитира показанията на св. Ш., тъй като същият възпроизвежда непосредствените си възприятия относно установените от него факти, показанията му допринасят за изясняване на релевантни за делото факти и обстоятелства и са неоспорени от страните.

От заключението на съдебната автотехническа експертиза, извършена от в. л. С. М. се установява следното:

Съгласно данните от делото, механизма на произшествието е както следва: На **** г. в гр. П., на ул. „Р. ш.“, в близост на Е. /**** сгради/, при управление на автомобил марка „***”, модел „****” с рег. № *** с водач Р. К. Ш. реализира ПТП в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно - дупка. Попадайки в дупката на автомобила са нанесени щети, изразяващи се в повредена гума- предна ****.

От представените по делото данни следва да се приеме, че прии посочения механизъм на ПТП от техническа гледна точка е възможно д бъдат повредени посочените детайли в съответната степен.

Пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила към датата на настъпилото ПТП е 321,60 лева.

3

Съдът кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

В същото съдебно заседание между страните е обявен за безспорен факта, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение, както и съществуването на валидна застрахователна полица към датата на настъпване на произшествието.

Като писмено доказателство по делото е прието и Писмо от Община „М.“, от което се установява, че пътния участък, в който попада и произтеклото ПТП е на територията на Община „П.“.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

От събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго и с оглед на писмените доказателства се установяват и посочените в исковата молба обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, е посочено, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила има пряка причинно-следствена връзка. От разпита на св. Ш. се установява механизма на ПТП и настъпилите по автомобила вреди, вследствие на препятствие на пътното платно, същите обстоятелства са декларирани и в уведомлението за щета, подадено от водача на лекия автомобил до застрахователя.

Ответникът не установи различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той следва да установи при условията на пълно и главно доказване.

По делото се установява, а и между страните не е налице спор, че с платежно нареждане 18.07.2023г., ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 320,80 лева.