Решение № 1386 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1470/2025
- Вид
- Решение № 1386
- Подписан
- 17.12.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.21, ал.1-3 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.21, ал.1, т.1 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.21, ал.1-3 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.21, ал.1-3 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.22, ал.1-4 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.22, ал.1-4 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.22, ал.1-4 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.22, ал.1-4 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.22, ал.5 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.26 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.110, ал.1, т.8 · Закон за обществените поръчки
- чл.22, ал.2 · Закон за обществените поръчки
- чл.22, ал.8 · Закон за обществените поръчки
- чл.22, ал.9 · Закон за обществените поръчки
РЕШЕНИЕ
№ 1386 гр. Варна, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501470 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М.А.М.-В.“ ЕООД, ЕИК*********, срещу Решение №1111/31.03.2025г. по гр.д. №11411/2023г. на ВРС, 50-ти състав, с което са отхвърлени предявените от СБАЛОЗ срещу Г. Л.
К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК: 1 / вр. чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ за установяване дължимост на сумата от 54 264.29лв.,представляваща вземане за причинени на ищеца вреди, установени с Акт за начет №11-04-5/11.08.2022г., издаден от АДФИ, явяващи се пряка и непосредствена последица от умишлено противоправно поведение на ответника, осъществено при изпълнение на служебните му задължения като управител на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението – 12.05.2023г. до окончателно изплащане на задължението; 2/ вр чл.26 от ЗДФИ за сумата от 5 204.45лв., представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 23.04.2021г. /дата на причиняване на вредата/ до 11.08.2022г. /дата на издаване на акта за начет/ и за сумата от 4 130.12лв., представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 11.08.2022г. /дата на издаване на акта за начет/ до 11.05.2023г. /подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/; за които суми е издадена Заповед №2877/22.05.2023г. за изпълнение на парично 1 задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 5955/2023г. на ВРС, 7-ми състав, и като резултат е осъден ищецът за разноски в полза на ответника.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Налице е противоправно поведение на отв. К., изразяващо се в умишлено сключване на неизгодни договори за доставки на 75 000 мг лекарстен продукт К.. Доказано е по делото, че средствата, с които са били заплащани продуктите по тези договори, са били реимбурсирани от НЗОК изцяло. Поради това ВРС неправилно е приел, че за болницата не е настъпила имуществена вреда. Неправилно е прието още, че сключването на договора от 19.02.2021г. и прекратяването на част от обществената поръчка са били с оглед дадени на директора на болницата и ответник по делото указания от МЗ.
Моли се по същество за отмяна на решението,за уважаване на исковете и за съдебни разноски за две инстанции, а в о.с.з. исканията се поддържат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения по главните въззивни оплаквания. Поддържа недоказаност на предпоставки на иска (липса на неправомерно поведение от ответника и липса на вреда за ищеца). Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за съдебни разноски за пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М.А.М.-В.“ ЕООД, ЕИК*********, срещу Г. Л. К., ЕГН **********, с правно основание чл.422 от ГПК: 1/ вр. чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ за установяване дължимостта на сумата от 54 264.29лв.,представляваща вземане за причинени на ищеца вреди, установени с Акт за начет №11-04-5/11.08.2022г., издаден от АДФИ, явяващи се пряка и непосредствена последица от умишлено противоправно поведение на ответника, осъществено при изпълнение на служебните му задължения като управител на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението – 12.05.2023г. до окончателно изплащане на задължението; 2/ вр. чл.26 от ЗДФИ за сумата от 5 204.45лв., представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 23.04.2021г. /дата на причиняване на вредата/ до 11.08.2022г. /дата на издаване на акта за начет/ и за сумата от 4 130.12лв., представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 11.08.2022г. /дата на издаване на акта за начет/ до 11.05.2023г. /подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/; за които суми е издадена Заповед №2877/22.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 5955/2023г. на ВРС, 72 ми състав.
В исковата и уточняващите молби се твърди, че по подадено заявление по чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми, срещу която е подадено възражение в срок, поради което е налице интерес от предявените искове по чл.422 от ГПК за същите вземания.
Твърди се още, че ответникът е управител на лечебното заведение съгласно Решение №855-10 на Общински съвет - Варна по Протокол №24 от 30.03.2022г. и сключен договор за възлагане на управление на СБАЛОЗ, срокът на който бил продължен с 3 години, считано от 23.02.2018г. В качеството му на управител на ищцовото дружество ответникът бил публичен възложител на обществени поръчки съгласно ЗОП и като такъв отговарял за правилното планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от същите.
С Решение №D79974/23.12.2020г. била открита процедура за възлагане на обществена поръчка №00743- 2020-0017 с обща прогнозна стойност от 24 391 934.20лв, като една от обособените позиции в същата била доставка на Pembrolisumab с прогнозна стойност 15 243 000 лева без ДДС. Но процедурата била прекратена от директора на болницата досежно лекарствения продукт с търговско наименование „К.“ с Решение №D4236710/23.02.2021г. на осн. чл.110, ал.1, т.8 от ЗОП.
В резултат на проведен от ответника вътрешен конкурентен избор въз основа на Рамково споразумение №РД-11-24/18.01.2021г. от Министъра на здравеопазването и централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ бил сключен от болницата чрез директора Договор №Д-41/19.02.2021г. с „Ф.“ ЕАД като изпълнител за доставка на препарата „К.“. В изпълнение на договора ответникът фактурирал доставки на 75 000мг от лекарствения продукт „К.“ на обща стойност 4 482 669.29 лева, която била с 54 264.29лв. повече от заложената по прекратената обществената поръчка, ако по нея беше се сключил договор за същата доставка с избран изпълнител.
По тези причини се поддържа, че че поради противоправното поведение на ответника, изразяващо в умишлено противоправно сключване, в изпълнение на служебните му задължения, на Договор №Д-41/19.02.2021г. с „Ф.“ ЕАД за фактуриране и доставки на 75 000мг лекарствен продукт „К.“ на обща стойност 4 482 669.29лв., която била с 54 264.29лв. повече от следващата се, ако бе сключил договор след процедурата по ЗОП, ответникът е нанесъл щети на ищцовата болница в размер на въпросната разлика в цената на доставката.
С Акт за начет №11-04-5/11.08.2022г., изд. от АДФИ на РБ били открити посочените нарушения на ответника, поради което същият бил задължен да заплати на СБАЛОЗ сумата от 54 264.29лв., като противоправно причинени на болницата щети, на осн. чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Актът за начен бил връчен на Г. К. с протокол от 12.08.2022г.;срещу акта било внесено възражение рег. №1104-5/26.08.2022г. и съставено заключение, връчено на 09.09.2022г.; бил съставен доклад №ДИД7-ВН-9/19.08.2022г. от Главен финансов инспектор 3 при АДФИ; актът не е отменен по административен ред.
По тези причини се моли за установяване задълженията на ответника за посоченото главно задължение по акта, както и за законните лихви върхи него за претендираните периоди след идаване на акта, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В о.с.з. твърденията и исканията до съда се поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва проведеното заповедно производство за исковите суми. Не оспорва също фактите, че: в периода от 30.01.2012г. до настоящия момент Г. К. е управител на ищцовото дружество; че последното е регистрирано в регистъра на обществените поръчки към Агенция по обществените поръчки; че като управител той е публичен възложител на обществени поръчки; че с Решение № D79974/23.12.2020г. е била открита процедура за възлагане на поръчка № 00743- 2020-0017 с обща прогнозна стойност от 24 391 934.20лв., като една от обособените позиции била доставка на Pembrolisumab с прогнозна стойност 15 243 000лв. без ДДС; че с решение от 23.02.2021г. е прекратил процедурата по поръчката за позиция 4 за доставка на „Pembrolisumab“, като на 19.02.2021г. е сключил договор с „Ф.“ ЕАД за доставката на препарата „К.“, по който е фактурирал и получил 75 000мг лекарствен продукт „К.“ на обща стойност 4 482 669.29лв.
Въпреки това ответникът категорично оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Счита, че няма доказателства за претърпяна от болницата щета, за вина на директора и за причинно-следствена връзка между тях; няма и основание за дължимостта на мораторна лихва за процесните периоди. Ответникът оспорва „верността на съдържанието“ на Акт за начет №11-04-5/11.08.2022г. и на Доклад №ДИД7-ВН-9/19.08.2022г. от главен финансов инспектор при АДФИ, както неправомерно поведение на директора на болницата при сключване на договора от 19.02.2021г. и при фактуриране на лекарствения продукт К.. Последното обяснява с това, че с обявлението на обществената поръчка по чл.22, ал.2 от ЗОП са били посочени критериите за възлагане и документация на същата, ведно с проект на договор, като в чл. 15, ал.2, т.7 от същия било предвидено едностранно прекратяване на договора от възложителя при хипотезата на чл.7, ал.3, изр.2 от Постановление № 146/09.06.2015г. на Министерство на здравеопазването (ПМЗ). В определения за това срок постъпили оферти от четирима участници, като с Решение №З-16/25.01.2021г. възложителят определил комисия за разглеждане и оценка на същите, а с протокол №1/25.01.2021г. последната допуснала всички участници до участие. С решение №1/12.02.2021г. обявил класирането на изпълнителите по обществената поръчка, включително по спорната по делото обособена част, по която за изпълнител било определено „А.Ф.“ ЕООД според критерия „предложена цена“. С Решение №D4142816/18.02.2021г. на осн. чл.22, ал. 8 ЗОП предходното решение било отменено като противоречащо на чл.22, ал.9 ЗОП, като със същото били обявени отново класирането и изпълнителя.
4
С Писмо №20-00-118/21.01.2021г. на Министъра на здравеопазването ищцовото дружество било уведомено, че министърът е сключил Рамково споразумение №РД-11-24/18.01.2021г.,в което са включени заявените от ищеца лекарствени продукти, включително „К.“. С оглед на посоченото писмо и след съгласуване с юридическия екип на лечебното заведение, с решение D4236710/23.02.2021г. директорът отменил Решение №D4142816/18.02.2021г. на осн. чл.22, ал.8 от ЗОП, поради отпаднала необходимост от провеждане на процедура в резултат на съществена промяна в обстоятелствата и прекратил обществената поръчка по обособена позиция 4 доставка на „Pembrolisumab“.
По тези причини се поддържа от ответника, че същият правомерно и в съответствие с чл.7 от ПМЗ №146/09.06.2015г. е прекратил обществената поръчка в посочената част. Не е налице и вреда за лечебното заведение, тъй като разходите за закупуване и доставка на лекарствен продукт „К.“ по договор №Д-41/19.02.2021г. били възстановени от РЗОК. Липсва според ответника и субективния елемент от състава на отговорността по чл.21 ЗДФИ.
Оспорва исковета за законна лихва по размер и период, като за тази с период от 23.04.202 г. до 11.05.2021г. се прави възражение за погасяване по давност.
По същество моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.