Протокол № 158 от 15.04.2024, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 158 гр. Пещера, 11.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100457 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. Х. М., редовно уведомена, не се явява. За нея се явява процесуалния представител адв. Ж. Н-Т., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

ИЩЕЦЪТ Г. Х. М., редовно уведомен, не се явява. За него се явява процесуалния представител адв. Ж. Н-Т., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Р. С. А., редовно уведомена при условията на чл. 56, ал.

2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител.

ОТВЕТНИКЪТ М. И. А., редовно уведомена, се явява лично и с процесуалния си представител адв. И. П., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Й. И. А., редовно уведомен при условията на чл. 56, ал.

2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител.

ОТВЕТНИКЪТ Н. З. Н., редовно уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител.

ОТВЕТНИКЪТ С. А. Х., редовно уведомен чрез особения представител адв.Х. С., не се явява. За него се явява особения представител адв. Х. С..

По хода на делото:

АДВ.Н-Т. – Да се даде ход на делото.

1

АДВ.П. – Да се даде ход на делото.

АДВ.С. – Да се даде ход на делото.

Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Н-Т. – Водим допуснатите ни двама свидетели и молим да ги разпитате.

АДВ.П. – Водим допуснатия ни свидетел и моля да се разпита.

АДВ.С. – Не възразявам. Да се разпитат.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелите, при режим на довеждане, поискани и доведени от ищците.

В залата се въведе първия допуснат свидетел на страната на ищците.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Т.Н.К. – 75 годишен, българин, български гражданин, живущ в с. К., пенсионер, женен, неосъждан, със средно специално образование, първи братовчед по майчина линия със страните по делото.

Уведомен за правото му по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, със снета самоличност:

СВ.К. – Познавам страните по делото. Моята майка е сестра на майките на двете страни по делото. Аз съм първи братовчед по майчина линия със страните по делото.

На въпроси на адв.Н-Т.:

СВ.К. – Знам, че ищците имат имот в с.К. в района на ЖП гарата.

Същият се намира в регулацията, от двете страни граничи със жилищни постройки, едната постройка е на сем. Г., а от другата е на сем. С.и. От 2 лицевата страна, от страната на гарата е главен път К.-Бяга, а от южната страна е стопански двор. Този имот е заграден от двете страни с телени огради, а от другите две страни със жилищни сгради. Този имот се обработваше единствено от моята леля В.К., докато правиха подялбата между дъщерите й и след като извършиха подялбата имота се обработваше от К. М..

Това е 60-те години, тъй като моят баща беше свидетел на леля В.К. по изваждането на нотариалния акт на същия имот. Непосредствено след като извършиха делбата между сестрите имотът се обработваше от К. М.. Това беше може би 1967 г., в края на 60-те години. Никога, по никакъв повод никой не е имал претенции към този имот. Имотът се обработваше от К. М. докато бяха по-млади, впоследствие го отдадоха на семейство Г. да го обработват като съседи, тъй като те нямаха вече физически възможности да го обработват. Семейство Г. го обработват може би повече от 35 години. Г. Д. Г. се явява съсед от източната страна на имота, но той е дядо на сегашния Г. Г., който е настоящият кмет на селото. Б.Г.Б. е син на Г. Г., на дядото на сегашния кмет. Б. е баща на сегашния кмет на с.К.. И.Г.С. и Р.С.Ч. са семейство. И.Г.С. им е син. Мъжът не го помня, защото е починал преди много години, но майката Р.Ч. я помня много добре. Те са съсобственици на парцела на К. М.. Г. И. С. е син на И. С. и на Р.Ч.. Никога не е бил в ТКЗС този имот.

На въпроси на адв.С.:

СВ.К. – Той си е в регулация имота. Аз знам, че този имот никога не е бил в ТКЗС. През 1967 г. съм бил на 14-15 години. Ние имаме там съседен имот, на 200 м. имаме съседен имот и помня, че майка ми и баща ми, когато ходиха да работят на нашия имот ходеха и помагаха на леля ми В. и никога този имот не е бил в ТКЗС - то.

На въпроси на адв.П.:

СВ.К. – Ходя на работа от 1960 г. досега. През 1971 г. след казармата 4 години съм работил в СМК – Пазарджик, след това 4 години СМК – Пловдив, 10 години във военно поделение в с.К. и 8 години, два мандата като кмет на с.К.. Не съм стоял по цял ден в с.К., но знам кой го е обработвал. Знам, че го обработва на леля ми В.К. дъщерята - К. М.. К. М. го е обработвала, докато съм бил на работа. Еми знам, защото аз съм от с.К.. Виждал съм да полага труд в този имот. Засаждаха дръвчета, имаше 4 ореха и те си стоят още в този 3 имот. Имаше и други овощни дръвчета, но те изсъхнаха, защото не ги обработваха достатъчно след като остаряха хората. Лятно време, в отпуските К. ги караше в с.К.. Имотът се обработва лятно време, през зимата стопански двор не се обработва.

На въпроси на адв.Н-Т.:

СВ.К. – Всяка събота и неделя задължително съм се прибирал в с.К., за да помагам на моите родители. Нашият имот е на 200 метра от процесния имот, имаме пряка видимост към процесния имот. Преди подялбата леля ми В. виждах в имота, след подялбата К. М., която го даде на сем.Г. под аренда, защото моите братовчеди не могат да го обработват. Семейство Г. го взеха повече от 30 години или 35 години. Кмет бях първия мандат от 1989 г. до 1993 г., 4 години прескочих и след това имам още един мандат от 1998 г. Като кмет никой не е идвал при мен да предявява претенции към този имот.

Изораваха го, напояване, торене, насаждане на фиданки на конкретния имот, работиха го леля ми и в един момент К. М.. Никога, в никакъв случая към този имот никой не е имал претенции освен от В.К. и след подялбата - от К.

М.. Под подялбата имам предвид леля ми когато раздели на дъщерите си имотите и този имот остана на К. М., а друг имот остана на другата й дъщеря М. Ч., това е подялбата. Остана на К. М., влагам смисъл нейна собственост стана, какво друго?

На въпросите на адв.С.:

СВ.К. – Разбрах за подялбата, защото майка ми контактува непрекъснато с леля ми В. и от там разбрах. Преди повече от 35 години е тази подялба. През тези 35 години имота го обработват сем. Г.. К. М. го е дала за обработка на сем. Г.. Знам го лично от първата ми братовчедка К.. Не знам за колко пари е дала имота под аренда. Не мога да Ви кажа нещо, което не го знам. Нямам нужда от опресняване на знанията.

На въпроси на адв.П.:

СВ.К. – Не е вярно, че адвокатката на ищцата ме е докарала с нейния автомобил днес. Аз дойдох с личен автомобил. И аз, и другия свидетел сме си с личните автомобили.

На въпросите на адв.С.:

СВ.К. – Доколкото знам в разписната книга на селото този имот, за 4 който се води спора, е записан на майката на К. М. – В.К.. Не липсват страници от разписната книга на селото.

На въпроси на адв.П.:

СВ.К. – Запознат съм с разписната книга. Не мога да си спомня дали се води само на нея имота или има и други лица. Тя си има нотариален акт за този имот и след представянето на нотариалния акт се води на нея.

АДВ. Н-Т. – Нямам повече въпроси.

АДВ.П. – Нямам повече въпроси.

АДВ.С. – Нямам повече въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетеля и същият напусна съдебната зала.