Решение № 131 от 25.03.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Плевен, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря А. П. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20234400500795 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1393/10.10.2023г. по гр.д. № 1440/2023г. на РС гр.Плевен /ПлРС/ е признато за установено, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Ю. Д. Й., ЕГН ********** от гр.П., ул. „Г.“ № *, вх. * ап. *, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, сумите, както следва: сумата от 2027,97 лева - главница за доставена ТЕ за периода 01.07.2021г. - 31.10.2022г., 129,97лв. - мораторна лихва за периода 02. 09.2021г. до 02.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 12.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3593/13.12.2022г. по ч.гр.д. № 6476/2022г. на ПлРС.

Осъдил Ю. Д. Й., ЕГН **********, от гр.П., ул. „Г.“ № *, вх. * ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” 1

№128, разноски в исковото производство в размер на 543,16лв.

Осъдил Ю. Д. Й., ЕГН **********, от гр.П., ул.„Г.“ № *, вх.* ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, с ЕИК 114005624 със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски по ч.гр.д. № 6476/2022г. на ПлРС в размер на 93,16лв.

Недоволен от решението е останал Ю. Д. Й., който чрез адв. В. В. от ПлАК го обжалва с въззивна жалба в законния срок. Твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и е налице непълнота на доказателствата.

Навежда доводи, че неправилен е решаващия извод на Районния съд, че ответника Ю. Д. Й. има задължение и дължи на ищеца „ТоплофикацияПлевен"ЕАД сумата от 2027,97 лв. главница за периода 01.07.2021г. 31.10.2022г. за ползваната топлинна енергия и 129,97 лв. мораторна лихва за периода 02.09.2021г. до 02.12.2022г., направени разноски в исковото производство 543,16 лв. и 93,16 лв. разноски в заповедното производство.

Жалбоподателят твърди, че изцяло неправилен и необоснован на доказателствата е изводът на съда, че припадащата се за имота на ответника стойност на топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и от щранг-лира е изчислена в съответствие с приложимите Наредба №16-334 от 2007г. за топлоснабдяването и методика към същата, както и с Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Цитира практика, като се позовава на съдебни решения, постановени в тази насока.

В своя подкрепа посочва, че за да постанови осъдително решение, ПРС е приел, че въпреки липсата на сключен между страните на отделен Договор на осн. чл. 152 от ЗЕ , на основание чл. 153 от ЗЕ от 17.7.2012г. Ю. Д. Й. е клиент на топлинна енергия при въззиваемото

Дружество.

Първоинстанционният съд не е взел отношение по повдигнатия от защитата въпрос - има ли сключен Договор между ЕС и топлинния счетоводител.

На второ място посочва, че съдът е приел съвсем неоснователно, че свидетелството за проверка на топломера на АС в жил. блок „Първи май“ съответства на изискванията, след като е направена проверка на същия, които действия обаче подлежат на метрологичен контрол. Спрямо същата тази проверка в заключението на вещото лице доц. д-р инж. Красимир Маринов 2

Иванов твърди неистина: „Абонатната станция № 65, захранваща СЕС, се намира в сградата на ул. „Г.“ №*“.

Твърдят, че съдът се е ограничил само с цитираното в обстоятелствената част на ИМ, като не е направил необходимото да посочи кои доказателства са неприети, както и мотивите за това. Също така според въззивника, съдът не е установил правният интерес на ищеца още с подаването на исковата молба, което е задължителна абсолютна предпоставка за допустимост на иска. В конкретният случай жалбоподателят смята, че такава предпоставка е сключен Договор между ответника и ищеца за продажба на ТЕ, а съдът е приел, че между страните за процесният имот е сключен Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажбата.

Навеждат доводи, че съдът не е приложил правото на европейският съюз, което е с приоритет пред националното право на държава членка на ЕС.

Напротив, съдът е постановил отказ от спазването на ПЕС като не е реагирал на направените възражения от ответника по повод на заповедта за изпълнение по време на заповедното производство и с това си поведение ПлРС е суспендирал ПЕС.

Въззивникът посочва в жалбата си и редица нарушения на тълкувателната практика на ВКС от страна на съда, европейски регламенти, както и на редица закони от българското законодателство, относно пасивната легитимация на ответника, процесуалното поведение на съда и допускане на некоректни експертизи.

Твърдят, че уредът за търговско измерване съгласно решение № 768/2008/ЕО е на практика без документ за техническа проверка от Метрологичната лаборатория на фирма „Арттест – Б“ ЕООД, тъй като същата не е упълномощена от производителя съгласно Приложение 11 на решение № 768/2008/ЕО, поради факта, че е с нанесен знак „Е“, както и поради невъзможност да отчита реално ТЕ, в съответствие с изискванията на ЗЕ, Наредбата №15/28.07.2005 година за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на ТЕ и действащата Наредба за топлоснабдяването. Същите изискват коректно монтиране на топломера на границата на собственост - чл.26 от Наредба №15/28.07.2005г., съгласно 3 който текст „Границите на собственост на топлопреносните мрежи се определят в съответствие с чл. 156 ал.2 ЗЕ. Мястото на измерване и отчитане на топлината енерия се определя в съответствие с границата на собственост на съоръженията по чл.156 ЗЕ. Съгласно чл.156 ал.1 Топлината енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията.

Навеждат доводи, че в нарушение на закона в АС уредът за търговско мерене, е ПОСТАВЕН НЕ НА ГРАНИЦАТА НА СОБСТВЕНОСТ, а на изходящата към ТЕЦ-а тръба, като в тази връзка се посочва и Решение № 5 от 22.04.2010г. на КС на РБ по к.д. №15/2009г.

Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт на ПлРС и да постанови ново решение по същество на спора, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, както и да им се присъдят разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС „Топлофикация – Плевен“ЕАД гр.Плевен изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Молят съда да потвърди обжалваното решение и да им присъди разноски за настоящата инстанция.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори между страните и се установява от Справка за актуалното състояние на регистрацията на Дружеството от 05.12.2023г. – л.53 – л.54 от настоящото дело, че в ТР е вписано „Топлофикация - Плевен”ЕАД гр.Плевен с ЕИК 11400562.

Не се спори и се установява от приложеното дело на ПлРС, че на 12.12.2022г. ЕАД са подали Заявление по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника Ю. Д. Й. от гр.П., от която претендират 4 парично вземане – за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2021г. до 31.10.2022г. - сумата от 2 027,97лв., лихва за забава върху тази сума в размер на 129,27лв. за периода от 02.09.2021г. до 02.12.2022г. и законна лихва върху главницата от 12.12.2022. до окончателното й изплащане, както и разноски от 43,16лв. – д.т. и 50,00лв. – Ю.сконсултско възнаграждение.

Безспорно е също така, видно от Заповед № 3593/13.12.2022г. за изпълнение на парично задължение, че срещу длъжника – Ю. Д. Й., в полза на ищеца - ЕАД - е издадена Заповед за изпълнение за сумите от 2 027,97лв. главница, лихва за забава върху тази сума в размер на 129,27лв. за периода от 02.09.2021г. до 02.12.2022г. и законна лихва върху главницата от 12.12.2022. до окончателното й изплащане, както и разноски от 43,16лв. – д.т. и 50,00лв. – Ю.сконсултско възнаграждение, като в Заповедта е изрично посочено, че вземането произтича от ползвана и незаплатена от длъжника топлинна енергия, доставена до имота, находящ се на адрес гр.П., ул.„Г.“ № *, вх. * ап.

*, както и услуга за „дялово разпределение“ за периода от 01.07.2021г. до 31.10.2022г.

Не се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение – л.18 от ч.гр. дело и с Разпореждане от 17.02.2023г. ПлРС е указал на ЕАД да предявят иск за установяване на вземането си в месечен срок. От настоящото дело се установява, че уведомление за Разпореждането заявителят в заповедното производство е уведомен по електронната поща на 22.02.2023г. – л.21 от ч.гр.дело, а видно от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се обжалва, ЕА Дружеството са предявили исковете с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК на 15.03.2023г.

Безспорно по делото от нотариален акт № 17 от 20.12.2006г. на Нотариус Савина Иванова – лист 26 от делото на ПлРС е видно, че ответникът е собственик на процесното жилище на адрес: гр.П., ул. „Г.“ № * в жилищната сграда на блок Първи май, секция 2, вх.Б, ет.12, ап.31.

Предвид твърденията по ИМ, въззивната жалба, както и съответните отговори, спорни по делото са въпросите да се признае ли за установено между страните, че ответника дължи на ищеца исковите суми?

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази 5 приложеното ч.гр. дело, както и писмените доказателства, представени пред ПлРС и настоящата инстанция, заключенията по назначените СИЕ и СТЕ на вещите лица Ваня Винчева – л.315 – л.323 от делото на ПлРС и инж.Красимир Иванов – л.324 – л.343 от делото на ПлРС.

Също така, настоящият състав съобрази изисканата от ПлРС и представена Справка за разпределената ТЕ за сградна инсталация от трето неучастващо в делото лице – „НЕЛБО“ АД – л.164 – л.309 от делото пред ПлРС, както и помесечна справка за дялово разпределение, констативни протоколи, от които е видно, че ответникът е присъствал на отчетите на ИРУ за м.юли, октомври 2021г., м. април, септември 2022г., и не е присъствал на отчетите за м.август, септември, ноември, декември 2021г., м.януари, февруари, март, май, юни, юли, август, октомври 2022г. – като не е осигурил достъп. Представени са и карнетите на топлинния счетоводител, от които е видно, че в жилището не е отчитано ползване на ТЕ за отопление, а само водомер, на чиито проверки на показатели, макар и не всеки месец, абонатът е присъствал.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.

Основното оплакване на ответника е, че процесните суми са неправилно разпределени според потребителите в Сградата – етажна собственост и неправилно изчислени по правилата на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост – приложение към чл.61 ал.1 от Наредбата.

Оплакването е неоснователно.

Видно от заключението по назначената СТЕ и отговорите на в.л. инж.

Красимир Иванов в съдебно заседание пред ПлРС на 12.09.2023г., се установява, че Абонатната станция /АС/ № 65, захранваща СЕС, се намира в сградата на ул. „Г.“ № *. Отоплителната инсталация е двузонова, лъчева с 6 долно разпределение. АС има един търговски измервателен уред и един общ водомер за БГВ. Топломерът, намиращ се в АС, се проверява съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и НАРЕДБА-та ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, които подлежат на метрологичен контрол, т.е. на всеки 2 години.