Решение № 181 от 06.08.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. С., 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20264230100093 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Г. Н. Р., ЕГН ********** е предявила против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв. Б. Й., следните искови претенции: установителен иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между нея и първия ответник Договор за паричен заем № ********** от 02.06.2025г. Предявен е и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 и чл. 26, ал. 2, предл 4. от ЗЗД за прогласяване недействителността на сключения между ищцата и втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № ********** от дата 02.06.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила Договор за паричен заем № ********** от 02.06.2025г. с Изи Асет Мениджмънт- АД при посочените в исковата молба условия. Поддържа се, че сключеният договор не отговаря на законоустановените изисквания, излагат се подробни аргументи и релевантна съдебна практика.

Сочи се, че в случая не било спазено изискването на чл. 11, aл. 1. т. 10 от ЗПК. В чл. 2. т. 7 от договора за паричен заем било посочено, че общата сума, дължима от заемодателя била в размер на 3721.80 лв.( 1902.93 евро), като не било включено възнаграждение на гаранта дължимо от заемателя в размер на 1528.20 лв. (781.36 евро). Неправилното посочване на общо дължимата сума по кредитното правоотношение водело до цялостна недействителност на договора на основание чл.

22. вр. с чл. 11. ат.1, т. 10 от ЗПК.

1

Излагат се и подробни съображения, че в процесния договор за паричен заем бил посочен процент на ГПР в размер на 62.01 %. т.е. форматно било изпълнено изискването на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишавал максималния по чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите но Кредита, а именно възнаграждение на гарантата по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя c „Файненшъл България“ ЕООД. което се включвало в общите разходи по кредита по смисъла на дефиницията в ЗПК.

В исковата молба се развиват съображения за недействителност и на сключения с втория ответник договор за предоставяне на гаранция. Сочи се, че предвид недействителността на договора за паричен заем, липсвало основание за сключване на договор за предоставяне на гаранция, както и че поръчителство може да съществува само за действително задължение.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД в законоустановения е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. В отговора се поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлявало разход по кредита и не следвало да се включва в ГПР. Ответникът поддържа, че ищцата е имала реалната възможност да избере друго обезпечение или да сключи договор с друг кредитор. Излагат се подробни съображения за съответствие на договора със ЗПК.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД в законоустановения е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. В отговора се поддържа, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция не попадал в приложното поле на ЗПК. Сочи се, че обстоятелството, че дружеството-гарант било дъщерно дружество на кредитора, не превръщало гаранта в кредитор. Сочи се, че действителността на договора за предоставяне на гаранция не била в зависимост от действителността на договора за кредит. Поддържа се, че договорът за предоставяне на гаранция бил подписан след подписване на договорът за заем, поради което кредиторът нямал задължението да предвижда и допуска разходите за предоставяне на гаранция или да предоставя нов ГПР. Излага подробни съображения за добросъвестност на дружеството- гарант.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание.

В тежест на първия ответник е да докаже наличието на изискуемите реквизити по смисъла на ЗПК при сключването на договора, валидността на възникналите правоотношения по процесния договор за кредит и съответствието на клаузите му с императивните разпоредби на ЗПК и ЗПП, вкл. и факта, че посоченият в договора ГПР включва всички законоустановени компоненти. В тежест на втория ответник е да установи основанието за сключването на договора за предоставяне на гаранция и неговото съответствие със закона.

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищцата и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че между ищцата и втория ответник -„Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция в изпълнение на клаузата предвиждаща това в договора за заем, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено посочения в договора за заем ГПР, както и че двете ответни дружества са свързани лица.

Освен безспорния характер на горното обстоятелство същото се установява и от приетия Договор за паричен заем № ********** от 02.06.2025 г., сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 2 от договора страните са се съгласили да бъде предадена в заем сумата от 3 000 лева, като заемната сума бъде върната при следните условия: вид на ползвания паричен заем: потребителски заем; размер на месечната погасителна вноска в лева – 372,18; срок на заема в месеци – 10; брой на вноски- 10. В чл. 2. 6 е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент по заема е 49,50 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В чл. 2.

8 е посочено, че годишният процент на разходите по заема е 62.01 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две 3 години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е приет и Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 02.06.2025 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от него, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1528,20 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 152,82 лева.

При тълкуване на разпоредбите на договора за кредит и договора за предоставяне на гранация и събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.

Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране. Такава 4 именно е настоящата хипотеза.

Не случайно е и обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е подписан в деня на сключване на договора за паричен заем, което създава значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне. Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден, защото осигуряването на поръчителство на две физически лица, които да отговарят на изключително завишени условия или банкова гаранция в рамките на три дни от датата на подписване на договора, е изначално непосилно за кредитополучателя. Именно поради тази причина, единствената възможност за длъжника да изпълни задължението си по чл. 4 от договора за паричен заем, е като сключи договор за предоставяне на гаранция с предварително одобрено от кредитодателя дружество - гарант, което е свързано с кредитора лице. Безспорно кредитополучателят е икономически по - слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от кредитодателя лице.

На следващо място от извършената от съда служебна справка по партидата на „Файненшъл България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за гаранция, както и към настоящия момент, едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител е

„Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за паричен заем, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ап. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, което е било и отделено за безспорно с изготвения по делото доклад. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-поръчител /каквато е настоящата хипотеза/, то следва да бъде одобрено от кредитора, т. е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. От съдържанието на приетия като доказателство погасителен план по договора за заем се установява, че възнаграждението на поръчителя е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати се определят от падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит. От гореизложеното следва, че е налице договор за поръчителство, сключен с предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо лице-поръчител, представляващо свързано с кредитора дружество, като в погасителния план на договора за кредит е включено възнаграждението за поръчител, заедно с погасителните вноски по кредита и същото е платено именно на кредитодателя. При тази правна конструкция поръчителят нито носи риска от неизпълнение, нито реално 5 получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.