Решение № 4934 от 20.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4934 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря Б. ХР. Р. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110149393 по описа за 2021 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК.

Производството е образувано е по искова молба от Т. ВЛ. П. срещу Топлофикация София ЕАД за признаването за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 558,74 лв., представляваща ¼ част от претендираната от страна на ответника главница в размер на 2234,95 лв. – част от главницата за потребена топлинна енергия за периода от 04.2012 г. – 04.2014 г., за което е издаден изпълнителен лист от 15.03.2016 г. по ч. гр. дело № 27410/2015 г. по описа на СРС, 41 състав.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист, на 17.10.2019 г. е образувано изпълнително дело № 2278/2019 г. при ЧСИ С. Я. Счита, че към датата на образуване на изпълнителното дело вземането е било погасено по давност. Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК и не е налице установяване на вземането със съдебно решение, поради което вземането се погасява с тригодишен, а не с петгодишен давностен срок.

Сочи, че заповедна за изпълнение е влязла най-късно на 15.03.2016 г., когато е издаден изпълнителният лист, като до образуване на изпълнителното дело е изтекъл период, по-дълъг от три години. Моли да бъде признато за установено в отношенията й с ответника, че не дължи процесните суми, предмет на издадения изпълнителен лист.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение, а не три години. На следващо място, давността била прекъсната с образуването на изпълнително дело № 2278/2019 г. по описа на ЧСИ Я. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 1 и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

От издадения по ч. гр. дело № 27410/2015 г. по описа на СРС изпълнителен лист от 15.03.2016 г. се установява, че оспореното вземане представлява част от стойността на потребена топлинна енергия през периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г., която се претендира от ищцата въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.06.2015 г. Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Т. ВЛ. П., същият е издаден на основание чл. 416 ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което актът на съда се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ако длъжникът не подаде възражение срещу заповедта за изпълнение в срок, тя придобива характеристика на изпълнително основание, но с нея не се разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със сила на пресъдено нещо. Производството по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешават спорове относно граждански права. Съдът в това производство признава права, но това не става въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила на пресъдено нещо.

По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно решение, напротив – видно от отразеното в изпълнителния лист, същият е бил издаден въз основа на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради което по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и същото се погасява с изтичането на общия за вземането давностен срок. В 2 смисъл, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, а със сила на пресъдено нещо – едва решението по иска по чл. 422 ГПК, са и мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК , "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.". Следователно, еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.

Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност – задълженията на потребителите на предоставяните от топлопреносното предприятие стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Ето защо, оспореното вземане се погасява с тригодишен давностен срок по реда на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.

Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.

В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд – напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК;

Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.

Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се 3 посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на 30-дневния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на 30-дневния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

По делото няма представени доказателства за датата, на която е била връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 27410/2015 г. на СРС, респ. на коя дата е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Ето защо, съдът приема, че ако изпълнителният лист е издаден на първия ден след влизането на заповедта за изпълнение в законна сила, то последният възможен момент, в който е изтекъл срокът за възражение е на 14.03.2016 г.

Следва да се извърши преценка дали считано от настъпване изискуемостта на вземанията е изминал период от три години, без да са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. Както се посочи по-горе, вземанията за главница за потребена топлинна енергия обхваща периода от м.04.2012 г. до м.04.2014 г., като съгласно действащите в процесния период ОУ на ответното дружество, изискуемостта на вземането настъпва след изтичането на срок от 30 дни, следващи отчетния период. Последният отчетен период, включен в процесния, е м.