Решение № 18 от 23.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500293 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд Плевен е отхвърлен предявен от З. С. С. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – страх, психически стрес, суицидни мисли и действия чрез рязане на вени, отравяне с хапчета и обесване, безсъние, чувство за лишаване от възможността след ново разследване да получи справедлив процес и справедлива присъда, лишаване от свобода чрез изтърпяване на наказание доживотен затвор без право на замяна, нервни кризи, отчаяние, гняв, физически болки, загуба на доверие в Прокуратурата и във възможността да бъде свободен, претърпени през периода 2.01.2018 година – 2.09.2021 година в резултат на действията и бездействията на служителите на Прокуратурата в Окръжна прокуратура Плевен, Апелативна прокуратура Велико Търново и Върховна касационна прокуратура по повод подадените от ищеца молби с искания да се възобнови разследването във връзка с убийството на К. Г., за което ищецът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, въз основа на посочени от ищеца нови доказателства, по които молби са постановени откази на 2.01.2018 година, 23.05.2018 година и 20.01.2021 година, ведно със законната лихва върху 1 сумата 30 000 лева от 2.01.2018 година до окончателното недоказан. изплащане като неоснователен и

Със същото решение З. С. С. е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 360 лева –юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. Г. – процесуален представител на З. С. С., против Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд не е съобразил всички доказателства, относими към предмета на спора, не е приложил правилно материалния закон, не е обсъдил данните за здравословното състояние на З. С. С., излязъл е извън предмета на спора.

Направено е искане да се отмени Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, с който я оспорва.

В регламентирания от закона срок е подадена въззивна жалба лично от З. С. С. против Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд Плевен. Изложени са аргументи, че Прокуратурата на Република България е постановила незаконосъобразни откази по молбите на ищеца за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 351/2014 година по описа Окръжен съд Плевен, като не е изследвала представените нови доказателства, вследствие на което З. С. С. претърпял значителни неимуществени вреди.

Направено е искане да се отмени Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд Плевен и делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, с който я оспорва.

В съдебно заседание З. С. С. поддържа въззивната жалба. Изразява становище, че Прокуратурата на Република България е нарушила човешките му права. Навежда доводи, че той не е извършител на убийството, за което е осъден. Възразява срещу действията на Прокуратурата на Република България и персонално на Главния прокурор – Иван Гешев, който не е взел под внимание молбите му за възобновяване на наказателното производство.

Пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на Прокуратурата на Република България – юрисконсулт С. П., изразява становище за неоснователност на въззивните жалби.

2

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Първоначално е образувано по гражданско дело № 411/2021 година пред Окръжен съд Ловеч по искова молба на З. С. С. (към момента в затвора в град Ловеч) против Прокуратурата на Република България, с която се иска последната да бъде осъдена да заплати на ищеца 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода 2018 година – 2021 година в резултат на противоправни действия и бездействия на Прокуратурата на Република България, изразяващи се в откази от 23.05.2018 година;

2.01.2018 година и 20.01.2021 година за възобновяване на производството по НОХД № 351/2014 година по описа Окръжен съд Плевен.

В исковата молба се излага, че вследствие постановените откази за възобновяване на наказателното производство ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: тормоз, страх, нерви, нарязвания на вените, безсъние, лишаване от справедлив процес и постановяване на справедлива присъда.

Направено е искане да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. С. сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за посочените в исковата молба неимуществени вреди, претърпени за времето от 2.01.2018 година до 2.09.2021 година в резултат на действията и бездействията на служителите на Прокуратурата на Република България в Окръжна прокуратура Плевен, Апелативна прокуратура Велико Търново и Върховна касационна прокуратура по повод подадените от ищеца молби с искания за възобновяване на разследването във връзка с убийството на К. Г., за което ищецът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, въз основа на посочени от З. С. С. нови доказателства, по които молби са поставени откази на 2.01.2018 година, 23.05.2018 година и 20.01.2021 година, ведно със законната лихва върху сумата от 2.01.2018 година до окончателното ѝ заплащане.

С Определение № 553/10.09.2021 година по гражданско дело № 411/2021 година на Окръжен съд Ловеч на ищеца е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, освободен е от заплащане на такси и разноски по делото.

С Определение № 582/21.09.2021 година по гражданско дело № 411/2021година по описа на Окръжен съд Ловеч за служебен адвокат на З. С. С. е назначена адвокат В. Г..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, с който оспорва иска и прави възражение за местна неподсъдност на спора.

С Определение № 683/25.10.2021 година по гр.д. № 411/2021 година по описа на Окръжен съд Ловеч делото е прекратено поради местна неподсъдност на спора и е изпратено по компетентност на Окръжен съд Плевен.

Пред Окръжен съд Плевен е образувано гражданско дело № 896/2021 година по описа на съда.

3

Пред Окръжен съд Плевен представителят на Прокуратурата на Република България – юрисконсулт С. П., изразява становище за недопустимост алтернативно за неоснователност на исковата претенция.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от спора. Процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, чието наличие обуславя допустимостта на иска, а липсата на такава – недопустимост на претенцията. Процесуалната легитимация следва от твърденията на ищеца. Материалноправната легитимация предпоставя съществуване на правоотношение и касае основателността на иска. Предмет на делото е спорното материално субективно право, което ищецът очертава чрез основанието и петитума на иска. З. С. С. твърди, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни откази, постановени от прокурори от Прокуратурата на Република България по молби за възобновяване на НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, което предопределя процесуалната легитимация на последната като ответник по претенциите. Наличието или липсата на предпоставките, визирани в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, респ. на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, касае основателността на исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.

Отговорността на държавата по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективна. Съдът и другите органи представляват държавата като процесуални субституенти.

Въззивният съд смята, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Независимо от изложеното присъждането на обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предпоставя не само осъществяване на регламентираните в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди хипотези, но и доказване наличието на претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.

З. С. С. претендира ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по повод подадените от него молби с искания за възобновяване на разследването 4 във връзка с убийството на К. Г., за което той е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, въз основа на посочени нови доказателства, по които са поставени откази на 2.01.2018 година, 23.05.2018 година и 20.01.2021 година.

В чл. 7 от Конституцията на Република България е визирано, че държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. При условие, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отговорността за вреди може се реализира по общия ред чрез иск по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Функционалният имунитет на прокурора не изключва отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия.

Прокуратурата на Република България действа в рамките на конституционните си правомощия, а за да възникне гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите в тежест на ищеца е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а вината е субективен такъв. Ищецът дължи пълно доказване на всички елементи с изключение на вината. В практиката на Върховния касационен съд на Република България е посочено, че при деликтния състав по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите се предполага само вината (на ответника), останалите елементи (противоправност на деянието и настъпилите в причинна връзка с него вреди) следва да се докажат от ищеца.

З. С. С. претендира ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България вследствие на действия и бездействия на чийто служители, свързани с постановените откази за възобновяване на НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, е претърпял неимуществени вреди за времето от 2.01.2018 година до 2.09.2021 година, изразяващи се в тормоз, страх, нерви, нарязвания на вените, безсъние, лишаване от справедлив процес и постановяване на справедлива присъда.

Разпечатката съдържа 43 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2004616d-3df1-4c1e-81c2-1735d4fe6fd1