Решение № 185 от 11.12.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин И. Иванов

Павлина Д. Костова

Ангел С. Ангелов (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин И. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20202100600889 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.3 и ал.3 предл. първо от НПК.

Образувано по въззивна жалба на адв. Мариана Василева от АК-Бургас, служебен защитник на осъдения С. М. Б. от гр.Бургас, против определение от 23.07.2020г., постановено по НОХД № 749/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас. С обжалваното определение съдът на основание чл.306 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, във връзка с чл.69 вр. чл. 68 ал.1 от НК, наложил на осъдения общо наказание по НОХД № 749/ 2020г. и НОХД № 1589/ 2019г., двете по описа на Районен съд-Бургас, в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като приспаднал от наложеното общо наказание изтърпяната до момента част от групираните в него наказания по всяка от присъдите и времето, през което Б. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, или е бил задържан по реда на ЗМВР за някое от деянията, включени в съвкупността.

Със същото определение съдът на основание чл.69 вр. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение изцяло наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено на осъдения по НОХД № 1314/ 2017г. по описа на Районен съд-Бургас, чието изпълнение на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години, и постановил то да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

С жалбата се оспорва законосъобразността и обосноваността на съдебния акт само в частта, с която е приведено изцяло в ефективно изпълнение „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено на осъдения по НОХД № 1314/ 2017г. по описа на Районен съдБургас. Изложени са доводи, че осъденият е млад човек, досегашните му осъждания са 1 завършвали с условни наказания „Лишаване от свобода“, и наред с това осъденият имал малко дете, за което следвало да се грижи и издържа. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение в оспорената част, и постановяване на нов въззивен акт, с който на основание чл.69 ал.2 от НК осъденият Б. бъде освободен от ефективното изтърпяване на наказанието по НОХД № 1314/ 2017г. по описа на Районен съд-Бургас. Не са направени доказателствени искания.

Във проведено съдебно заседание, въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата, и съответно за законосъобразност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт, който предлага да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият С.Б. се явява лично и със служебния си защитник. Защитникът поддържа жалбата с доводи, че се касае за млад човек, спрямо когото има само три влезли в сила осъждания, като извършените от него престъпления имали случаен характер и не свидетелствали за висока обществена опасност и трайни престъпни навици на жалбоподателя. Позовава се и на факта, че осъденият имал дете на 1 година, и излага теза, че определеното от районният съд общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година е напълно достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. Моли жалбата да бъде уважена.

Осъденият Б. в последната си дума изразява съжаление за извършените престъпления, които оценява като грешки, моли условното наказание да не бъде привеждано в изпълнение.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на определението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена в преклузивния срок по чл.319 ал.1 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХI от НПК, и пред надлежния съд. Оценена по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от районния съд в първоинстанционното производство фактически положения са подкрепени с достатъчно доказателства, споделят се от настоящата инстанция, и се свеждат до следното:

С. М. Б. ЕГН ********** от гр.Бургас е осъждан до момента три пъти:

1.С Присъда № 110 от 30.05.2017г., постановена по НОХД № 1314/2017г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 10.11.2017г., за извършено в периода м. ноември – 03.12.2015г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.69 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години;

2.

Със споразумение №8 от 10.01.2020г. по НОХД № 1589/2019г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 10.01.2020г., за извършено на 20.09.2017г. престъпление по по чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години;

2

С определение по ЧНД № 170/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 27.02.2020г., наказанията по посочените по-горе две дела били групирани по реда на чл. 25 вр. чл.23 от НК, и на осъдения Б. било наложено едно общо наказание в размер на найтежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

3.

Със споразумение по НОХД № 749/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 23.06.2020г., за извършени на 04.10.2018г. престъпления по чл.195 ал.1 т.4 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.23 ал.1от НК, и по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1година, търпимо ефективно при първоначален общ режим.

Извън изброените осъждания, с Решение № 960 от 08.06.2017г., постановено по АНД № 2362/ 2017г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 26.08.2017г., осъденият Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК, за което на основание чл.78а ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

След като правилно е установил, че по реда на чл.25 вр. чл.23 от НК са възможни два варианта на групиране на наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 1314/2017г., НОХД № 1589/2019г. и НОХД № 749/2020г., трите по описа на Pайонен съд – Бургас, районният съд обосновано и в съответствие със закона и задължителната тълкувателна практика (ППВС № 4 от 28.VI.1965 г по н.д. № 2/65 г.) е пристъпил към преценка на поблагоприятния за дееца вариант. Отново правилно съдът е счел, че по-благоприятен за дееца се явява вариантът, при който съвкупност се формира от наказанията по НОХД № 1589/2019г. и НОХД № 749/2020г. и общото най-тежко наказание възлиза на 1 година „лишаване от свобода“, подлежащо на ефективно изпълнение, а условното осъждане в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 1314/2017г. на Pайонен съд – Бургас остава извън съвкупността. В съответствие с разпоредбите на чл.25 ал.2 и чл.59 ал.1 от НК, първата инстанция е приспаднала от срока на определеното общо най-тежко наказание изтърпяната до момента част от наказанията, включени в съвкупността, както и периодите на задържане по ЗМВР, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ във връзка с деянията, предмет на осъжданията в групата.

Настоящата инстанция се съгласява и с решението по отношение на така формираното общо наказание да не се приложи увеличение по реда на чл.24 от НК, доколкото определеното по съвкупността най-тежко наказание, от гледна точка на вид, размер и начин на изтърпяване, действително удовлетворява изискванията при групирането да се постигне съответствие на общото наказание с характера и тежестта на включените в съвкупността престъпления, така да се обезпечи изпълнението на установените в чл.36 от НК цели на наказателната принуда. Не могат обаче да бъдат възприети безрезервно съображенията, очевидно заимствани от доводите на защитата, че понеже осъденият е млад 3 човек само с три осъждания, наказанията по две от които са условни, то Б. е лице с невисока обществена опасност. Подобна теза вероятно би имала аргументативна тежест в случай, че осъденият бива сравняван с лице с много по-обременена съдебна история, т.е. с повече осъждания. При преценка за личностните характеристики, обществената опасност, потенциала за поправяне и превъзпитание на дееца, въззивният съд предпочита да изхожда от специфичната забрана въобще да се извършват престъпления, произтичаща от принципите, целите и задачите на Наказателния кодекс, от по-общата забрана да не се вреди умишлено (чл.45 от ЗЗД), както и от характеристиките на извършените от него конкретни престъпления. В такъв аспект лице на 22 годишна възраст, осъдено до момента с 3 влезли в сила присъди за общо 4 престъпления от общ характер, едното от които е извършил като непълнолетен, и отделно от това освободен за друго престъпление от общ характер с налагане на административно наказание, трудно би могло да се оцени като личност с много ниска обществена опасност.

Законосъобразно, обосновано и правилно е решението на районния съд да активира изцяло на основание чл.69 ал.2 вр. чл.68 ал.1 от НК наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца по НОХД № 1314/2017г. на Pайонен съд – Бургас, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Несъмнено, деянието по НОХД № 749/2020г. е извършено в изпитателния срок по НОХД № 1314/2017г., и то след като междувременно Б. е бил осъден условно и по НОХД № 1589/2019г. Осъденият Б. е личност с относително невисока обществена опасност, а не с много ниска такава, и в тази връзка в предходния абзац бяха изложени съответни съображения. Анализът на извършените от него до момента престъпления обосновава извод, че във всички случаи (извън деянието по АНД № 2362/ 2017г.) се касае за тежки умишлени престъпления от общ характер, насочени основно против собствеността, отличаващи се с по няколко квалифициращи признака, две от тях извършени в съучастие с други лица. Прави впечатление, че с преминаване границата на пълнолетието престъпната дейност на Б. ескалира и се разнообразява с общоопасни престъпления по чл.354а и по чл.346 от НК, но в същото време отсъства дори индиция наложените му до момента условни наказания „Лишаване от свобода“ да са произвели спрямо него очаквания възпиращ, поправителен или превъзпитателен ефект. Последното му осъждане по НОХД № 749/2020г. по описа на Pайонен съд – Бургас е категорично доказателство за противното, и това неизбежно изисква спрямо осъденият да се приложи по-интензивно и концентрирано пенитенциарно въздействие, каквото е възможно само в местата за лишаване от свобода. С оглед казаното целите на наказанието, и по-специално тези, посочени в чл.36 ал.1 предложение първо и второ от НК, могат да бъдат постигнати спрямо Б. с привеждане в ефективно изпълнение на цялото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца по НОХД № 1314/2017г. на Pайонен съд – Бургас, както е сторил и районният съд.

Не са допуснати нарушения на закона при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на определеното общо наказание и приведеното в изпълнение условно наказание „Лишаване от свобода“. Никое от наказанията не надхвърля 5 години, до момента осъденият не е търпял ефективно лишаване от свобода, а сборът от двете наказания не 4 надвишава 2 години. При тези условия, и двете определени от първата инстанция ефективни наказания „Лишаване от свобода“ подлежат на изтърпяване при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.